От всички онкологични заболявания, туморите на мозъка са относително рядко срещани. По различни данни на 100 000 души население, около 10-11 души годишно могат да развият това състояние.
Кои са мозъчните тумори?
Туморите на централната нервна система могат да се разделят на първични и вторични. Последните се обозначават като метастази и се дължат на ангажиране на мозъка от системно онкологично заболяване. Карциномите на белия дроб, гърдата и бъбрека, както и меланома имат основна роля в този процес.
В групата на първичните мозъчни тумори влизат тези, чиито произход е от клетки, изграждащи мозъка. Към тях спадат различните видове глиоми (астроцитоми, олигодендроглиоми, епендимоми), менингиоми, шваноми, аденоми на хипофизната жлеза, краниофарингиоми, хордоми, папиломи на хороидния плексус и др.
Каква е най-честата клинична изява на мозъчните тумори?
Проявите на заболяването се определят предимно от възрастта на пациента и локализацията на тумора. Характерни са т. нар.„общомозъчни“ и „огнищни“ симптоми, които могат да се развият остро или постепенно. Към общомозъчната симптомаитка спадат главоболието, епизодичното гадене и повръщане, отпадналост и нарушена концентрация. Огнищните прояви се определят от локализацията на тумора в мозъка и съответно от нарушеното функциониране на засегнатата мозъчна област – слабост в крайниците, зрителни смущения, затруднения в говора и разбирането, епилептични пристъпи.
Как се диагностицираТ мозъчните тумори?
Диагнозата на мозъчните тумори се поставя на базата на образни изследвания. Средство на избор и определян като златен стандарт е магнитно-резонансната томография (МРТ) с контрастно усилване. Често пъти се налага допълнително уточняване с програма за трактография и спектрален анализ. Това е необходимо за внимателното преценяване на възможностите за оперативно лечение. Друго образно изследване, което може да се използва , е КАТ на глава с контрастно усилване.
Как се лекуват мозъчните тумори?
Не всички тумори на мозъка изискват оперативно лечение. Преценката за това се прави от неврохирург, като в съображение влизат предполагаемата хистологична диагноза, състоянието и възрастта на пациента. Случаите, които са показани за оперативно лечение, се насочват към специализирани звена, където се извършва внимателно планиране на предстоящата интервенция. Последната цели облекчаване на състоянието на болния, при възможност и цялостно отстраняване на тумора. В редки случаи оперативното лечение се осъществява на етапи.
Резултатите от хирургичната интервенция се определят преди всичко от локализацията на тумора, състоянието на пациента и опита на медицинския екип. Известни са редица прогностични фактори, които могат да бъдат използвани за индивидуална преценка на всеки един случай.
При невъзможност за цялостно отстраняване на тумора, както и при злокачествени хистологични варианти, се налага допълнително лечение, включващо радио- и/или химиотерапия. В тези случаи, комплексният подход към пациента е решаващ за получаване на добър и траен резултат.
Някои мозъчни тумори могат да бъдат третирани и по неоперативен начин чрез радиохирургия.
Стереотактичната радиохирургия e метод, при който прилага насочването на множество нискоенергийни радиоактивни лъчи, при които увредата на околната мозъчна тъкан е снета до минимум, а радиацията е насочена основно към зоната на заболяването в мозъка, където се освобождава силна доза радиация единствено в зоната на интерес.
Включването на ранни физикални методи за възстановяване е важно за бързото връщане на пациента към нормален ритъм на живот. Проследяването на болния се извършва по съответен план, съобразно хистологичния вариант на тумора и обема на приложената оперативна интервенция. Осъществяват се контролни МРТ-изследвания на глава с контрастна материя, периодични консултации с други специалисти, биохимичен скрининг.