Какво представлява синдромът на карпалния тунел?
Синдромът на карпалниат тунел е често състояние, което предизвиква болка, изтръпване и усещане за „иглички” в ръката. Това състояние се получава при компресия (притискане) на един от големите нерви на ръката – медианният нерв – в областта на китката.
Синдромът на карпалия тунел се влошава с времето, което прави важно неговото ранно диагностициране и лечение. В началото симтомите могат да се овладеят само с избягвне на определени движения или стягане на китката с накитник. Ако притискането върху медианния нерв продължава, може да доведе до неговата увреда и задълбочаване на симтомите, което се
предотвратява с хирургично лечение.
На какво се дължи синдромът на карпалния тунел?
Карпалният тунел е тесен проход в китката, който е от порядъка на 2,5 см. Подът и стените на тунела се формират от малки костици на китката, наречени карпални. Покривът на тунелчето представлява плътна лента от съединителна тъкан – напречният карпален лигамент. Всички тези структури са нееластични и това ограничава възможността карпалният тунел да се раширява.
Медианният нерв е един от основните нерви на ръката, който произлиза от сливането на група нервни коренчета от шийна област. Медианният нерв има ход по протежението на мишницата и предмишницата, като преминава през тунела на китката и завършва към пръстите на ръката. Той е отговорен за получаването на усет от палеца, показалеца, средния и безименния пръсти, както и за контрола на мускулите в основата на палеца. В карпалния тунел, медианният нерв върви успоредно с деветте сухожилия, които свиват пръстите.
Синдромът на карпалния тунел е вследствие на стеснение на тунела и/или от оток на сухожилията и меките тъкани, които водят до притискане на медианния нерв.
Кои са рисковите фактори?
- Наследственост – анатомични особености на карпалния тунел, който може да е по-тесен и по този начин да се окозва натиск върху нерва
- Повтарящи се движения на ръката – повторението на едни и съши движения от китката и ръката за дълъг период от време може да доведе до увреда на сухожилията и до техния оток с присикане на нерва
- Позиция на ръката и китката – действия, свързни със сгъване или разгъване на китката в максимален обем, също може да усили компресията върху нерва
- При бременност и заболявания като диабет, ревматоиден артрит и на щитовидната жлеза често се среща синдром на карпалния тунел.
Какви са белезите и симтомите?
Най-често при синдрома на карпалния тунел оплакванията са от:
- Изтръпване, „иглички”, парещо усещане и/или болка в палеца, показалеца, средния и безименния пръсти
- Периодични „шокови” усещания като електрически ток към тези пръсти
- Болка, която може да се разпространява към предмишницата и/или рамото
- Слабост или непохватност в ръката – това се проявява с трудности в извършването на фини движения с пръстите като закопчаване на копчета
- Изпускане на предмети – вследствие на слабост, изтръпване или загуба на чувството за проприорецепция (усеащането за позицията на ръката в пространството).
В повечето случаи тези симтоми започват постепенно, без конкретен травамтичен момент. Често те се проявяват през нощта, като по време на сън сгъването на китката предизвиква болка, а при ежедневните дейности болката се провокира от движения на сгъване или разгъване в китката. Често разтръскването на ръката предизвиква облекчение.
Как се поставя диагнозата?
При прегледа се проверява за следните белези:
- На Тинел – почукване по медианния нерв в областта на китката предизвиква изтръпване
- Сгъване в китката и задържането на позицията предизвиква изтръпване или „иглички”
- Атрофия (намаляване в обема) на мускулите в основата на палеца.
Електрофизиологичните тестове включват изследване на проводимостта на нерва и изслеване на електрическата активност на мускулите (чрез ЕМГ), което дава данни за степента на увреда на нерва и мускулите.
Магнитно-резенонсното изследване също се използва за дигностициране на причината за компресия на медианния нерв.
Кои са методите за лечение на синдрома на карпалния тунел?
Нехирургично лечение
- Нестероидни противовъзпалителни средства (тяхното приложение е с цел повлияване на симптомите на болката и възпалението)
- Пристягане на китката с цел ограничаване на движенията на сгъване при физическо натоварване или по време на сън
- Локално инжектиране на кортикостероидни препарати
Хирургично лечение
- Хирургично лечение се налага при утежняване на симптомите на болка и изтръпване, при изпускане на предмети и хипотрофия на мускулите с цел да се съхрани в максимална възможност функционалността на медианния нерв. Хирургичната интервенция може да се извърши както с обща, така и с локална упойка, като целта е чрез малък разрез на дланта да се освободи нервът от прискането на напречния карпален лигамент.
Възстановяването след операцията на силата на противопоставянето на пръстите един спрямо друг е между 2-3 до 6-7 месеца, в зависимост от тежестта на увредата на нерва преди операцията. Малки по обем действия от ежедневието са възможни много скоро след операцията.