Напоследък все повече деца развиват автоимунни заболявания

Напоследък все повече деца развиват автоимунни заболявания

Проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“:
НАПОСЛЕДЪК ВСЕ ПОВЕЧЕ ДЕЦА РАЗВИВАТ АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Силиконовите импланти биха могли  да предизвикат състояния подобни на склеродермия, предупреждава специалистът

Наскоро приключи Седмицата за информиране за ревматичните заболявания, която, по традиция, всяка година се организира от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ). УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ беше партньор на инициативата, която през 2019 г. насочи вниманието към едно от най-тежките хронични автоимунни заболявания – лупусът. Основен проблем в терапията на този тип заболявания е късното им диагностициране, което понякога, особено при лупус, може да се забави с 10 години.
За това от какво се причиняват ревматичните заболявания, доколко са наследствени и как могат да бъдат диагностицирани навреме разговаряме с проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и един от най-големите специалисти в България в областта на автоимунитета.

Проф. Кюркчиев, каква е ролята на АНА антителата при диагностиката на системните ревматични автоимунни заболявания, чието установяване, както знаем, понякога може да отнеме години?

Ролята е много съществена, но е важно да се разгледа многопластово. Първото, което трябва да се каже, е, че антинуклеарни антитела може да има не само при ревматичните заболявания. Това масово не се знае от лекарите извън мрежата на ревматолозите и имунолозите. Такива антитела може съществуват при инфекции, при бременност, при употреба на някои лекарства, при различни травми и злокачествени заболявания. Тоест, наличието на АНА не значи непременно, че има ревматично заболяване. Същевременно за някои от ревматичните заболявания, като системния лупус, синдрома на Сьогрен, полимиозит/дерматомиозит и системна склероза, определянето на АНА е от първостепенно значение.

Колко вида антитела включва всъщност абревиатурата АНА и каква информация носят те?

Абревиатурата означава „антинуклеарни“, т.е. всяко антитяло, насочено срещу структурата на клетъчното ядро е в тази група.Около 200 са описаните антинуклеарни антитела. Разбира се не всички влизат в съображение в диагностиката. При системния лупус се използват, например, между 12 и 18 антинуклеарни антитела; при полимиозит и системна склероза – подобна бройка, като някои от тях се припокриват. За тези заболявания установяването на АНА не е отговор, а е въпрос, защото следващия отговор, който се търси, е кои точно АНА се позитивират, което вече ни насочва към имунологичната част от диагнозата.
Има ревматични заболявания, при които АНА нямат голямо значение. Така е например при ревматоидния артрит. Там половината пациенти имат АНА, другите – нямат. При това заболяване са важни други видове антитела. Но за тези болести, които споменах първоначално, наличието на антинуклеарни антитела е много важно, а също и установяването на образа им,както и методиката, която се използва за тази цел. Много лаборатории използват ELISA методи, които като цяло не са отречени, но са приети като по-неблагонадеждни. За предпочитане е имунофлоресценцията, която ние, използваме. Тя освен резултат, дава и образ, а той вече може да ни насочи кое подразделение на АНА да търсим.

Каква е вероятността родител с ревматично автоимунно заболяване да го предаде на детето си?

За различните заболявания е различна. Има някаква наследственост безспорно, но тя не е такава, както при някои генетични заболявания, при част, от които шансът е 50:50. Тоест двама родители с ревматично заболяване спокойно могат да имат няколко деца, които никога да не го развият.
Причината е, че освен наследствеността съществуват и фактори на средата, които влияят, за да се развие автоимунно ревматично заболяване.

Известни ли са тези фактори или можем само да гадаем за тях?

Нито са напълно известни, нито можем само да гадаем. Истината е някъде по средата. Безспорно е установено, че има някои фактори, които могат да бъдат пускови, като вирусни инфекции, ултравиолетова светлина от слънчевите лъчи и солариумите, някои видове имунизации, хормоните (особено женските полови хормони), от там и бременността. Някога се смяташе, че жени с лупус не трябва да забременяват. Това отдавна е отхвърлено като концепция, но е факт, че бременността е свързана с изостряне на заболяването, има рискове и те трябва да се имат предвид и от ревматолозите и от пациентките, които са решили да поемат този риск. Силиконовите импланти също са пример за фактор на средата , за който има данни, че може да влияе, „отключвайки” състояния подобни на склеродермия.

Могат ли АНА антителата да се използват за диагностика и при деца?

Зависи за какво. Заболяванията, които споменах – лупус, полимиозит/ дерматомиозит, склеродермия, синдром на Сьогрен, класиката при тях е, че се срещат предимно при жени между 20 и 55 години и рядко се срещат при деца. Това, което наблюдаваме ние имунолозите и най-вече ревматолозите в последно време обаче, не е точно така. Напоследък е сравнително често явление малки деца да имат такива заболявания и от тази гледна точка АНА могат да се използват в диагностиката и при деца.

При наличието на фамилна предиспозиция кое се наследява – конкретният тип автоимунно заболяване, например ревматично, или склонността към развитие на автоимунно състояние като цяло?

Това е много хубав въпрос. И едното, и другото може да е вярно. Често деца на родители с едно автоимунно заболяване имат други автоимунни заболявания. Същевременно нерядко, каквото е заболяването при родителите, това е и при детето. По принцип автоимунните заболявания стават все по-трудно разграничими едно от друго. Все по-често срещаме т.нар. овърлап симптоми, които припокриват белезите на няколко автоимунни заболявания.

Това вероятно затруднява лечението им?

Затруднява преди всичко диагнозата, а от там и лечението. В такива случаи АНА могат да бъдат много полезни. Това е и причината ревматолозите от Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да са по-напред от останалите си колеги в диагностиката на АНА. Това, колкото и нескромно да звучи, се дължи и на нас, защото отдавна ги убедихме, че освен резултат за АНА е важно да получават и образи, които им дават предимство в интерпретирането на антинуклеарните антитела, което другите ревматолози, поне до колкото знам, нямат.

Колко струва самото изследване в Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“?

Първичното изследване на АНА антителата струва 22 лева. Но както преди малко казах, наличието им води до необходимостта от изследване на по-широк панел, който съответно е и по-скъп – 100-120 лева.
Ние обаче имаме проект, благодарение на който изследваме абсолютно безплатно антинуклеарните антитела при хора, които имат роднини по първа линия със системен лупус, синдром на Сьогрен и системна склероза. Идеята е, че антинуклеарните антитела понякога се появяват години преди да има каквато и да е симптоматика. Т.е. ако човек знае, че има наследственост, и при изследването е открито, че в тялото му има и антитела, той ще бъде със засилено внимание към себе си и при първите симптоми няма да игнорира нещата, няма да отиде при общопрактикуващ лекар, а  ще отиде директно при ревматолог, което е ключово при този тип заболявания.

Какъв е пътят на пациента, след като бъде установено наличието на АНА антитела?

Това зависи от пътя на пациента глобално в болестта. Най-често пациентът отива при общопрактикуващия лекар, който го изпраща на ревматолог, а ревматологът го приема в болница и му назначава изследване – или само на АНА, или направо на широкия панел от антинуклеарни антитела, които той подозира за конкретното заболяване. Има и хора, които предпочитат обратното. Те четат в интернет, осведомяват се и идват първо при нас, в лабораторията. Ние установяваме антинуклеарни антитела и предлагаме по-широкия панел, и когато видим за какво точно става дума ги пращаме при ревматолога. Това е една обърната система, която понякога е не по-малко ефективна.

В случай, че не е установено наличието на АНА антитела, това гаранция ли е, че човек няма да развие автоимунно заболяване или хора с фамилна обремененост трябва периодично да се изследват?

Ако роднина на човек с лупус например е АНА отрицателен, това не е гаранция, че няма да развие лупус. Изследването показва, че на съответния етап нещата са спокойни и можем само да се надяваме, че те ще останат такива. Разумно би било на 6-7 месеца една такава проверка да се прави, при положение, че изследването нито отнема много време, нито пък е много скъпо. Добре е такива хора да знаят, че има нещо „зад ъгъла“ и да бъдат подготвени.

Източник: clinica.bg