ВЕСТИБУЛАРЕН ШВАНОМ

ВЕСТИБУЛАРЕН ШВАНОМ

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВЕСТИБУЛАРНИЯТ ШВАНОМ?

Вестибуларният шваном (известен още като акустикус неврином или акустикус невром) е доброкачествен, обичайно бавно растящ тумор, който изхожда и расте от черепномозъчния нерв, отговорен за слуха и равновесието. Той произхожда от Швановите клетки, които нормално обвиват и изолират нервните израстъци (аксони). Растейки вестибуларният шваном уврежда нерва, от който произхожда, предизвиквайки едностранна загуба на слух, шум в ухото и непостоянен световъртеж (замаяност). Растейки повече туморът може да засегне троичния нерв, отговорен за сетивността на едната лицева половина и по-рядко лицевия нерв. При големите тумори се стига до компресия (натиск) върху околните мозъчни структури – мозъчен ствол и малък мозък, което може да бъде животозастрашаващо.

КАКВИ СА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ВЕСТИБУЛАРНИТЕ ШВАНОМИ?

В повечето случаи причината възникване на този вид тумори е неизвестна. Тяхното формиране е свързано с малфункция на един ген в хромозома 22, но по-голямата част от тези тумор (95%) не са свързани с конкретна генетична болест и са ненаследствени. Само около 5% от вестибуларните шваноми се срещат при редкия генетичен синдром – неврофиброматоза –тип 2. Характерното за туморите при този синдром е, че по правило са двустранни, макар и обичайно асинхронно развиващи се.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА ВЕСТИБУЛАРНИТЕ ШВАНОМИ?

Те често са трудно доловими и бавно прогресиращи в продължение на години, дори десетилетия.

  1. Прогресивна загуба на слух в едното ухо, обикновено започващо от високите честотите и постепенно обхващащо по-ниските. Този симптом, поради своята бавна прогресия често е неглижиран от пациента в продължение на години.

  2. Шум в същото ухо.

  3. Световъртеж, загуба на равновесие – относително ранен, но преходен симптом. Обичайно не е наличен при големите тумори.

  4. Лицева хипестезия (изтръпване, загуба на сетивност) за лицевата половина от страната на тумора и много рядко слабост на лицевите мускули от същата страна.

  5. Симптоми на вътрешна хидроцефалия – главоболие, гадене, повръщане, нарушения на походката, деменция, др.

  6. В много редки случаи и при много големи тумори – животозастрашаващи симптоми от страна на мозъчния ствол – парализи на крайници, нарушения на централния контрол на дишането и сърдечната дейност.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРАТ ВЕСТИБУЛАРНИТЕ ШВАНОМИ?

Като повечето неврохирургични заболявания „златен стандарт“ в диагностицирането на Вестибуларните пваноми е провеждането на магнитно резонансна томография с контрастна материя.

КАК СЕ ТРЕТИРАТ ВЕСТИБУЛАРНИТЕ ШВАНОМИ?

Макар и често трудна, ранната диагноза при този вид тумори е важна за предотвратяване евентуални усложнения, както от страна на растящия тумор, така и свързани с лечението. Съществуват три терапевтични опции при този тип тумори:

  1. Хирургично отстраняване – водещ метод на лечение при големите тумори е хирургичното им отстраняване. Поради положението на тумора в непосредствена близост с лицевия и слуховоравновесния нерв хирургията крие известни рискове от тяхната увреда

  2. Радихирургия – представлява едноетапно или в няколко фракции (лечебни сесии), прецизно и фокусирано облъчване с йонизираща радиация на тумора, предпазвайки в максимална степен здравите околни структури. Методът е особено подходящ при малки тумори, пациенти в напреднала възраст и със системни заболявания, непозволяващи оперативно лечение. Тъй като този метод дава възможност за съхраняване на функцията на лицевия нерв в над 95% и на слуха (ако е наличен полезен слух от страната на тумора) е и метод на избор при пациенти с неврофиброматоза – тип 2 с двустранни шваноми. Недостатък на този лечебен метод е невъзможността да се лекуват ефективно големи тумори.

  3. Комбинация от описаните методи. Оптималното лечение на вестибуларните шваноми включва постигане на туморен контрол (премахване на тумора или спиране на растежа му) при нисък риск от неврологична увреда. Това често се постига чрез комбинация на описаните по-горе методи за лечение, особено при големите шваноми, например хирургично отстраняване с оставяне на малък туморен остатък върху лицевия нерв с цел избягване на увредата му и последваща радиохирургия.

  4. Наблюдение. Проследяването на малки вестибуларни шваноми, както и на малки туморни остатъци след хирургия с редовни ЯМР изследвания влиза в съображение. Тъй като тези тумори могат да растат много бавно и дори да се стационират в продължение на години този подход може да бъде предпочетен при определени пациенти – в напреднала възраст, с тежки системни заболявания, асимптомен и нерастящ тумор.

Болница „Св. Иван Рилски“ и клиниката й по неврохирургия са едно от малкото звена в страната, които разполагат с пълната палитра от терапевтични методи при този вид тумори – висококачествено микрохирургично лечение в условия на интраоперативно електрофизиологично мониториране, стеретотакрична радиохирургия и възможност за оптимално комбиниране на тези методи.