Неврохирургът д-р Христо Христов в разговор по Българското национално радио във връзка със злокачествените тумори на мозъка и за това как се лекуват те в най-голямата Клиника по неврохирургия в страната, която се намира в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Повечето тумори на мозъка, както и много от дисковите хернии, особено, когато са усложнени, изискват лечение в спешен порядък. Затова и лекарите от неврохирургията на болницата са на своите места, въпреки усложнената обстановка.
Водещ: Д-р Христов, какво представляват злокачествените тумори на мозъка?
Д-р Христо Христов: Злокачествените мозъчни тумори могат да се разделят на 2 големи групи. Първите са вторични, които са в резултат на метастази от други органи. Най-често от карциноми на гърда, бял дроб, меланоми. Не рядко метастазата е първичната изява на тези заболявания. По-често са при възрастни пациенти. От 10 до 30% от пациентите със злокачествени заболявания на други органи се диагностицират с вторични метастази на мозъка. Това е една много голяма група – по-голяма от основна група на злокачествени заболявания на мозъка, т.нар. глиални тумори. Това са тумори, които произлизат от самата мозъчна тъкан.
Водещ: Може ли някак да бъде прогнозирано развитието на това заболяване в най-ранен стадий? Как хората да знаят, че трябва да потърсят специалист?
Д-р Христо Христов: Първите симптоми при тези заболявания, които са неспецифични, но характерни за почти всички тумори, са тежкото и постоянно главоболие (обикновено човек става сутрин с главоболие) или промяната на характера на главоболието, което е имал преди това. Припадъците, особени при пациенти, които нямат анамнеза за предишни припадъци, задължават да се осъществи на първо място скенер, с последващ ЯМР, за да се изключи туморна формация. Гаденето, повръщането, нарушенията в паметта, личностови промени, които често близките забелязват, също са знак да се обърнете към невролог или неврохирург.
Водещ: Има ли възрастова специфика, при която е по-вероятно да се появят тези симптоми и да се диагностицира злокачествен тумор на мозъка?
Д-р Христо Христов: И вторичните, и първичните тумори се срещат по-често при по-възрастни пациенти, но това не значи, че не се срещат и при млади. Децата също страдат от злокачествени заболявания на мозъка, които са в друга група – не са към глиалните тумори, а към т.нар. медулобластоми. Това са мозъчни тумори, които имат тенденция да метастазират по ликворен път, т.е. да се разпространяват и в областта на гръбначния канал.
За мозъчните тумори като цяло характерно е, че те изключително рядко метастазират в други органи или системи, но това, което нанасят като поражение върху главния мозък, ако не бъдат третирани навреме, може да се окаже фатално за пациента.
Водещ: Задължително ли един злокачествен мозъчен тумор трябва да бъде опериран, или има и други стратегии за лечение?
Д-р Христо Христов: Разбира се, че има, но първо трябва да бъде диагностициран като такъв. Лечението на туморите не е само от неврохирург. Тук участва един мултидисциплинарен екип. Като се започне от диагностиката, хирургичното лечение, химиотерапия, радиохирургия. Всичко това има изключително значение за повишаване качеството на живот на пациента и неговата преживяемост. По отношение на това дали трябва да се оперира всеки злокачествен тумор, това решение се взима след задължително изобразително изследване с магнитно-резонансна томография, при която може да се прецени до колко този тумор е злокачествен, до колко обхваща важни функционални зони. Едва тогава взимаме решение дали да бъде опериран и каква да бъде степента на резекция.
Водещ: Какво показва вашата практика – увеличават ли се тези случаи на първични мозъчни тумори?
Д-р Христо Христов: Тенденцията при първичните мозъчни тумори е да бъдат стабилна бройка. Поне в нашата клиника, където се оперират над 1200-1300 мозъчни тумора годишно. При метастатичните тенденцията е към увеличаване, според мен.
Водещ: Има ли профилактика на този вид заболявания? Какво могат хората да прилагат в ежедневието си, за да може поне да се намали риска от развитие на мозъчен тумор?
Д-р Христо Христов: Специфична профилактика няма, защото не е ясна причината, която предизвиква мозъчните тумори. Единствено доказано е, че високите дози радиотерапия могат да доведат до развитие на първични мозъчни тумори. Особено при деца с лимфобластна левкемия. При тях в следващите години рискът да развият злокачествени мозъчни тумори е изключително висок и това е доказано. В пресата се появиха различни твърдения, че мобилните телефони също могат да ги предизвикат, но такива доказателства все още няма.
Водещ: Кажете нещо за най-новите тенденции за лечение, които вие прилагате?
Д-р Христо Христов: Най-новата тенденция е използването на невронавигационна система при лечение на туморни формации. Имаме два такива апарата за невронавигация, които позволяват да се отстрани тумора в максимално възможен обем, без да се нанесат поражения върху здравата мозъчна тъкан. Те се използват ежедневно, поне в 3 до 4 операции.
В клиниката е въведена и т.нар. будна краниотомия, която се използва предимно при такива тумори, които са първични, с цел да се съхрани функцията и здравата мозъчна тъкан. Пациентите се оперират в състояние на будност.
Водещ: Прочетох някъде, че мозъкът на боли и хирургът може да оперира докато пациентът е буден?
Д-р Христо Христов: Точно така и анестезиологът непрекъснато е в контакт с пациента. Това помага да съхраним двигателните зони, зоните на речта. Това е една съвременна неврохирургия, която при нас, бих казал, че се използва вече рутинно.
Водещ: При вас се оперират и много малки деца, при които, предполагам, е необходимо малко по-специално отношение: да бъдат предразположени, да не се страхуват. Как се справяте с тези предизвикателства?
Д-р Христо Христов: Подходът е индивидуален към всяко дете. Те обикновено доста сериозно приемат нещата и дори малки дечица, на 4-5 години, се държат много стоически, дори по-смело от някои възрастни. За радост при една не малко част от децата, въпреки че имат първичен тумор, се касае за пилоцитен астроцитом, който е един от малкото първични мозъчни тумори, който е доброкачествен и отстраняването му води до пълно излекуване при пациента. Затова очакваме с голямо напрежение хистологичния резултат. Ако се окаже, че става дума за този вид тумор, радостта е голяма за всички. Това, което съм видял в такива случаи, и в очите на близките, и в тези на детето, няма да го забравя никога!
Водещ: Кой е последният ви случай?
Д-р Христо Христов: Днес оперирах една дискова херния. В момента оперираме спешни пациенти, а този беше наистина такъв, защото при него заболяването беше съпроводена с пареза. Вероятно, заради пандемията, ще намалее оперативната активност в клиниката, но никога няма да откажем помощ на пациент, чието състояние изисква незабавна намеса.
Водещ: А какво е мнението ви за сегашната ситуация? Какво мислите за мерките? Как хората се адаптират към ситуацията?
Д-р Христо Христов: Не съм специалист в тази област, но това, което четох, че за последните 24 часа са открити близо 11 000 нови случаи в Европа (интервюто беше излъчено по БНР преди седмица), е плашещо, меко казано. Мерките, които се предприемат смятам, че са адекватни в България. Може би трябва да се разяснява, че маските не са достатъчни, че вирусът може да бъде пренесен и чрез конюктивата на очите и хората трябва да започнат да ходят и с очила. Контактите, разбира се, трябва да бъдат сведени до минимум. Трябва да се ходи само за храна. Друг вид излизания, срещи, според мен са непоказани.
Чуйте целия разговор:
Автор: Маргарита Иванова
Източник: БНР