Шансът голямата смъртност в Италия да е заради безразборната употреба на антибиотици е голям
ДИРЕКТНИ ТЕЛЕФОНИ ЗА ВРЪЗКА С НАШИТЕ КЛИНИКИ/ОТДЕЛЕНИЯ
Ръководителят на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ беше гост на предаването „100 % будни“ по БНТ. Вижте какво каза известният имунолог:
Водещ: Нашият гост, един от най-уважаваните професионалисти в своята област, проф. Кюркчиев, изкара 14-дневна карантина, тъй като е пътувал до Великобритания. Как се чувствахте по време на карантината, професоре? Като че ли тя ни плащи все едно скарлатина казваме?
Проф. Кюркчиев: По принцип не беше от най-приятните ми преживявания. Аз от дете нямам навика да си стоя вкъщи, но да се оплаквам от такова нещо би било смешно. Издържат се 14 дни.
Водещ: По работа ли бяхте в Обединеното кралство?
Проф. Кюркчиев: За хората сигурно ще прозвучи по-добре, ако кажа, че съм бил по работа, но истината е, че бях там на ваканция с приятели и пандемията ни свари на място.
Водещ: Как се развива България, в сравнение с другия свят? Каква е нашата скала на вероятностите?
Проф. Кюркчиев: Зависи какво визираме под „другия свят“. Има доста големи разлики между различните страни по броя на заразените, на болните, на тежко болните, на смъртните случаи. Засега, както изглеждат нещата, епидемията у нас има една по-бавна и по-предвидима динамика. Ако нещата продължат по този начин, това би определило един сравнително благоприятен сценарий, според мен.
Водещ: Излезе информация, че БЦЖ ваксината помагала по някакъв начин. Вашият коментар?
Проф. Кюркчиев: Излязоха твърде много коментира за твърде много терапевтични подходи. Това нормално, като се има предвид, че този проблем е от декември, дори някои казват от ноември в Китай, твърде много неща да дадат надежди и перспективи. Специално за БЦЖ ваксината идеята е, че тя стимулира едно от линиите на имунен отговор, известна като вроден имунен отговор, и е намерана статистическа връзка с местата, на които се прилага ваксината. До колко това може да се използва като терапевтична стратегия, според мен, все още е твърде рано да се каже.
Водещ: Хората често си задават въпроси: хубаво, аз ще си седя в къщи, но ето някой носи вируса и аз не мога да го сложа в пералнята да го отмия. Как моето тяло респондира на този вирус и как го унищожава? Само от имунната ни система зависи всичко?
Проф. Кюркчиев: Зависи от два вида фактори. Първо от придружаващите заболявания. Много хора мислят, че са здрави, но това е тяхно субективно усещане. Придружаващите заболявания до много голяма степен определят как ще премине инфекцията. Другото е имунният отговор, който хората са свикнали да го виждат само в позитивна светлина. Аз лично се занимавам с автоимунитет и цялата ми работа е в това да виждам имунният отговор в негативната му светлина. Което ми е повлияло вероятно. Но е факт, че отговорът на имунната система в много случаи, и конкретно в случая с COVID-19, може да бъде по-унищожителен, отколкото вирусът сам по себе си. Затова и много от терапевтичните стратегии почиват на потискането на този свръхмощен имунен отговор срещу вируса, който вместо да изпише вежди, може да избоде очи, образно казано.
Водещ: Добре, каква заплаха е COVID-19, в сравнение с други познати грипни вируси?
Проф. Кюркчиев: Първо да уточним че той не е грипен вирус, а е от друго семейство, от това на корона вирусите. Проблемът всички го знаем. Светът, и по-специално западният свят, не е подготвен за подобен сценарий. Не е подготвен за хиляди хора на изкуствена вентилация. Именно тази неподготвеност на системите води до реалния проблем. Инфекциите до голяма степен бяха третирани като проблем, който вече е решен.
Водещ: Ами да. Всяка зима казваме епидемиологична обстановка в страната, една седмица грипна ваканция и това е!
Проф. Кюркчиев: Количеството хора, които имат нужда от апаратна вентилация, е значително по-малко в такъв случай, докато сега се оказва един огромен проблем за медицинските системи – могат ли те да издържат на такъв тип пациенти. Което води до друг проблем. Ако цялата мощ на медицинските системи се концентрира върху COVID-19 какво правим с лечението на другите заболявания? Те са не по-малко важни и в много от случаите са доста по-сериозни.
Водещ: В началото беше казано да се внимава за наличието на определени симптоми: суха кашлица, промяна в температурата. Оказа се обаче, че започват да се появяват все по-нетипични от първоначално описаните симптоми. Например промяна в обонянието и вкуса, диария при някои.
Проф. Кюркчиев: Това не е нетипично за което и да е заболяване. Всяко заболяване се описва със своята клинична картина, коато не е 100% и винаги има някакви разлики. Случаят с COVID-19 не е изключение. В Китай по едно време бяха описали неврологични симптоми. Това не се повтори повече като данни. До колкото знам за обонянието, аз съм чувствителен на тази тема, защото нямам обоняние от 2011 г след едно падане на главата си, това са съобщения от Германия, които също не са твърде чести. Диарията също не е чест симптом. Най-типичните продължават да са същите: температура, болки в гърдите, суха кашлица и задух. На тях трябва да се обръща най-вече внимание.
Водещ: Появиха се и предположения, че в Италия високата смъртност се дължи на антибиотичната резистентност на населението? В днешно време хората пият антибиотик за щяло и нещяло, вкл. и превантивно. Има ли такава връзка?
Проф. Кюркчиев: Още е рано да се каже със сигурност, но шансът е голям. Двустраната пневмония, която се наблюдава при тежките случаи, се усложнява и с бактериална пневмония. Когато на тази бактериална пневмония не действат антибиотиците, поради придобитата от микроорганизмите антибиотична резистентност, това води до реален проблем И тук искам да кажа още нещо. Не е проблемът само с антибиотиците, а и с имустимулантите, защото идеята в западния свят е да вземаме лекарства като бомбони, за да си подсилваме имунитета. Сваляме си температурата с антибиотици. Или другия полюс – не ги вземаме, защото са вредни. Това е много вредна концепция, която не вещае нищо добро за бъдещето. Лекарства се изписват от специалисти. Те не могат да се изписват спрямо вътрешното усещане на някого, или четене в интернет.
Водещ: Говорили сме не веднъж, че самоназначаването на каквито и да е лекарства и дори хранителни добавки, които усилват, засилват, правят имунни бомби в нас, е голяма грешка
Проф. Кюркчиев: Абсолютно! Хората разглеждат имунитета като нещо едностранно. Щом е силен е добре. Това далеч не е задължително да бъде по този начин. Имунитетът е една много фино регулирана система и можеш да я дисрегулираш като отслабне, и като я подсилиш прекалено. И двата варианта са еднакво опасни.
Водещ: А масовото тестване на населението ще увеличи или ще намали паниката?
Проф Кюркчиев: Това е един много деликатен въпрос, който няма само медицински измерения. Масовото тестване на населението безспорно ще успокои множество индивиди. Дали ще успокои обществото зависи как се представи това масово тестване. То би следвало да се представи по следния начин: едикакъв си процент без никакви симпоми, едикакъв си процент с лека симптоматика, едикакъв си процент с тежка симптоматика, починали, оздравели. Това е едно описание на епидемията Ние като медици, или поне по-голямата част от нас, сме „за“ този подход, защото той е медицински логичен. Дали обаче той е психологически и политически правителен, ако политическата идеята е населението да бъде по-скоро стреснато, за да поддържа карантината? Един такъв подход би могъл по-скоро да доведе до чувство на успокоение и неспазване на карантината. Кое е добре или зле не решавам аз и не смятам, че аз съм човекът, който трябва да дава мнение по този въпрос.
Водещ: А има ли достоверни данни доколко е траен изграденият имунитет, поне на този етап?
Проф. Кюркчиев: Няма как да има само за 4 месеца. Най-близкият вирус до него, SARS ===, който доведе до епидемията в Далечния Изток през 2002-2003 г., при него до 2 години се откриват антитела. Ако се направят аналогии, може да се очаква нещо такова, но това е малко спекулативно.
Водещ: Т.е. време и натрупвания– това е, което ни трябва?
Проф. Кюркчиев: И още нещо. Добре е хората да проявяват чувство и поне на елементарна солидарност, която да е малко повече от страха, който е нормално да бъде изпитван. Например случаят с лекарството плакинил – масово хората си го купуват и то изчезна, а е жизноно важно за хората с автоимунни заболявания. Това са наши пациенти, на ревматологията, за нас те са важните. И тези хора да бъдат лишавани от лекарство поради непотвърдени данни, с оглед единствено презапасяване, тип презапасяване с тоалетна хартия, е меко казано безобразие. Всичко това ще мине и е хубаво да се гледаме в очите и след това.
Само искам накрая да кажа, че ние продължаваме работа, лабораторията, клиниките работят. Пациентите с други заболявания няма да бъдат оставени и е важно хората това да го знаят!
Водещ: „Св. Иван Рилски“ е болницата!
Интервюто можете да гледате ТУК
Източник: БНТ, “100 % будни”