Изолацията ще отключи заболявания, свързани със стреса – на първо място сърдечносъдови
Началникът на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, доц. Атанас Кундурджиев, е един от най-добрите специалисти в България при лечението на т.нар. кардиоренален синдром (лечение на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност), както и на бъбречни усложнения, получени вследствие на диабет. Той има три клинични специалности – вътрешни болести, кардиология и нефрология. Бил е зам.-министър на здравеопазването (2000-2001), изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, както и главен секретар на БЛС (2002-2004).
Доц. Кундурджиев, голяма част от Вашите, а и на всички лекари усилия,през последните години бяха насочени към това хората да си правят профилактични прегледи и изследвания, защото дори и най-страшните болести, хванати навреме, могат да бъдат овладяни. Пандемията от COVID-19 обаче направи това невъзможно. Като лекар с три специалности бихте ли коментирали как ще се отрази това в бъдеще? Очаквате ли бум на някои заболявания след края на пандемията?
Наистина тази пандемия в голяма степен ни завари неподготвени и много въпроси трябва бързо да намерят отговор, и то правилен. Харесам съвета на Буда: ,,Когато се колебаеш кой път да избереш тръгни по средния”. Много е важно на какъв етап се вземат решенията. На този етап е необходимо максимално да се ограничат профилактичните прегледи, за да не се подлагат пациентите на излишен риск, но при овладяване на епидемията и отпадането на ограниченията те трябва да се възобновят в пълен обем. Според мен трябва да продължи наблюдението над бременни и новородени при спазване на всички мерки за безопасност. След преминаване на епидемията очаквам претоварване на кабинетите и болниците от пациенти, които по една или друга причина не са могли да направят прегледите по-рано. Вече има случаи на пациенти с инфаркти и инсулти, забавили се за постъпване в клиника и получили усложнения от това. Според мен ще се увеличат заболяванията, които се отключват от стрес – на първо място сърдечносъдовите. По време на извънредната ситуация, а и след това, очаквам да се увеличат депресиите, причинени от дългата изолация, нарастналата тревожност и неяснота за бъдещето.
Кои са „най-чувствителните“ области?
Мисля, че почти всички медицински специалности ще са много натоварени.
В публичното пространство се разиграха различни сценарии, но всички те касаят икономиката. Какви са оптимистичните и песимистичните сценарии по отношение на здравеопазването?
Всеки сценарий за икономиката, който не отчита случващото се в здравеопазването, е измамен. Опитът да не се дадат ресурси за здравната система, за да има за икономиката, ще нанесе най-тежкия удар именно върху икономиката. Не може да има работеща икономика без здрави хора.
И още нещо: очаквате ли да има фалити на болници? Колко време могат да издържат здравните заведения без пациенти?
Надявам се да няма фалити. Окуражаващо е, че се взе решение от правителството лечебните заведения да получат от НЗОК 85% от средствата за месеца преди извънредното положение. Най-общо считам, че тези средства засега ще стигнат, като се има предвид намалената дейност в условията на криза. В по-тежко положение може би ще бъдат малките общински болници, но се надявам ако тези средства не достигнат те да бъдат допълнително подпомогнати.
Какво, според Вас, може да се направи в сегашната ситуация, а и, живот и здраве, след като всичко това свърши? Този път ви питам като бивш зам.-министър и човек с богат административен опит?
Това че съм заемал административни длъжности ми дава възможност да се поставя на мястото на вземащите сега решения в тези трудни времена. Знам колко е трудно с ограничен ресурс да се посрещнат всички очаквания на хората, особено когато се касае не за нещо материално, а за самия живот. Считам, че засега, в тази ситуация се прави необходимото и се поддържа необходимия баланс между дисциплиниращо поведение спрямо населението и уплътняване с конкретни действия. Като работещ лекар винаги ми се иска да имаме всичко необходимо за дейността, но виждаме, че и страни, давани за пример в здравеопазването, имат недостиг на ресурси. Източник: zdrave.net
*Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ продължава да приема пациенти, включително и такива за планов прием, при завишени мерки за сигурност. Тел. за консултации и прием на пациенти:
02/952 38 33 (8:00 -16:00 ч.)
Ние продължаваме да ви лекуваме. А вие си #останетевкъщи !