- Не всичко, което е природно, е по-полезно;
- 85% от европейската популация е дефицитна на витамин Д3;
- Пациенти с хронични бъбречни или сърдечни заболявания е добре да изследват регулярно нивата си на витамин Д3;
- Приемът на витамините от групата В трябва да се спре 2 седмици преди изследване;
- Витамин Д сам по себе си, както и който и да е витамин или минерал, не може да доведе до добър имунен отговор;
- Добавки, които стимулират имунната система, дори от природен произход, като ехинацея, котешки нокът, астрагал, различните видове гъби, могат да доведат до свръхактивен Т-клетъчен имунен отговор, което е опасно;
- Самоволният прием на имуностимуланти води до отключване на автоимунни феномени и автоимунни заболявания, включително и при малки деца;
- Хората, които са предразположени към бъбречно-каменна болест, трябва да внимават с приема на витамин С.
Имунологът в Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ “Св. Иван Рилски” д-р Екатерина Куртева беше гост в сутрешния блок на БНТ “100% будни”. Вижте какво сподели тя, във връзка с битуващото схващане, че организмът трябва “да се подсилва” с допълнителен прием на имуностимуланти, витамини и хранителни добавки.
Водещ: Можем ли да си направим изследване, което да ни покаже имаме ли витаминна недостатъчност?
Д-р Куртева: Първо да обясня, че има мастно и водоразтворими витамини. И двете групи могат да бъдат изследвани, когато човек се притеснява, че има недостиг поради ограничен начин на хранете или стрес. В този случай е удачно да се консултира със своя личен лекар, с клиничен имунолог или лабораторен лекар, който да го насочи кои витамини да изследва.
Водещ: Т.е. не може човек просто да отиде и да каже да му изследват нивата на витамини?
Д-р Куртева: Би могло да се случи, но интерпретацията изисква специалист. Виждате, че на всички лабораторни изследвания отдолу пише, че резултатите не са основание за поставяне на диагноза. Конкретно за витамин Д3 неговите нива могат да бъдат изследвани чрез кръвна проба.
Водещ: Витаминният дефицит не е постоянен процес и зависи от сезона. Обикновено през зимата говорим за дефицит на витамин Д. Доколкото знам препоръчителните му стойности плават във времето – какви са те днес?
Д-р Куртева: Зависи много къде живеете. Ако човек живее в една градска среда, каквато е нашата, където има урбанизация с високи сгради, има невъзможност за синтез на витамин Д. Затова около 85% от европейската популация е дефицитна на витамин Д3, поради начина на живот, който води, излагането на слънце и различните защитни продукти, които нарушават синтеза на този витамин. Да, зимата обикновено е по-чест дефицитът на Д3, но има хора, които по една или друга причина, не са в състояние да го синтезират в достатъчна степен и през лятото. Пациенти с хронични бъбречни или сърдечни заболявания е добре да изследват регулярно нивата си на витамин Д3, защото самият синтез минава през черния дроб и бъбрека и при хронично страдание той се затруднява.
Водещ: А има ли симптоми, чрез които да го усетим?
Д-р Куртева: Да, въпреки че недостигът и на други витамини може да доведе до същите симптоми. Т.нар. Синдром на хроничната умора е свързан с дефицит на витамин Д, но не само. Също чувството за замъглено съзнание, невъзможност за добра паметова концентрация, тъй като участва в изключително голям брой реакции, трудности при възстановяване от вирусна инфекция. Това е класика, защото се знае, че има корелация между липсата на витамин Д3 и способността на организма да се пребори по най-бързия начин с инфекцията. Друг важен показател е костно-минералният метаболизъм, особено при жени в менопауза. Там е много важно проследяването на нивата на витамин Д3, тъй като има отношение към костната плътност.
Водещ: Възможно ли е зимното слънцестоене да ни докара достатъчен синтез на този витамин, например ако си излагаме на слънце само дланите по 5-10 минути всеки ден?
Д-р Куртева: Ако са само дланите е малко вероятно. Ако сте високо в планината и карате ски или сте на някакъв друг тип туризъм и излагате повече части от тялото си на слънце е по-възможно. Но отново е индивидуално. Зависи от способността на вашия организъм да го синтезира и от това как се транспортира до клетките.
Водещ: Сега започваме с въпроси на зрителите. Трябва ли да се спира приемът на витамини преди някои лабораторни изследвания, напр. на витамин В12 десет дни преди изследване? И вторият въпрос, на който частично вече отговорихте – пречат ли слънцезащитните кремове за синтеза на витамин Д?
Д-р Куртева: Резонни са и двата въпроса. По отношение на витамин В12 – да, поне 2 седмици преди изследване е удачно да се спре приемът му, тъй като той има различен цикъл на усвояване, иначе ще получите доста високи нива, които няма да ви ориентират наситен ли е организмът или не. Това важи за всички витамини от групата В.
Относно слънцезащитните продукти, те имат отношение към UV фактора, а пък ултравиолетовите лъчи участват в синтеза на витамин Д.
Водещ: Миналата година, когато правихме тема за витамин Д, той буквално беше изчерпан от аптеките. Кажете малко повече за това презапасяване, защото тенденцията си остава. Освен витамин Д, хората се запасяват със селен, цинк, витамин С.
Д-р Куртева: Това са фактите. За съжаление това презапасяване доведе до голям проблем за хората с хронични автоимунни заболявания, за пациентите с остеопороза, за малките бебета, при които профилактиката е задължителна. Моят апел като имунолог е хората да престанат да се презапасяват! Това няма да доведе нито до по-добро здраве, нито до по-добра превенция срещу вирусни инфекции. Витамин Д сам по себе си, както и който и да е витамин или минерал, не може да доведе до добър имунен отговор, а е факт, че за някои от тези пациенти витамин Д е животоопределящ. Важно е да има малко повече емпатия между хората. Призовавам ги да обърнат малко повече внимание върху хранителния си статус, тъй като имунният отговор се влияе пряко от начина, по който приемаме храната си. Това означава не само витаминен и минерален прием, но и на макронутриенти. Съотношението между белтъци, въглехидрати, мазнините, които приемаме (голяма част от населението използва fast food, богати на трансмазнини). Тези трансмазнини инхибират определени реакции, свързани с активността на имунните клетки. Така че хората трябва да отделят повече внимание на своето балансирано меню и ако искат да имат повече информация за своя имунен статус, да се консултират с клиничен имунолог.
Водещ: Отново наш зрител пита: вярно ли е, че е по-добре да се пият organic витамини, отколкото синтетични? Кое е маркетинг и кое истина?
Д-р Куртева: Ще си позволя да цитирам моят научен ръководител, проф. Кюркчиев, който редовно казва на пациентите, че не всичко, което е природно, е по-полезно. Това е вечната борба дали да приемаме лекарствени средства или хранителни добавки. Истината е, че синтетичните средства, особено когато са под формата на лекарствени средства, минават през много сериозна ригулация и имаме много достоверни данни, най-вече за тяхната безопасност. Хубаво е зрителите да знаят, че хранителните добавки, за да бъдат organic, трябва да минат през съответен начин на сертифициране и не винаги всичко, за което се твърди, че е БИО или органик е наистина такова. От друга страна няма клинични проучвания, които да доказват, че органичните хранителни добавки са по-полезни
Водещ: Възможно ли е стъкленият прозорец да спре усвояването на витамин Д?
Д-р Куртева: Под стъкло много трудно ще синтезирате витамин Д, защото стъклата също имат UV филтри. Прякото излагане единствено може да доведе до адекватен синтез на витамина.
Водещ: Да поговорим малко за миксовете от витамини, които могат да се купят от всеки супермаркет.
Д-р Куртева: Винаги трябва да се предпочитат отделните форми, когато има доказан дефицит. Мултивитаминните продукти съдържат консерванти, адюванти, които за една част от хората са проблем – знаете колко е голям броят вече на хората с алергии и непоносимости. Освен това самото усвояване е много по-различно, когато говорим за мултивитаминен състав и за прием на отделните съставки. Мултивитамините не са за предпочитане. Особено апелирам към майките да внимават с тенденцията към вземане на мултивитамини с цел децата да бъдат здрави.
Водещ: Битува едно схващане, особено по отношение на децата, когато някой не е добре, да му се даде ударна или конска доза витамини. Това до какво може да доведе? Организмът сам ли усвоява каквото му трябва? Другото по естествен начин ли го отделя?
Д-р Куртева: Организмът не винаги сам се освобождава. Витаминните дефицити са проблем, но и излишъкът също е проблем, който води до потискане на имунния отговор. Така например както дефицитът на витамин А и Е може да доведе до намалена имунна защита, така и прекомерният прием, не само на тях, но и на всички мастно разтворими витамини, също е проблем за имунната система.
Разнообразното меню, достатъчната двигателна активност са най-добрият мултивитамин, който можете да приемате. Важно е да се стимулира това при малките деца, защото наблюдаваме такава тенденция, особено при малките, че те не се хранят по здравословен начин. Не им се предлагат достатъчно плодове и зеленчуци. Обикновено като разпитаме родителите те как се хранят, се оказва, че това е лошия пример от вкъщи.
Водещ: Въпрос от зрител: Бихте ли обяснили причини за завишени нива на витамин В12? Има ли връзка това с алергии и проблем с щитовидната жлеза?
Д-р Куртева: Въпросът е интересен, но отговорът може да е подвеждащ. Завишеното циркулаторно ниво на витамин В12 в организма може да означава, че той не се усвоява. Добре е пациентът да се консултира със специалист и да изследва нивата и на останалите витамини от групата В: витамин В1 и витамин В6.
Иначе обикновено има връзка с патология на щитовидната жлеза, но тук навлизаме в автоимунната арея – зависи дали пациентът е с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
Водещ: Кое е редно да се изследва: витамин Д или витамин Д3?
Д-р Куртева: Витамин Д3, който е активният метаболит.
Водещ: Ако ние и децата ни се чувстваме добре, трябва ли всеки ден да взимаме витамини?
Д-р Куртева: Не би препоръчала при липса на изявени симптоми да се приемат каквито и да е хранителни добавки, защото липсва регулаторен стандарт и не знаем какви могат да бъдат другите последици – нещо, на което много набляга Американската асоциация по хранене, както и тази по клинична имунология
Водещ: Напоследък всички станахме имунолози. Говорим си за подсилване на имунитета с от бабини илачи до супер храни. Как те ни влияят?
Д-р Куртева: Във връзка с коронавируса имуностимулантите се превърнаха в най-често употребяваната дума. Няколко думи по този въпрос, особено в контекста на пандемията: хората не трябва по никакъв начин да подсилват имунната си система, тъй като това може да доведе до цитокинова буря. За съжаление много хора, прекарали вируса, разказват, че са им били предписани или са си самопредписали имуностимуланти. Отново говорим за механизмите на регулация, които го позволяват. Неща, които стимулират имунната система, дори от природен произход, като ехинацея, котешки нокът, астрагал, различните видове гъби, могат да доведат до свръхактивен Т-клетъчен имунен отговор, което е опасно. Освен ако няма доказан имунен дифицит, не бива да се подсилва самосиндикално имунната система, защото доста често това води до отключване на автоимунни феномени и автоимунни заболявания, включително и при малки деца. Имаме такива пациенти: след безразборен прием на имуностимуланти отключване на автоимунитет при предразположение в рода. Особено внимателни трябва да бъдат пациентите с автоимунни заболявания и такива с деца, които имат такъв проблем. Те трябва да знаят, че имуностимулация може само след консултация със специалист, защото в противен случай би довело до нежелани, много сериозни последствия.
Водещ: По отношение на суперхраните: може ли да се каже кои трябва да се консумират сега през зимата, за засилване на имунитета
Д-р Куртева: Приемът на суперхрани, особено ако е в големи колечиства, също може да има последствия. Добре е хората преди приема им да се консултират.
Водещ: Кои витамини трябва да се приемат сутрин, кои вечер? Кой трябва да се приемат отделно един от друг, за да не пречат на усвояването?
Д-р Куртева: Това е цяла наука. Има доста витамини, които могат да се комбинират по между си. Специално за желязото например е важно да има отстояние от 1-2 часа от приема на млечни продукти. Разбира се витамин С е по-удачно да се приема през първата половина на деня заради енергизиращия ефект, както и да не го приемаме на гладно, за да не дразни стомаха. Също хората, които са предразположени към бъбречно-каменна болест трябва да внимават с него, защото дори бидейки водоразтворим, може доведе до отлагане на камъни в бъбреците.
Водещ: Да поговорим за плодовете и зеленчуците. Тези, които са извън сезона, вредни ли са?
Д-р Куртева: Нещо, което диетолозите съветват, е свързано с цветовете в чинията. Те трябва да се редуват. Всеки един цвят е свързан с усвояването на различни вещества. Няма проучвания, които да показват даден зеленчук дали е вреден извън сезона. По-скоро е важно как е бил отгледан.
Водещ: Да поговорим малко и за микробиома, какво представлява?
Д-р Куртева: Това е съвкупността от микроорганизми, които населяват даден хабитат. Може да бъде чревен микробиом, може да бъде микробиома в нашата устна кухина. Последните проучвания сочат, че броят на клетките, които населяват лигавиците е съизмерим с броя на клетките, които населяват тялото ни като цяло, което означава, че те имат огромно значение за човешкото здраве. Населяват, пак казвам, повечето от лигавичните ни структури, имат свое био разнообразие. Съотношението между тях също е много важно за нашето здраве, защото произвеждат различни витамини и минерали. Например витамин К2 основно се произвежда от определен вид бактерии в нашите черва. Когато има нарушаване там, може да доведе до нарушаване на баланса на този витамин.
Водещ: Важна тема подехме – за пробиотиците и пребиотиците. Хората ги приемат, защото смятат, че „така трябва“. Аз например всяка сутрин пия чаша зелев сок, защото смятам, че ми помага.Д-р Куртева: Пробиотиците са самите микроорганизми, внесени отвън под формата на добавка. А пребиотиците са фибри, които не се усвояват от човешкия организъм, но са необходими на бактериите в червата, за да могат да се хранят. По естествен начин могат с различни видове диетични фибри да се набавят. Вие например, приемайки зеле, самите фибри на зелето могат да бъдат пробиотик, а дрождите – пребиотик. Така си правите сами един синбиотик (комбинация от про и пребиотик). Приемът самостоятелно на пробиотици не е удачен, освен ако човек няма доказан дефицит.
Д-р Екатерина Куртева завършва МУ-София през 2014 г. Първоначално специализира Ортопедия и травматология с насоченост Хирургия на ръката и реконструктивна хирургия, но интересът към клиничната имунология надделява и започва редовна докторантура към Катедра по Клинична имунология на МУ-София, в Лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, гр. София, с научен ръководител проф. д-р Доброслав Кюркчиев, дн. През 2019 г. защитава дисертационен труд на тема “Нови имунологични показатели в диагностиката и патогенетични механизми при прогресивна системна склероза”. Към момента, д-р Куртева е имунолог в Лаборатория по Клинична имунология на “УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Основните й интереси са в областта на системните автоимунни заболявания, имуногенетиката и имунонутриционистиката.
Цялото ВИДЕО можете да видите ТУК.
Източник: “100% будни”, БНТ