УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ започва кампания под надслов „Ваксинирах се, защото“. Целта е да покажем популярни лица от болницата, които са избрали да се имунизират срещу COVID-19. А също и да разкажем кога и как са взели това решение, имали ли са колебания, как е преминала ваксинацията при тях. Ние вярваме, че най-убедителен е личният пример, особено когато е даден от хора, призвани да лекуват.
Стартираме с едно младо, 17-годишно момиче, което не е част от екипа на болницата, но въпреки това е свързано с нея – дъщерята на един от най-изтъкнатите имунолози в България и началник на Лабораторията по клинична имунология – проф. Доброслав Кюркчиев. Две седмици след като ЕМА (Европейската агенция по лекарствата) официално даде зелена светлина за ваксинация и при 12-15 годишните, тя е сред първите ученици, които се имунизираха във ваксинационния кабинет на болницата, с което даде пример на много свои връстници. Единайсетокласничката от столичната френска гимназия сподели, че още в началото на годината е взела решение да си постави ваксина, но досега е изчаквала да приключи имунизацията на уязвимите групи. Въпреки че баща й беше сред първите лекари, които заговориха за ползите от ваксините срещу коронавирус, момичето обясни, че решението да се имунизира е било изцяло нейно.
Как и кога реши да се ваксинираш?
Още, откакто излязоха ваксините през м. януари исках да се ваксинирам, но трябваше да изчакам първо по-възрастните хора в семейството ми да го направят. Не съм имала колебания, защото баща ми вярва във ваксините и в тяхното действие и това ми даде достатъчно спокойствие.
Той ли повлия на решението?
Не, той никога не ми е казвал, че трябва да се ваксинирам, дори ми обясни, че не е задължително, ако не искам. Но неговата вяра във ваксините ме успокои, защото ако слушах всички реакции в обществото, щеше да е притеснително.
А кой беше основният ти мотив – да можеш да пътуваш или, за да се предпазиш?
Категорично и двете! Толкова дълго всички бяхме в ролята на жертви и нямаше какво да направим. Вече обаче имаме как да повлияем на ситуацията и няма как да не се възползваме от това. Ако не действаме сега, ще продължим да бъдем безпомощни и в ролята на жертви.
Как се отрази на теб и на твоите връстници тази учебна година, която прекарахте почти изцяло онлайн?
Беше меко казано ужасно, поне за мен и за хората около мен. Имаше само единични случаи на деца, които се радваха на тази ситуация. На повечето ни беше много трудно и непрекъснато правехме планове какво ще правим, когато всичко приключи. Сега вече имаме някаква зелена светлина и виждаме, че краят наближава. Дълго време обаче бяхме само с плановете.
Какви са нагласите в твоя клас по отношение на ваксините при тийнейджърите?
Вече имаме ваксинирани от моя клас. Някои нямат отношение, защото смятат, че заболяването не е опасно за тях и проблемът не ги засяга. А това не е така. Всички ни засяга и видяхме, че не остана никой, който да не е засегнат от тази ситуация.
Вашето семейство беше ли засегнато?
Да, аз и майка ми се разболяхме през март, слава Богу не беше в най-тежката форма, но не беше и никак приятно, защото се наложи дълго време да сме изолирани и да се притесняваме. Не искам втори път да ми се случва такова нещо! Сега вече нямаме притеснения.
Ако можеш да се обърнеш към своите връстници, какво би им казала?
Бих им казала, че ако наистина искаме да променим нещо и да допринесем за успокояване на ситуацията трябва да действаме, а не само да се оплакваме. Твърде дълго време се оплаквахме и страдахме. Вече е време да направим някаква крачка!
Какво е първото нещо, което ще направиш, като завършиш имунизацията си след 21 дни?
Ще замина за един езиков лагер с мои приятелки и вече напълно ще бъда спокойна и аз, и те около мен. Ще си прекараме много хубаво лято, надявам се.
Източник: УМБАЛ “Св. Иван Рилски”