Какво представляват хипофизните аденоми?
Хипофизните аденоми са социално значими заболявания, засягащи и двата пола, с дебют на заболяването, обикновенно след 20-та година от живота на човека. Те представляват най-често доброкачествени туморни образувания с различни размери и разнообразни клинични симптоми от главоболие, смущение в ендокринните и зрителни функции, промяна в цяслостния облик на човека и др.
Хипофизните аденоми се разполагат в „турското седло“- малка вдлъбнатина в основата на черепа, където анатомично заляга хипофизната жлеза. Размерите на хипофизните аденоми варират от малки (микро) до големи (макро) и сравнително рядко могат да са с гигантски размери. В някои случаи, когато тези тумори достигнат големи размери, те ангажират съседни структури, през които преминават черепено-мозъчни нерви и важни кръвоносни съдове. Засягането на тези структури може да бъде двустранно или едностранно. Те могат да прорастнат нагоре от хипофизната жлеза, притиснакайки зрителното кръстовище, и да се появят тежки зрителни разтройства или частична слепота, с отпадане на периферното зрение.
Хипофизните аденоми са разделени на две групи: хормонално неактивни и хормонално активни. Хормонално активните секретират най-често един или повече хормони над допустимата норма. Към тази група спадат: Болестта на Къшинг и Акромегалията, класифицирани по съвременните стандарти, като малигнени невроендокринопатии. Тези заболявания оказват влияние върху функцията на почти всички органи и системи, нарушавайки нормалните физиологични процеси, които протичат в човешкия организъм. Те не само променят външния облик на човека но и водят до появата на съпъстващи заболявания, като: артериална хипертония, захарен диабет, типично затлъстяване, репродуктивна дисфункция, остеопороза, ставни промени, органомегалия, съдови заболявания –аневризми, преканцерози, полипоза на дебелото черво и др.
Друг вид хормонално активни хипофизни тумори са Пролактиномите. Те са по-малко агресивни, но засягат репродуктивните способности и на двата пола. Честа причина са за импотентност и стерилитет при мъжете и жените. Срещат се и секретиращи тиреотропен хормон, както и такива, влиящи върху яйчниковите функции при жените.
Хормонално неактивните хипофизни аденоми, могат да достигнат големи размери, съпроводени с тежки зрителни смущения и притискане на важни структури. В някои от случаите туморите могат да унищожат почти напълно хипофизната жлеза, като симптомите за това са обща слабост-адинамия, отпадане на окосмяването, импотентност, стерилитет и други дисфункции. Изискващо внимане състояние е появата на воден (безвкусен диабет), вследствие на отпадането на функцията на антидиуретичния хормон, произвеждан от неврохипофизата. Това води до невъзможност за концентриране на урината в бъбреците, съпроводено e с императивни позиви за жажда, отделяне на бяла на цвят урина (като вода ). Приемане на течности и тяхното отделяне може да достигне до и над 10 литра за денонощие, съпроводено със загуба на електролити.
Нарастването на туморите на хипофизната жлеза обикновенно става постепенно, което води до игнориране на част от ранните симптоми. Това е честа причина за късна диагностика на този тип заболявания. Поставянето на диагнозата става след провеждането на Магнитно Резонансна Томография, пълен хормонален и очен статуси. Задължителна е консултация с неврохирург при съмнение за хипофизен аденом и преценка за хирургично лечение.