По случай 30 май – Световния ден за борба с множествената склероза, потърсихме проф. Шотеков от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, който да разясни повече за заболяването.
Проф. Шотеков, що за болест е Множествената склероза и какво я предизвиква?
Множествената склероза (МС) се причислява към групата на автоимунните заболявания. Тя е хронично възпалително автоимунно заболяване, което засяга централната нервна система – главния и гръбначен мозък. При МС се развива погрешна реакция на имунната система към обвивките на нервните влакна, т.н. миелин, които се разпознават като чужди и се атакуват като такива. В следствие на това се нарушава способността на мозъка да контролира основни функции, като зрение, двигателна активност, координация, сетивност и др.
С развитието на болестта в Централната нервна система се развива и друг процес, който постепенно ескалира и довежда до увреждане на нервните клетки – т.н. невродегенерация. Той се смята за основната причина за развитието на болестта до тежка инвалидизация на болните, въпреки, че процеса на възпаление постепенно замира с течение на времето.
Защо северните народи боледуват по-често от нея, от колкото, да речем южните?
Действително най-висока е честотата на МС в Северна и Централна Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия, а най-ниска – в Азия и Африка. В целия свят около 2.5 милиона души са болни от МС. Техният брой достига над 500 000 в Европа. В България вероятно има около 45 болни на 100 000 души от населението. (Това прави приблизително 3500 души). Следователно годишно в България се разболяват около 82 души. По този показател България се нарежда в групата страни със средна до висока степен на разпространение, но не и най-висока, както при скандинавските страни.
Друг интересен факт е, че болестта показва специфично географско разпределение. Честотата на МС се увеличава с отдалечаване от екватора в двете земни полукълба. Колкото по-близо до екватора е дадена географска област, толкова по-малко са болните с МС.
Провеждани са епидемиологични проучвания за ефекта на миграцията върху болестта. Установено е, че възрастните хора от страни с висока честота на болестта, когато емигрират запазват същия риск за развитие на МС, както ако са в родната си страна. Но ако емиграцията е в ранна детска възраст, то вероятността за развитие на МС е сходна с тази на хората, живеещи в съответната страна. Съществува една гранична възраст, около петнадесет години, която влияе на риска за поява на МС.
Напоследък се установи, че дефицитът на Витамин „Д”, поради намалената слънчева експозиция в северните части на света, се явява рисков фактор за развитие на МС, но и тази хипотеза не е напълно доказана.
Кои са другите рискови фактори за развитие на болестта?
Друг рисков фактор за развитието на МС е например младата възраст. Болестта обикновено започва между 20 и 30-годишна възраст. При жените заболяването е два пъти по-често от мъжете. Важно е да уточним, че жените, болни от МС, могат да имат деца, като се препоръчва бременността да се планира в периода на ремисия на заболяването. При тези пациентки е необходимо активно проследяване в послеродовия период, тъй като тогава има по-висок риск от развитие на пристъп на МС.
Бялата раса е свързана с по-висок риск за развитие на МС. Освен това при болестта има извест наследствена момент, но не определящ, т.е. вероятността за развитие на МС е по-голяма при роднини на пациенти с това заболяване.
Разкажете ни малко повече за Хигиенната хипотеза за произхода на заболяването, според която нашата страна попада в една от най-уязвимите групи за развитие на болестта?
За мен тази хипотеза е най-несъстоятелна. Според нея, население с добри хигиенни навици, каквито са европейците и въобще бялата раса, са застрашени от болестта поради ниския имунитет, вследствие на добрите хигиенни навици. Или с една дума и най-общо, прекалените добри хигиенни навици довеждат до слаб контакт с патогенни бактерии, развива се слаб имунитет и това предизвиква МС. Развитие на тази хипотеза е, че наличието на стомашния бактерии Helicobacter pylori (който предизвиква и стомашната язва) допринася за по-малък риск за развитие на МС, поради засилен имунитет. Тази хипотеза се връзва добре с географската, според която боледува основно европеидната раса в северните страни с високи хигиени навици. Негрите, с лоша хигиена, но висок имунитет, почти нямат МС. С една дума, според тази хипотеза, страдаме си от собствената мания за чистота?!
Известно е, че множествената склероза може да се крие зад най-разнообразни оплаквания, което я прави трудна за диагностициране. Кои са основните симптоми, които следва да ни накарат да се замислим?
Симптомите при пристъп на МС са много разнообразни и варират значително, както при отделните болни, така и при един и същи пациент в различните етапи от развитие на заболяването.
Сред основните клинични прояви са зрителните нарушения. Приблизително в 1/3 от случаите първа проява на заболяването е оптичният неврит. Той се изявява с болка (зад окото или при движение на окото) и намалено зрение. При наличие на подобни симптоми при млади хора се препоръчва задължително консултация с невролог и МРТ изследване в насока МС. Двигателните нарушения също са много чести. Развива се слабост и скованост в мускулите на крайниците, бърза уморяемост при ходене и нарушение в походката. Промените в мускулния тонус, които пациентите усещат като стегнатост или скованост, най-често са съчетани с намалена мускулна сила в тях и може силно да затруднят самостоятелната походка.
Понякога в началото на заболяването се наблюдават сетивни нарушения (изтръпване (мравучкане) или болка в областта на главата, тялото или крайниците). При наличие на подобни пристъпни симптоми с внезапно начало при млади хора препоръчваме консултация със специалист – невролог за изключване на неврологична патология, вкл. МС.
Много от пациентите се оплакват от двойно виждане и нарушение в очните движения. Понякога се наблюдава нарушено равновесие – залитане в изправено положение, залитане при ходене с промяна в походката, нарушена координация на волевите движения на крайниците, което може да се съчетае с треперене на крайниците.
Вестибуларни симптоми като световъртеж и залитане при ходене също са честа начална проява на заболяването.
Хроничната умора е много характерна и често оплакване при пациенти с множествена склероза.
Как става диагностиката?
Да се постави диагнозата МС не винаги е лесно, особено за не-специалисти. Често пъти минават години от изява на първите симптоми до откриване на болестта. Причина за това може да бъде фактът, че първите оплаквания често са толкова дискретни, че пациентите не посещават лекар. В някои случаи закъснялата диагноза е резултат на погрешно интерпретиране на оплакванията на болните. Изключително важно е диагнозата МС да бъде поставена в ранен етап от развитие на заболяването.
Редица други болести на нервната система могат да наподобят клиничната картина на МС. Все още не съществува самостоятелен, единичен лабораторен тест, който да може напълно да потвърди или да изключи диагнозата МС. При съмнение за МС, данните от клиничната картина и хода на болестта, трябва да бъдат подкрепени от образно изследване на главния и гръбначен мозък – Магнитно-резонансната томография (МРТ). Това изследване която е задължителна за поставяне на диагнозата и разграничаване на МС от други заболявания на ЦНС, Но понякога и това не е достатъчно, тъй като някои други неврологични заболявания могат да покажат сходна МРТ находка. За поставяне на диагнозата е необходимо да се изследва гръбначно-мозъчната течност и някои други специфични изследвания. За поставяне на дефинитивна диагноза резултатите от МРТ изследването винаги трябва да се интерпретират от специалист – невролог в контекста на клиничната симптоматика при пациента. Такива специалисти има в изградените комисии за лечение на МС към университетските клиники по нервни болести, каквато е и нашата Клиника по неврология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Само млади хора ли боледуват от множествена склероза или тя може да покоси и пациенти на средна, че и по-напреднала възраст?
МС рядко се развива преди 15 или след 50 годишна възраст. Но сме срещали и пациенти на 60 години, при които за първи път се открива болестта.
Кои са основните форми на МС и каква е прогнозата при всяка от тях?
Първите симптоми болестта обикновено са леки и често преминават без лечение. Но с течение на времето, те станат по-многобройни и по-тежки по изява. Обичайният ход на болестта включва кратки периоди на остри влошавания (пристъпи), които се последват от период на подобрение или изчезване на оплакванията (ремисия) с различна продължителност – седмици, месеци или дори години. Периодите на възпалителен тласък (пристъп) се проявяват с поява на нови симптоми или засилване на старите. Не е възможно да се предвиди кога и къде ще възникне следващият възпалителен тласък.
Ходът на болестта варира при отделните пациенти. В зависимост от протичането на заболяването могат да се обособят четири основни форми на МС. Пристъпно-ремитентна форма се наблюдава при 85% от пациентите. При нея пристъпите се редуват с периоди на ремисия, през които болните нямат нови оплаквания и не се наблюдава влошаване на съществуващите симптоми. Понякога симптомите на болестта не преминават напълно в периода на ремисия, а остава известен дефицит, като тези остатъчни симптоми не се засилват докато трае ремисията.
Вторично-прогредиентна форма на МС имат около 40%. Тази разновидност може да последва развитието на пристъпно-ремитентната форма. След поредица от пристъпи, при тези пациенти вече не се наблюдават отчетливо редуване на пристъп с ремисия, а бавно и прогресивно влошаване на симптомите на болеста.
Първично-прогредиентна форма на МС засяга около 10% от пациентите. При нея симптомите прогресивно се влошават от самото начало на болестта. Инвалидността непрекъснато нараства. Няма пристъпи и периоди на ремисия.
Пристъпно-прогредиентна форма на МС е сравнително рядка (около 5% от пациентите), при която има пристъпи на болестта, но не и отчетливи периоди на ремисия, като между пристъпите се наблюдава непрекъсната прогресия на симптомите на МС.
Наследствена ли е множествената слероза?
Фактът, че при над 80% от хората с МС няма роднини по права линия със заболяването, показва че генетичните фактори имат отношение към развитието на МС, но не са определящи.
Какви са възможностите на съвременната медицина за лечение на това страшно автоимунно заболяване?
Заболяването МС на този етап на развитието на медицината не може да се излекува напълно. Но вече съществуват редица медикаменти, които съществено променят хода и повлияват честотата и тежестта на отделните пристъпи, както и намаляват риска от прогресия на болестта. В нашата страна НЗОК осигурява напълно безплатно лечение на това заболяване. Нашите пациенти разполагат с всички нови медикаменти, които се използват в целия свят. Те се изписват с протоколи на всеки 6 месеца от специално назначени комисии. Такава комисия функционира и към Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Свети Иван Рилски”.
Лекарството на пръв избор при лечение на пристъпите на МС са кортикостероидите. С тях се повлиява възпалителният процес и се ускорява възстановяването от пристъп. Кортикостероидите обаче не повлияват хода на болестта. Tерапията с тях не може да намали честотата или тежестта на пристъпите, поради което те не са прилагат за продължителнo време.
През последните 2 десетилетия се появиха много нови съвременни медикаменти, модифициращи хода на заболяването. Всички те се използват за лечение на пациенти с пристъпно-ремитентна форма на МС. Най-общо, тези лекарства намаляват честотата и тежестта на пристъпите. Пациентите, лекувани с интерферон, имат по-рядко пристъпи, забавя се развитието на инвалидизация и се подобрява качеството на живот.
За съжаление лечението на МС с посочените медикаменти не води до пълно излекуване. Терапевтичният ефект върху хода на болестта е различен при отделните пациенти. Възможно е при някои от тях да не се постигне успех по отношение честотата и тежестта на пристъпите. Това налага замяната на едно лечение с друго. Ето защо пациентите трябва да бъдат под активното наблюдение на своя лекуващ невролог към изградените центрове за диагноза и лечение на МС, който проследява ефекта от лечението и при необходимост прави корекция в терапевтичната схема.
Източник: www.zdrave.net