От 13 до 19 май 2019 г. в България се провежда Седмица за информираност за ревматичните заболявания. Инициативата, която има за цел да даде повече информация за възпалителните автоимунни заболявания, каквито са ревматоидният артрит (РА), болестта на Бехтерев, псориатичният артрит, лупусът, синдромът на Сьогрен, склеродермията, фибромиалгията и др., се провежда от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България. Тази година акцентът е поставен върху системния лупус еритематозус (СЛЕ) – хронично автоимунно заболяване на съединителната тъкан, което засяга най-често млади, работоспособни хора. СЛЕ е наричан често “великият имитатор”, тъй като симптомите му наподобяват тези на други заболявания, което прави трудно поставянето на окончателна диагноза.
За това какво всъщност представлява болестта, какви са начините тя да бъде диагностицирана и има ли ефективно лечение, разговаряме с проф. д-р Румен Стоилов, председател на Българското дружество по ревматология. Той работи в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и един от най-големите специалисти в областта на системния лупус в България.
– Проф. Стоилов, какво представлява системният лупус и какъв е броят на хората в България, които са засегнати от него?
Системният лупус еритематозус е автоимунно, имунокомплексно заболяване на съединителната тъкан. Локализираните форми засягат само кожата и са обект на дерматологията. Системните форми засягат много органи и системи. Те са обект на ревматологията. Системният лупус еритематозус е рядко заболяване. Според проучване на Българското дружество по ревматология и Института за редки болести болните в България са около 5500 – 6000 души.
– Наричат заболяването „Великият имитатор“. Зад какви други болести може да се „скрие“?
Системният лупус може да се прояви с различни признаци и симптоми, които се срещат при много болести. Той може да „имитира“ различни заболявания като ревматоиден артрит, псориазис, сепсис, туберкулоза, СПИН или други инфекциозни заболявания, кръвни заболявания, злокачезтвени заболявания и др.
– Наследствено заболяване ли е лупусът?
Системният лупус не е наследствено заболяване, но е налице определено фамилно предразположение.
– На каква възраст обикновено се проявява и кого засяга повече?
Системният лупус е заболяване, което се среща предимно в младата възраст и засяга главно жените.
– Как става диагностицирането? Има ли някакви симптоми, които могат да подскажат, че става въпрос именно за лупус?
Диагнозата на това заболяване се поставя въз основа на критериите, приети от Американския колеж по ревматология през 1982 г. и ревизирани през 1997 г. През 2012 г. беше приета нова система от критерии (CLICC), която включва допълнителни показатели. Счита се, че за поставянето на диагнозата е уместно да се използват и двете системи. Този подход увеличава шанса за правилното поставяне на диагнозата в по-голяма част от случаите. Няма един критерий, възоснова на който да бъде поставена диагнозата. Тя се поставя възоснова на клинични, лабораторни и имунологични показатели. По системата на Американския колеж по ревматология, например, за поставяне на диагнозата е необходимо да са налице 4 от 11 критерия. За съжаление, заболяването понякога дебютира с по-малко симптоми, което затруднява навременното диагностициране. Симптоми, които са много характерни за системния лупус, са фоточувктвителността, пеперудоподобния еритем на лицето, ставните болки и артрит.
– Каква част от прегледите и изследванията за лупус се поемат от НЗОК?
Прегледите с талон № 3 при ревматолозите, които имат договор с НЗОК. Хематологичните и биохимичните изследвания също се поемат от НЗОК. За съжаление, имунологичните изследвания (с изключение на теста за АНА антитела) са за сметка на пациентите, а те са доста скъпи.
– Лечимо ли е заболяването и какво включва лечението?
Системният лупус еритематодес е хронично заболяване, което никога не може да бъде излекувано. Сегашните терапевтични стратегии ни дават възможност да се постигне пълна клинична и биологична ремисия. Пациентите имат много добро качество на живот, но трябва да провеждат продължително лечение. Основните медикаменти, които се използват са антималарици, кортикостероиди и имуносупресори.
– Може ли системният лупус да бъде пречка жените да имат потомство или със съвременните терапии това вече е възможно?
Дълго време се считаше, че жените, болни от системен лупус, не трябва да забременяват. Новите терапевтични стратегии ни дадоха възможност да преосмислим това схващане. Жени в клинична и биологична ремисия нямат проблеми да забременяват и да създават потомство. Те трябва да бъдат обаче много добре информирани от лекуващия лекар за рисковете и да вземат информирано решение.
– Какво трябва да избягват пациентите с лупус?
Първото и много важно нещо при болните от системен лупус е да не се подлагат на слънчева експонация. Разбира се, при активност на болестта не е подходящо физическото претоварване. Добре е тези болни да се пазят от инфекции, защото са с потисната имунна система както от болестта, така също и от провежданото лечение.
– Кои са факторите, които отключват болестта?
Изключително много са факторите, които могат да предизвикат промени в ядрената ДНК и да отключат автоимунния възпалителен процес. Могат да бъдат както слънчевата експонация, различни инфекции, така и прием на медикаменти, хормони, психо-емоционален стрес и други.
Източник: https://www.puls.bg