Интракраниалните хеморагии представляват кървене и събиране на кръв в черепното пространство, най-често причинено от разкъсване на кръвоносен съд в мозъка или извън мозъчните обвивки. Независимо от механизма на възникване, при всички се достига до увреждане на съдовете – артериални, венозни, венозни синуси, с последващо формиране на кръвни колекции – интракраниални хематоми.
Според локализацията на кървене, интракраниалните кръвоизливи могат да се разделят на интрацеребрални кръвоизливи ( интрапаренхимни и интравентрикулни), субарахноидни кръвоизливи, субдурални и епидурални кръвоизливи.
Според причините интракраниалните хематоми могат да се разделят на:
- Травматични:
- епидурални(екстрадурални)
- субдурални
- интрацеребрални
- Спонтанни
- хипертензивни
- нехипертензивни
Във всички случаи, интракраниалните кръвоизливи притискат и увреждят мозъка и налагат медицинско наблюдение и лечение.
Симптоми
Симптомите на вътречерепна хеморагия могат да се изявят остро или постепенно. Изявата на това състояние зависи от причината за интракраниалната хеморагия – артериална хипертенсия, заболявания на кръвоносните съдове, травма на главата и характера на травмата, съпътсващи соматични заболявания и състояния на пациента. Понякога след удар в главата клиничната изява може да отнеме седмици или повече, за да се появи. Болният може да изглежда добре след нараняване на главата, в период, наречен светъл период. Дори и при някои от най – леките наранявания на главата, с незначителни симптоми и оплаквания, е нужно внимание от възможно развитие на интракраниален хематом с потенциална опасност за живота. Обикновено в такива случаи се изисква незабавно оперативно лечение за отстраняване на кръвта.
При повишаване на натиска върху мозъка от интракраниален кръвоизлив се проявяват някои или всички от следните признаци и симптоми:
- увеличаващо се главоболие
- повръщане
- виене на свят
- сънливост и прогресивна загуба на съзнание
- объркване
- огнищна неврологична симптоматика – промени в говора, слабост за крайници и др. в зависимост от локализацията на хематома.
С увеличаване на количествата кръв в мозъка или тесните пространства между мозъка и черепа, симптомите се увеличанат и утежняват, с възможна поява на припадъци, загуба на съзнание до коматозно животозастрашаващо състояние.
Потърсете незабавно медицинска помощ след удар в главата, ако има:
- Постоянно главоболие
- Промяна на съзнанието
- Имате признаци като повръщане, слабост, замъглено зрение, нестабилност
Ако симптомите не са очевидни веднага след удар в главата, внимавайте за някои промени в състоянието. Например, ако някой изглежда добре след удар в главата и може да говори, но по-късно изпадне в безсъзнание, потърсете незабавна медицинска помощ. Дори и пациентът да се чувства добре, препоръчително е някой да го наблюдава. Загубата на памет след удар в главата може да накара пациента да забрави за удара. Съответно ако има някой, който го наблядава, той може да разпознае предупредителните знаци и да потърси медицинска помощ.
Причини
Увреждането на главата, при падания, удари, автомобилни и професионални травми, е най-честата причина за вътречерепно кървене (кръвоизлив).Ако пациентът е по-възрастен, особено ако приема антикоагулантно или антитромбоцитно лекарство, като клопидогрел или аспирин, дори леката травма на главата може да предизвика хематом. Възможно е да има сериозно нараняване, дори ако няма открита рана, натъртване или други очевидни повреди.
Има три категории интракраниален хематом – субдурален хематом, епидурален хематом и интрапаренхимен хематом.
Субдурален хематом
Това се случва, когато кръвоносните съдове – обикновено вените се разкъсват между мозъка и най-външния от трите мембранни слоя, които покриват мозъка (dura mater). Изтичащата кръв образува хематом, който притиска мозъчната тъкан. Увеличаването на хематома може да доведе до постепенна загуба на съзнание и смърт. Често субдуралните хематоми се съпровождат от травматични увреди на главния мозък, които утежняват и маскират обичайното протичане на хематомите.
Трите вида субдурални хематоми са:
- Остър – този най-опасен тип обикновено се причинява от тежко нараняване на главата и симптомите бикновено се появяват незабавно.
- Подостър – признаците и симптомите изискват време за развитие, понякога дни или седмици след нараняването.
- Хроничен – този тип хематом може да причини бавно и/ или тласъчно кървене и може да отнеме седмици, дори месеци за проявление на симптомите. Пациентът може да не си спомня, че е наранил главата си. Например, удрянето на главата, докато влиза в колата, може да причини такова кървене, особено ако е на лечение с антикоагуланти или антиагреганти.
И трите вида изискват медицинска помощ, веднага щом се появят признаци и симптоми, за да се предотврати трайно увреждане на мозъка.
Рискът от поддурален хематом се увеличава с напредването на възрастта. Рискът е също така по-голям за хора, които:
- приемат аспирин или други лекарства за разреждане на кръвта ежедневно
- при хронична злоупотреба с алкохол
Епидурален хематом
Това е екстрадурален хематом ( извън твърдата мозъчна обвивка), който се появява когато кръвоносен съд – обикновено артерия – се разкъсва между външната повърхност на твърдата мозъчна обвивка и черепа. След това кръвта изтича между мозъчната обвивка и черепа, за да се образува маса, която притиска мозъчната тъкан. Най-честата причина за епидурален хематом е травма.Предимно артериалната природа на кървенето, определя и по – бързото формиране на кръвната колекция и по – ранната клинична изява. Затова епидуралните хематоми са главно остри и по – рядко се диагностицират в хроничен стадий. Често това състояние се категоризира като неотложно или спешно поради бързо влошаване на състоянието на болния – нарушено съзнание и възможно достигане до кома. Епидуралният хематом може да бъде животозастрашаващ без незабавно лечение.
Интрацеребрален хематом
Този тип хематом се появява, когато се образува ограничена кръвна колекция в мозъка. Най – честата локализация е в голямомозъчните хемисфери, по – рядко в малкия мозък, мозъчния ствол и мозъчните стомахчета. Причините могат да бъдат много – травма, руптура на аневризма, съдова малформация, високо кръвно налягане, кървене в тумор. Съществуват и болестни състояния, които могат да причинят спонтанни интракраниални хематоми в мозъка – амилоидна ангиопатия, мозъчни тумори, коагулопатии, тромбоцитопении, хемофилия, при алкохолици и наркомани( използване на кокаин, амфетамини). Травмата на главата може да доведе до множество тежки интрапаренхимни хематоми.
Диагностициране
Сънременнен неинвазивен метод за бързо диагностициране на ИЦХ е КТ (кампютър томограф) изследването. Този вид изследване дава възможност за отдиференциране на епидурални, субдурални и интрацеребрални хематоми, тяхната локализация, давност, съпътсващи промени на мозъчните структури.Проследяването на пациент с КТ дава информация за хода на заболяването и има прогностична стойност.
КТ ангиография – КТ изследване с контрастна материя, която се аплицира интревенозно. Дава възможност за визуализиране на интракраниалните кръвоносни съдове и обективизиране на евентуални причини за ИЦХ – аневризмални разширения, артериовенозни малформации, дурални съдови фистули, ангиоми.
Конвенционална мозъчна ангиография – инвазивно изследване( най – често през фемуралната артерия), с висока информативна стойност относно интракраниалните артериални и венозни съдове и налична съдова патология.
МРТ –високоинформативно неинвазивно изследване, насочващо към причината на ИЦХ, давност, прогностична насоченост.
Лечение
При диагностицирани и клининично изявени епи и субдурални хематоми, лечението е само оперативно. Целта на лечението е евакуация на кръвните колекции екстрадурално и субдурално, промивка на хематомната кухина и хемостаза на съдовете. Интервенцията може да бъде ограничена – с едно фрезово отвърствие или извършване на по – голяма краниотомия (отваряне на черепа) в замисимост от обема и срока на хеморагията.
Лечението на интрапаренхимните хематоми е в зависимост от локализацията, обема на хематома, клиничната изява и прогресията на заболяването. При някои от хематомите е удачно консервативно поведение и проследяване с образни изследвания. При други, оперативното лечение е средство на избор. Интрацеребралните хематоми могат да се евакуират чрез краниотомия и открита оперативна интервенция. Може да се приложи и стереотаксична евакуация на хематома. При хематоми с големи размери и вентрикулна компонента може да се предприеме палиативно лечение на хидроцефалията с поставяне на вентрикулен дрен.
Оперативното лечение на ИЦХ е част от лечението на тези болни. Важен е постоперативния период в отделенията за интензивни реанимационни грижи.
В Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” съществува богат опит за оперативно лечение на болни с интракраниални хематоми, както и съвременна реанимация за по – нататъшното необходимо третиране и грижи на такива болни.