Той е идин от само 36-има в света с европейска диплома по интервенционална неврорентгенология
Когато майка ти е майстор на спорта в ски бягането и те е възпитала от дете, че отговори Не мога и Не искам не се броят, няма ги, вероятно можеш да се реализираш в която си поискаш професия. За щастие на хората с най-тежки патологии на кръвоносните съдове в мозъка доц. Станимир Сираков избира за мисия на живота си неврорентгенологията.. “Виновен” за посвещаването точно на медицината е личният пример на баща му – лекар.
Доц. Сираков завършва медицина през 2009 г., специализира в чужбина и само 10 г. по-късно вече е доцент и един от лекарите, които допринасят за доброто име на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Той е един от само 36-имата в света лекари с европейска диплома по неврорентгенология. Тя се присъжда от новосформирания Борд по невроинтервенции, който обединява усилията на трите водещи специалности в лечението на мозъчно-съдовите болести. Сертификатът потвърждава опита и квалификацията на младия български лекар да извършва щадящото ендоваскуларно лечение на най-сложните и комплексни мозъчно-съдови заболявания. Казано достъпно, лекарят лекува мозъчните съдове, най-често през артерия на крака. Със специални устройства, които се вкарват в артерията през малък разрез на бедрото, се достига до мозъка и започва същинското лечение.
Новата диплома на доц. Сираков е ключ за вратите на който и да е от големите центрове за ендоваскуларни процедури в Европа. Само че човекът, възпитан първо да даде всичко от себе си за хората, които му вярват, избира по-трудния път. Екипът му кандидаства за акредитиран център за обучение за невроендоваскуларни процедури към Европейския борд по невроинтервенции.
Ако успеем, ще сме единствени в източноевропейския регион. Това ще е голямо постижение и за българската медицина, и за нашите пациенти, казва доц. Сираков.
Точното название на дейността, която той извършва – интервенционална неврорентгенология, звучи понятно за света, но у нас не е достатъчно популярно. Причината е в различния подход към специалностите. В България лечението се извършва от медици по образна диагностика, които имат допълнителна квалификация в ендоваскуларното лечение.
“Откакто съществува, медицината се стреми към все по-малка травматичност и минимална инвазивност. В мозъчно-съдовото лечение прогресът е неимоверен. При прохождането на неврохирургиченото лечение на съдовете в мозъка смъртността е била много висока, а най-сложните аневризми просто не са били третирани. С развитието на ендоваскуларното лечение все повече мозъчно-съдови заболявания може да се лекуват с щадящите методи и при несравнимо по-малък риск. От първия път, в който при специализацията си в чужбина видях възможностите за по-нискорисковото лечение на сериозни мозъчно-съдови заболявания, бях спечелен завинаги за тези методи. Те спестяват отворената операция на главата, а до уязвимото място се стига по съдов път и с техники, които са алтернативни на класическите. Методите са развити от интервенционалните рентгенолози и днес вече работим на 1-1,5 метра от полетона действие.
В Европа 98% от дейността в тази сфера се поемат от интервенционални рентгенолози, които имат допълнителна квалификация по интервенционална неврорентгенология, за да работят насочено в мозъчно-съдовите заболявания. У нас не е така – вземаме специалност по образна диагностика, а след това трябва да се придобие допълнителна 2-годишна квалификация по интервенционална рентгенология, за да правим терапевтични процедури под рентгенов, скенеров или ехографски контрол. Това дава възможност да се извършвнат интервенции по цялото тяло, но в нашата болница сме избрали за фокус неврохирургичните пациенти”, обяснява лекарят.
За сравнение той дава пример с лечението на мозъчните аневризми. През 2012-2013 г. към 95% от тези пациенти в “Св. Иван Рилски” са лекувани с класическа неврохирургия. Тази година от около 90 лекувани пациенти 88 са третирани ендоваскуларно – без отваряне на главата, и по европейски стандарти.
“Към момента за такава дейност българските лекари се обучаваме навън и кой както успее. Ако проектът ни за център за обучение у нас се реализира и той бъде акредитиран от европейския борд, ще се гарантира, че се работи по единни утвърдени стандарти. Предлагаме да бъде по немски и фрески модел – поне 2-годишен курс, в който ще се квалифициарт невролози, неврохирурзи, рентгенолози. След покриване на определени критерии и явяване на изпит, завършилите ще бъдат сертифицирани и ще могат да работят навсякъде в Европа”, уточни доц. Сираков.
До втори курс в университета той бил убеден, че ще става хирург. След това до четвърти курс се виждал като бъдещ анестезиолог или офталмолог. В пети и шести баща му го насърчава да посещава големи медицински форуми и там открива възможностите на неврорентгенологията. Омагьосан е от възможностите, а методът не се прилага в България. Това е! – казва си тогавашният студент. Мисли (както и сега си представят повечето българи), че за да работи в тази област, трябва да специализира неврохирургия, но се оказва, че пътят към ендоваскуларното лечение в мозъка минава през образната диагностика/рентгенология. “Рентгенологията и физиотерапията бяха специалностите, за които никога не съм мислел, че може да ме привлекат. Сега се шегувам, че ако в бъдеще взема втора специалност, нищо чудно да е физиотерапия”, усмихва се лекарят.
Достъпно ли е за пациентите в България модерното лечение на мозъчните съдове, което екипът му извършва?
В началото най-тежката част от разговора с пациентите беше не да обясня всички възможности за лечение и рисковете, а че трябва да се плати голяма сума за консумативите. С аргументи и изчисления, както и с подкрепа от нуждаещите се пациенти успяхме да се преборим и убедим здравната каса, че щадящото лечение е оправдано от всяка гледна точка. То връща повечето пациенти в нормалния им живот и те са в състояние да се върнат на работа и да са полезни за себе си и и обществото. Докато по-малките суми за класическата неврохирургия се умножават с последващи разходи за по-продължителното възстановяване и болничен престой. В крайна сметка класическата отворена операция е не само по-тежка за пациента, но става и по-скъпа за държавата, напомня неврорентгенологът.
След като здравната каса приема аргументите, вече не се налага пациенти да си купуват консумативите за иновативното лечение. Остава обаче парадоксът в заплащането на лекарския труд, който остава неостойностен. „Ние не получаваме почти нищо за нашите операции, защото стойността на клиничната пътека остава в клиниката по неврохирургия, а ние извършваме самата интервенция. Дейността е нова и в НЗОК все още не е променен начинът на заплащане за лекарския труд при ендоваскуларното лечение. За последните години се преборихме да се поемат скъпите консумативи, за да не ги плащат пациентите, но не успяхме да постигнем реално финансиране за извършената от нас дейност“, пояснява доц. Сираков.
Той е от генерациятата на милениумите, донесла модерни терапии и организация на лечението от световноизвестни школи и центрове. Нагласата да не се отказва, докато не направи всичко възможно за даване на шанс на живота, му носи заслужено признание и професионални отличия. Заедно с това доц. Сираков е еталон за емпатия и етично отношение към пациентите и колегите си. Половината му ден е посветен да обяснява на страдащите хора всички възможности за лечение с плюсовете и рисковете, за да могат да вземат решение как да продължат. С благородството на силния човек учи специализантите си на всичко, което може и знае, и ги изпраща на курсове навън, за да остава екипът в крак с най-новото. На този фон ще има ли изненадани от справката в деловодството, че неврорентгенологът е натрупал над 140 дни неизползван отпуск, а за последните 20 дни, в които има право на отпуск по бащинство след раждането на малкия му син, е направил 20-ина операции и продължава да се грижи всекидневно за пациентите си?
Коментарът на доц. Сираков е прост: „Звънят ми в 7 сутринта от Пловдив: „Майка ми прокърви“. И аз – какво? Да кажа: „Имам новородено бебе вкъщи, търси си друг начин?!“ След няколко часа вече я оперирахме.“