Ревматологичните болести през погледа на имунологията
Проф. Доброслав Кюркчиев е началник на Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, София. На проведения Национален конгрес по ревматология тази година той модерира научна сесия, изнесе пленарен доклад и участва активно в дискусиите по теми от други научни сесии. За Здравен навигатор проф. Кюркчиев разказва за тематичното си участие в Конгреса и за едно изследване, което се прави за първи път в България.
Професор Кюркчиев, къде е връзката между ревматологията и имунологията?
Повечето ревматологични заболявания са автоимунни. Аз съм клиничен имунолог и се занимавам с имунологичната диагностика на тези заболявания, която е на много приоритетно място. Наред с това се занимаваме и с изследване на патогенеза: причините в имунната система, които са довели до автоимунна атака срещу собствени структури. Така че нашето място по отношение на ревматологията е в диагностиката и в патогенезата.
Вашата лекция беше на тема „Антинуклеарни антитела – имунопатогенеза”.
Антинуклеарни антитела (АНА) са 30-40 на брой и са антитела, които се намират в ядрото. Това са хетерогенна група; голямо, сборно понятие, включващо в себе си много видове антитела. Те се създават, когато тези ядрени структури излязат на повърхността, където не им е мястото, не се очистват ефективно, представят се от антиген представящи клетки и чрез този вид АНА се индуцира автоимунен отговор.
Могат ли АНА да бъдат предиктори на автоимунно заболяване?
Да, безспорно могат! Този въпрос на практика не подлежи на съмнение. От средата на 80-те години има десетина проучвания, които доказват, че АНА се позитивират няколко години преди наличието на първите клинични симптоми, като за различните подразделения на АНА, срокът е различен.
Какви заболявания се свързват с АНА?
Това са най-вече системен лупус, синдром на Сьогрен, склеродермия, автоимунни миозити, има ги и при автоимунния хепатит.Теоретично, ако намерим антитела, ние можем да вземем няакви превантивни мерки още преди клиничната изява на заболяването.
В какво се изразяват превантивните мерки?
Препоръките са да се предприемат превантивни действия като да не се взимат естрогенови контрацептиви, да се пази от утравиолетова светлина, да се махне тютюнопушенето, да се завиши двигателната активност, да се прилага диета, богата на витамин D…
А може ли да има повишени антитела, а никога да не се стигне до клинична изява?
Това наистина е добър въпрос. Може! Описани са и такива ситуации. Процесът е сложен, комплексен и дали никога няма да се стигне до клиника, трудно може да се каже, но може да стане след доста дълго време. Моето лично убеждение е, че в един момент ще се стигне.
Споменахте Ваше проучване, което е стартирало през март тази година. Какво представлява?
Проучването цели да бъдат изследвани роднини на хора с автоимунни заболявания, за да се разбере дали имат ли антитела. Свързано е с превенцията, за която говорихме. Нормално е тези заболявания да имат наследственост и е доста вероятно дъщеря на майка със системен лупус да има антитела, а да няма клиника.
Имате ли вече резултати?
Е, няма да ги кажа още! (Смее се)
Вие модерирахте сесия от четири лекции…
Първата, на д-р Каралилова беше за диагностиката на системна склероза като наблегна на образните методи – едно много голямо разнообразие от методи, които диагностицират различните засягания при системна склероза по системи: дихателната система,храносмилателната система и т. н. Беше ни показана една модерна диагностика на световно ниво.
Втората и третата са свързани: „Ядрени светения – „Изтинските АНА”, нови предизвикателства” и „Смесени имунофлуоресцентни образи според международния консенсус и асоциацията им със специфични антигени.” Тези теми отново касаят АНА и тяхната роля в диагностиката. Основната идея е, че определен вид образи под микроскоп ни говорят за определени видове подразделения на АНА и ние насочваме колегите ревматолози да ги изследват. Тези лекции бяха фокусирани върху това.
Четвъртата беше едно изследване на ниво фундаментална наука, осъществено в БАН за неутрофилите и тяхната роля в остеоартрита. Изследването е на изключително високо ниво, но на този етап е без директно приложение, но с перспективи за бъдеще.
Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова