Правим 2400 операции за година, в поне 5 области на нашата специалност защитаваме европейско ниво, казва доц. Васил Каракостов, дм, началник на Клиниката по неврохирургия към университетската болница “Свети Иван Рилски” – София, и доцент в катедра “Неврохирургия” към Медицински университет – София.
Завършва медицина през 1982 г. в Пловдив, през 1986 г. придобива специалност по неврохирургия. Специализирал е “Евокирани мозъчни потенциали” в Любляна; стереотаксична неврохирургия в Швейцария и Швеция; спинална микроневрохирургия в “Шоен клиник” – Мюнхен, гръбначна хирургия и гръбначна микроневрохирургия в Цюрих, Берн, Залцбург, Брюксел и Лайден.
Лектор и демонстратор към Европейския клон на Световната гръбначна асоциация АОSPINE. “АОSPIN – Europ” му присъжда през 2011 г. “Платинен статус” за гръбначна хирургия с валидност до 2016 г. Професионалните му интереси са в неврохирургията и микроневрохирургията, гръбначната хирургия и гръбначната микроневрохирургия, минимално инвазивната неврохирургия, стереотаксична неврохирургия, ендоскопска неврохирургия, вертебропластиката.
– Доц. Карокостов, вашата неврохирургия често влиза в новините с нови методи и уникални успешни случаи, каква е тайната?
– Опит и даване на възможност опитът непрекъснато да се надгражда. За 2018 г. по официална стастистика сме извършили около 2400 операции, без 2 , за да съм абсолютно точен.
Разполагаме с 5 модерни интегрирани операционни зали и всеки ден екипите ни извършват между 10 и 12 интервенции. Операциите в клиниката са колкото общо на 4 клиники в страната. А ние нямаме спешен профил, никой пациент не е попаднал случайно, а защото е избрал да се лекува тук.
Около 96 процента от хирургията при нас е планова, останалите случаи са неотложни или спешни към момента на приемането на пациента или са спешни случаи от нетравматичен характер.
– Хирурзите не сте ли изкушени да лекувате всичко с операция?
– Всеки ден преглеждам поне 10 пациенти, от тях ще бъдат оперирани средно двама.
Прецизната селекция е гаранция за възможно най-добрите резултати. Ако оперираният няма подобрение, ще го сподели със своя кръг от познати и приятели и с времето ще се образува лавина от недоволни и отблъснати пациенти.
Хирургическото лечение навсякъде лежи на едни и същи принципи. Например в Индия масово се практикува йога и други алтернативни методи за лечение, но там се извършват толкова неврохирургични операции на човек от населението, колкото по целия свят. Не хирургът, а заболяванията на главата и гръбнака често изискват оперативно лечение. Когато е нарушено качеството му на живот или човек търпи силни болки, които не се повлияват от други методи на лечение, той се обръща с въпрос може ли проблемът му да се реши с операция. След точна образна диагностика със скенер или магнитен резонанс, които доказват естеството на заболяването, лекар и пациент заедно обсъждат възможностите, една от които е хирургическото лечение. Последната дума е на информирания пациент. Някои казват: Действайте, не мога да търпя повече болката. Други предпочитат да изчакат. Трети – да чуят още едно мнение. Това е нормално.
– Колко чести са рецидивите в неврохирургията?
– Едно от най-масовите заболявания в нашата област е дисковата херния. Опитът ни е сравним със заключенията на авторитетите, направили консенсусните препоръки за лечението на това масово заболяване в световен мащаб. Отчитат се 5 до 14 процента рецидиви в рамките до 5 години след операцията.
От друга страна, при дълбоко разположените тумори на мозъка, които се разпространяват прогресивно подобно на мастилено петно, нещата са различни. Там прогнозите никъде по света не са особено оптимистични в дългосрочен план.
Но медицината се развива, в университетски центрове с големи финансови възможности се опитват експериментални лечения за най-неподатливите заболявания.
Обаче новите терапии и техники за лечение се въвеждат като регулярни чак когато от експерименталните лечения се постигне траен статистически значим резултат над средностатистическия. Качествената хирургия е тази, която се придържа към добрите медицински практики, възприети като стандарт в Европа и по света.
Ще цитирам известен хирург, който на въпроса защо изобщо оперира тумори, при които изходът е неблагоприятен за 60% от случаите, отговаря: Заради останалите 40% Просто е, нали? Говоря за истинската хирургия, не за операция заради самата операция или заради клиничната пътека. Истинската хирургия е не само добре свършена работа, тя е изкуство.
– Изкуството на гръбначната хирургия ли е голямата ви любов?
– Работил съм в различните области на неврохирургията. Като младши асистент бях командирован заедно с проф. Стефан Габровски да създадем неврохирургична клиника в ИСУЛ, определена за база за лечение предимно на мозъчни инсулти и аневризми. В този период в екип с професора сме оперирали най-много мозъчни хематоми и съдови заболявания. След това, връщайки се в неврохирургията на Александровска болница, работех във всички направления на неврохирургията. Дори дисертацията ми е върху стереотаксичната неврохирургия.
– Как работи тя?
– На принципа на този метод е създадена съвременната радиохирургия. Когато е необходимо да се достигне до най-дълбоките структури на мозъка, тя е методът с най-голяма точност и най-малко увреждане на околните мозъчни зони.
– В какви други иновативни методи имате опит?
– Имах възможност да специализирам в известни клиники по света и го смятам за изключителен шанс. В Мюнхен се срещнах със световноизвестния проф. Майкъл Майер, за когото в клиниката “Шарите” в Берлин се смяташе, че ще замести световния авторитет проф. Марио Брок. Проф. Майер е известен с приноса си за развитието на съвременната микроневрохирургия на гръбнака. Преминах пълния цикъл от 10 специализации по гръбначна микроневрохирургия при проф. Майер, след това бях поканен като демонстратор на негови лекции и практически курсове.
Убедих се, че с фокусирането му в една конкретна област на неврохирургията, която му е по вкуса, е достигнал много повече, отколкото, ако покрива широкото ветрило от неврохирургични направления. Не че е невъзможно да си добър в повече направления, но от 10-15 години почти изчезнаха мохиканите на общата неврохирургия, които правят всичко с еднакво качество.
Сега навсякъде по света се налага тясна субспециализация, стремежът е към максимална задълбоченост и вещина. И резултатите са революционно добри.
Това, което правя, ме кара да се чувствам компетентен и ми доставя голямо удоволствие. Микрохирургията е много интересна област. Новите техники и технологии дават широки хоризонти на нашата специалност.
– В кои направления са най-големите успехи?
– Само допреди 15-ина години възрастните хора с остеопоротични фрактури на гръбнака, които виждаме как постепенно се снижават и прегърбват, са лекувани с корсет, пиене на мляко и витамин D. Това донякъде спира процеса на остеопороза, но не променя нищо – хората се измъчват от болка, стоят с месеци обездвижени или с корсет. Сега с изключителна прецизност под рентгенов контрол в счупения прешлен се вкарва подобна на паста за зъби субстанция, която го заздравява и едновременно с това изправя човека само за няколко дни. Тази субстанция е известна като вертеброцимент. Втвърдява се в рамките на 7-8 минути и връща на пациента качеството на живот, което е имал преди.
Ендоскопската хирургия на хипофизата или други части на мозъка, която се извършва като стандарт само в нашата клиника, също е една съвременна, ювелирна операция.
Толкова очевидни разлики с миналото не може да ме оставят безучастен, не може да не ме провокират.
Фактът, че няколко мои специализанти веднага си намериха работа във водещи германски клиники по гръбначна хирургия, ми дава основание да смятам, че съм на прав път.
– Само при счупвания на изядени от остеопороза прешлени ли се използва вертеброциментът?
– Има приложение и при туморни обазувания на гръбначния стълб. Тогава се постига и допълнителен ефект – при втвърдяване на материала се развива 40-45 градуса температура, а това поражда тумороциден ефект.
При наличието на множествени тумори по прешлените – най-често от метастази при рак на гърдата, пациентите нямат друг шанс, не е физиологично и възможно да се оперират всички прешлени. Със съвременната 40-минутна интервенция пациентът се връща към обичайното си ежедневие и най-важното – с контрол върху болката.
В гръбначната хирургия вече решаваме непреодолими довчера проблеми. Вдъхновяващо е. Това не означава, че не “пипвам” нищо друго.
Преди 6 месеца с екип от клиниката успешно отстранихме тумор, който заемаше близо 1/4 от обема на мозъка и беше разположен във важни и трудни за хирургия зони. Такива случаи не се докладват често и в реномирани научни издания.
– Защо гръбнакът толкова често ни предава с хернии, изкълчвания, счупвания? По-слаб ли е станал?
– Казвам на студентите си, че гръбнакът започва да старее още в детска възраст. Увеличаването на продължителността на живот като световна тенденция означава и увеличаване на проблемите с гръбнака. Колко изправени и без болки ще сме в последната права от живота си, зависи от това как сме го изживели и от гените ни. Но наследствеността не е карма, търпи известни корекции, разбира се, ако избягваме рисковите и увеличаваме защитните фактори.
Напоследък голяма част от проблемите с гръбнака в най-активната възраст 30-40 г. са резултат от неправилно физическо натоварване. Обездвижени хора отиват 2 пъти в седмицата във фитнеса и искат за половин час да наваксат за десетките часове седене в принудителна поза. Налагат си прекомерно силови тренировки, за които мускулите им не са готови, или неправилно изпълняват съответните фитнес упражнения.
– Коя тясна област е силата на вашата клиника?
– Не крия удоволствието си, че ръководя клиника с толкова добри специалисти. В поне в 5 от направленията работим на европейско и световно ниво. Например оперативното лечение на тежките форми на паркинсон, лечението на неповлияващата се от медикаменти епилепсия, ендоскопската микрохирургия на туморите на хипофизата се извършват само в нашата клиника.
В последните години клиниката има водещо място в страната в съдовата неврохирургия и по- специално в ендоваскуларното лечение на мозъчните аневризми и на съдовите мозъчни малформации, до които се достига по съдов път с катетър и се вкарва имплант, който запушва и изолира критичното място. Разбира се, и традиционно много високото ниво на гръбначната хирургия.
– Предимство ли е, ако си N-то поколение в професията? Млади лекари без фамилна история казват, че такъв трамплин е нужен дори, за да специализираш?
– Повечето стойностни неврохирурзи, които познавам, са се изградили от нищото, благодарение на труда си и на това, което им е дадено свише Може и сред наследниците му да има добри лекари, но няма да са Той. А за трамплина – при нас няма нито един специализант лекарско дете.
– Кое качество е най-важно, за да станеш добър неврохирург?
– Ако имах еднозначен отговор, щях да създам училище. “Ставането” е дълъг процес и няма нищо общо с изненадваща печалба от лотарията. Със сигурност неврохирургията изисква постоянство. Съвкупност от много фактори те правят добър неврохирург, но основното са последователността и постоянството. Не познавам несериозен или разхвърлян неврохирург. Това са организирани хора, които всеки ден надграждат нещо – четат, усъвършенстват се, планират следващия ден, месец, година, доколкото е възможно.
– Вярата помага ли на хирурга? Вие кръстите ли се например?
– Не съм фанатик, но съм вярващ. Възпитан съм в духа на общочовешките християнски ценности. Вярвам в енергийните възможности и сили, които създават всичко около нас. Кръстя се, когато имам потребност от това. Ако правилно ме разбирате, иконите по стената в кабинета не са декорация.
– Спазвате ли ритуали в операционната?
– Не. Нямам и фетиши, но винаги слушам музика. Има моменти, в които не я чувам, обаче тя си върви, създава добра атмосфера. Класическата музика много не импонира на екипа ми, докато работим – като че ли губим тонус. Слушаме джаз, рок, фънк – въобще качествена музика.
Източник: в-к “24 часа”