Преди 10 години имаше смисъл пациентите да се лекуват в чужбина, но вече не, тъй като превъзхождаме много от чуждите центрове
По повод деня на Св. Йоан Рилски- Чудотворец, небесният закрилник на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и на българските лекари, доц. Красимир Минкин, едно от емблематичните лица на нашата болница и началник на Сектор по функционална неврохирургия към Клиника по неврохирургия, направи кратка равносметка за това, което сме постигнали. Вижте какво разказа той за нивото на медицината у нас и за това как тя се осъществява в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Цялото интервю за БНР можете да чуете и от звуковия файл.
Доц. Минкин, в навечерието на професионалния празник на българските лекари и на болница „Св. Иван Рилски“, тя има с какво да се похвали. Вече имате развит Център за функционална и епилептична хирургия. 2011 година е направена първата имплантация на дълбока мозъчна стимулация при дете. Две години по-късно и имплантация на електроди за дълбока мозъчна стимулация при Паркинсон.
Важното за този център е, че е в резултат на усилията на много хора – не само лекари, но и администрацията. С доц. Димова стартирахме проекта през 2006 г. и успяхме, с подкрепата на ръководството и най-вече на бившия директор д-р Дечо Дечев, да получим необходимото финансиране. Самите лекари вложихме доста усилия, прекарвайки години на специализация в чужбина. Връщайки се в България успяхме да създадем този център. Смятаме, че той е един от много развитите в Европа. Част сме от Референтната мрежа на ЕС за центрове за епилептична и функционална неврохирургия. Пациентите, които идват при нас, са не само от България, но и от други страни.
На снимката: Доц. Красимир Минкин и д-р Калоян Габровски по време на имплантация на възрастен пациент на електроди за бълбока мозъчна стимулация за облекчаване симптомите на Паркинсонова болест.
Какво се изисква, за да се осъществява тази високотехнологична процедура у нас?
Голямо удоволствие е да се занимаваме с нещо, което харесваме. Усилието е голямо, имайки предвид колко време отнема от живота ни (бел. ред. доц. Минкин оперира всеки ден, понякога по 8-9 часа на ден), но аз не го разглеждам така, защото правя нещо, което харесвам. Хирургия на епилепсията означава, че можем да помогнем на стотици пациенти, които имат фармакорезистентна епелепсия, т.е. епилепсия въпреки лекарствата.
Не при всички пациенти можете да приложите този метод…
За съжаление не. Част от проекта е да селектираме пациентите, на които наистина можем да помогнем. За този период сме оперирали около 300 човека, а сме изследвали хиляди.
Какъв е ефектът?
При 90% има значително подобрение, а при 10% няма промяна. Но няма и съществени усложнения в тази голяма серия от пациенти. При 70% успяваме напълно да спрем пристъпите. Това е по отношение на пациентите с епилепсия. По отношение на тези с Паркинсонова болест, около 95% са изключително доволни от поставения стимулатор. Около 5-10% са очаквали повече. Нямаме пациент, който да е по-зле след интервенцията.
От тази година НЗОК поема стойността на системите за дълбока мозъчна стимулация. Това как се отрази на процеса?
Чудесно. Това ни коства 6 години усилия!
В УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се извършва и ендоваскуларното лечение на мозъчните аневризми. Защо е толкова важно и чрез този метод да се лекуват пациентите?
Хубавото на тази болница е, че средата е доста конкурентна. Има много направления, които се развиват бързо, при това на много високо ниво. Така например проект на доц. Сираков, който започна преди 7-8 години за т.нар. интервенционална радиология, чрез която се лекуват не само мозъчни аневризми, но и съдови малформации, които са трудни за лечение както в България, така и по света, тази технология достигна много голямо развитие. Той е част от водещите специалисти в света. С него имаме смесени проекти, например лечение, което започва като ендоваскуларно и продължава към хирургично или след това отива към радиохирургия – още един проект на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, който се осъществява вече от 3-4 години. Чрез радиохирургията постигаме лечение на мозъчни тумори без да се отваря главата, а само чрез облъчване. Този проект е воден от д-р Колева. Имаме и доста иновативен спинален проект за лечение на дегенеративни травматични увреди на гръбначния стълб. Той се ръководи от доц. Каракостов и д-р Христов. В този смисъл нашата болница е място, в което има много развиващи се дисциплини в конкуренция едни с други. Имайки предвид световните стандарти, не мисля, че имаме конкуренция в България по отношение на неврохирургията, тъй като успяваме да поддържаме много високо ниво и служим за сравнение за другите клиники. Невроонкологията, която също е голяма част от неврохирургията, онкологичните заболявания на мозъка, е развита до много голяма степен. Няма нищо, което да го има по света и ние да не сме го въвели тук. Хирургичните интервенции изискват множество скъпи, интраоперативни методи, които бяха въведени през последните години. След това можем да продължим директно към химиотерапия, лъчетерапия или радиохирургия, които също са много добре развити в болницата.
Снимка 1: Доц. Станимир Сираков и проф. Ханс Хенкес по време на интервенция на гигантска аневризма.
Снимка 2: Над 2500 неврохирургични операции се извършват в болницата на година.
Снимка 3: В УМБАЛ “Св. Иван Рилски” се намира и Референтният център за ендоскопско лечение на хипофизни аденоми, който разполага със специално оборудвана за целта зала.
Разполагате, както казвате, с цялата необходима апаратура за всички тези сложни операции.
Точно така. Разполагаме с необходимата апаратура, но което е още по-важно, имаме и нужните специалисти, повечето от които са млади и много ентусиазирани, което неминуемо води до терапевтични успехи.
Разбирам, че годишно се правят над 2500 гръбначни и мозъчни операции?
Да, и това нарежда този център сред водещите в Европа. Това е един обем от неврохирургична дейност, която се постига на много малко места в Европа и по света. Неврохирургията ни е с пет операционни, с ендоваскуларна зала, която е шеста, с много развита радиология (скоро ще имаме и втори ядрено-магнитен резонанс, който се ръководи от д-р Пенков). Толкова удобства има на малко места по света. Сега вече разполагаме с възможност да пътуваме по месец-два на година в чужбина и мога да ви кажа, че са малко центровете в Европа, които разполагат с това, с което разполага УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
На снимката: Началникът на Клиниката по неврохирургия, доц. Васил Каракостов, който е лектор и демонстратор към Европейския клон на Световната гръбначна асоциация „АОSPINE”. „АОSPIN – Europ”. Тя му присъжда през 2011г. – „Платинен статус” – за гръбначна хирургия.
Кои са най-важните области, които при вас могат да се открият като лечение?
Говорейки за неврохирургичната част и за програмите, които допълват и развиват тази област – интервенцианалната радиология, лъчелечението, химиотерапията, може да се каже, че няма неврохирургична област, която да не е развита на много високо ниво – като минете през спиналната неврохирургия, невроонкологията, детската неврохирургия, функционалната неврохирургия, ендоскопската неврохирургия. Тези проекти са вече завършени, не са в процес на развитие. Аз оставам безкрайно учуден, когато някой пациент ми каже, че иска да отиде да се лекува в Турция, Франция, Германия, тъй като сравнявайки този център с друг, в много от случаите ги превъзхождаме, без да звучи нескромно. Преди 10 години не беше така. Преди 10 години имаше смисъл, аз самият съм изпращал пациенти за лечение в съседни или по-далечни държави поради липсата на развити направления. През последните 10 години се постигна значителна промяна и може да се радваме, че вече тази част от българската медицина е развита.
*Заглавието на интервюто е на болницата
Автор: Гергана Хрисчева
Източник: Българско национално радио