С уменията на железен мултидисциплинарен екип, който не абдикира пред 50% риск и дава всичко от себе си за другите 50%, показва работата на неврохирурзи от университетската болница “Св. Иван Рилски” – София. Туморите като на Железния човек, както стана известен оперираният заради гигантско образувание в главата българин, могат да достигнат размерите на втора глава.
Прозвището си 41-годишният българин получава от малкия си син. За момчето си Божидар е пример за трудолюбие, отговорност към близките и обоществото и несломима воля да се живее по правилата въпреки трудния живот на човек с увреждания. След започнатата битка с болестта Железния човек го наричат и лекарите, на които дължи шанса си за втори живот. Без лечение месеците му са били преброени. Днес, 10-ина дни след интервенцията, Божидар участва активно в рехабилитацията и сме обнадеждени, че след пълното си възстановяване ще може да заживее като преди тумора, казват лекуващите го лекари от университетската болница “Свети Иван Рилски” в София.
Най-голямото в света образувание от същия вид, който има и Железния човек, е успешно отстранено през февруари миналата година от главата на 31-годишния индиец Сантлал Пал. То е било със зашеметяващите размери 20 на 30 на 30 см и тежало 1,8 килограма Преди да бъде приет в елитна неврохирургична клиника в Мумбай, мъжът живял с голямата маса на темето си години. Местни лекари в родния му щат Утар Прадеш определяли тумора като невъзможен за операция, разказа пред Би Би Си жена му след щастливия край на историята. Случаи на тумори над 1-1,2 кг са единични за света, докладват се основно от индийски лекари.
Как е възможно наистина мозъчен тумор да е по-тежък от самия мозък и обемен колкото главата или дори повече? Особеното е, че този вид тумори не се разполагат в самия мозък, а в неговите обвивки. Подобна материя има и във вентрикулите в сърцевината на мозъка, но не и в самия мозък. Образуванието е винаги “отвън” – над мозъка или в някоя “цепка”. С уголемяването си обаче ненормалната тъкан избутва мозъка и го притиска към черепа. Медицината нарича туморите от този вид менингиоми В повечето случаи въпреки потенциала си да достигат мегаразмери са доброкачествени. Понякога обаче са атипични и своенравни или разположени на места като основата на мозъка например, до които хирургът не може да стигне отникъде без драстични щети. Типичните менингиоми нарастват бавно – по 1-2 мм годишно, и мозъкът дълго време успява да се адаптира без ярко изразени симптоми на дефицит. Когато натискът стане непоносимо голям, един след друг различни центрове в него влошават работата си, обясни доц. Васил Каракостов, началник на Клиниката по неврохирургия в университетската болница “Свети Иван Рилски” в София. Екипът му работи във всички области на неврохирургията – за година извършват впечатляващите 2400 операции. Там с прецизно планирана сложна опарация при поне 50% риск е отстранен 1-килограмовият тумор на “железния” Божидар. За успеха помага школата, създадена в клиниката, и усилията на много специалисти от различни области на медицината Но главните герои в операционната са неврохирургът д-р Емануил Найденов, неврорентгенологът доц. Станимир Сираков, анестезиологът д-р Любомир Падарски, неврорентгенологът д-р Марин Пенков. Екипът вече е изправил на крака Божидар. Следоперативният период тече според очакванията на неврохирурзите. Подобреното след интервенцията зрение на мъжа е допълнителен аргумент за оптимистичната прогноза за резултата от лечението. Ще останат ли драматични увреждания след лошата болест? При щастлив изход най-голямата щета е емоционалната травма от тумора, драстичните проблеми си отиват с махането на образуванието.
Хората, преминали през ада, не искат да си спомнят как с нарастването на тумора се усилва главоболието, влошават се зрението и координацията, забавят се говорът и движенията… При напреднало заболяване симптомите не позволяват пренебрегване и хората търсят лекар. В случая на Божидар е загубено много време. Спасителите му в “Св. Иван Рилски” не могат да си обяснят как до отиването си при тях е бил “изпуснат” от системата.
Първият въпрос на хората с участта на Божидар след съобщаването на диагнозата е защо ги е сполетяла тази съдба и има ли спасение. Причината за мозъчните тумори не е ясна, нито е открита връзка с нещо от начина на живот Ако за хората, които пушат, може да се каже, че имат по-голям риск от рак на белия дроб, то за лошите болести на мозъка навиците имат много по-малко значение. Класическият заподозрян е радиацията, но няма категорични данни. По неизвестна за днешната медицина причина в някакъв момент мозъчни клетки започват да се делят неуправляемо и формират тумори. Според някои учени е възможно причината да е хормонална, но други подозират ролята на някакъв вирус Хормоналният сценарий се базира на факта, че жените по-често от мъжете развиват доброкачествени тумори на мозъка. Това е по учебник. Всъщност има толкова видове мозъчни тумори, колкото са и пациентите, и хирургичното отстраняване крие различни рискове. Лечението започва много преди неврохирургът да вземе скалпела. Резултатът зависи от голям екип лекари с различни специалности. Заедно обсъждат и набелязяват стратегия на базата на прецизната образна диагноза – “снимка” от съвременните видове скенери. Решението дали и как най-добре да се лекува менингиомът се основава на множество фактори. Основните са размерите и местоположението на тумора, симптомите, темпото на растеж и наред с това – годините на пациента. Избира се от няколко възможности: наблюдение – при малък тумор и липса на симптоми, хирургия и лъчетерапия, до която се прибягва за дълбоки, оперативно недостъпни тумори или при хора в напреднала възраст. При оперативното лечение на повърхностен менингиом неврохирургът цели отстраняване на възможно най-голяма част от лошата тъкан. Много често при интервенцията има риск от смъртоносен кръвоизлив при “изрязването” на тумора. В близкото минало относителна застраховка била завързването на външната артерия, която снабдява зоната на тумора. В модерните болници вече се разчита на емболизация. Точно така са действали и лекарите с Божидар. С тънка тръбичка – катетър, по кръвен път се стига до съдовете, които захранват тумора. На подходящото място се инжектира подобно на лепило съсирващо вещество. Така туморът гладува, леко се свива и най-важното – губи потенциал за фатално кървене по време на продължителната операция. Няколко дни след емболизацията екипът пристъпва към втората стъпка – самото отстраняване на тумора. Три думи, а зад тях стоят години на учене и усъвършенстване. Операцията отнема над 8 часа и напрежение, за което няма адекватна мерна единица Ако професионализмът и стресът се измерят в пари, са възможни два подхода: колко плаща касата и колко би струвало, ако същата НЗОК плати за такова лечение на българина в чужбина. По клинична пътека в “Св. Иван Рилски” вероятно ще влязат по-малко 4 хил. лв. От преписките за лечение в чужбина може да се види, че в САЩ и Германия аналогична операция струва над 70 хил. евро.
Източник: в-к “24 часа”