Защо не трябва да се доверяваме само на лабораторните резултати при автоимунните изследвания и какво да изискваме при разчитането им. Това ще бъде темата на минутите за здраве в „Закуска на тревата“. Предоверяването на машините заема четвърто място по честота на грешки в диагностиката на автоимунните, ревматични заболявания. Пред „Хоризонт“ началникът на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ проф. Доброслав Кюркчиев заяви, че лабораторните изследвания в клиничната имунология са изключително сложни и изискват разчитане от висш медицински персонал, който да мисли по получените резултати. По темата работи Гергана Хрисчева.
-Проф. Кюркчиев, трябва ли пациентите да приемат резултатите от лабораториите безкритично?
-В лабораторните имунологични изследвания, както във всяка сфера на човешкия живот са възможни грешки. Следователно пациентите трябва да знаят какво могат да направят те, за да се предотвратят тези грешки и какво могат да изискват от лабораторните специалисти, така че да се минимализира този процес.
– Какво препоръчвате на хората, които са ни направили такива изследвания, за да е сигурно, че правилно ще бъдат изтълкувани?
– Първо да изберат място, където да си ги направят. Хората си мислят, че всички лаборатории са еднакви. Битува мнението, че отиваш в една лаборатория, там ти вземат кръв, пускат я в една машина и готово. Лабораторните изследвания в имунологията са изключително сложни. Те изискват човек, който да мисли върху тях. Затова първият съвет, който бих си позволил да дам на пациентите, е да се уверят, че на мястото, където отиват, ще има кой да мисли върху техните резултати. Хора, които да ги гледат в контекст, да ги интерпретират, да се свържат с лекуващите лекари.
Второто, което е добре да направят, е да се информират налична ли е необходимата техника. Като цяло този проблем вече в голямата си част е решен и повечето имунологични лаборатории имат съпоставима със света техника.
Третото, което трябва да имат предвид е, тази лаборатория в комуникация ли е с клиничните специалисти, които ще гледат техните изследвания.
– Къде биха имали най-голяма сигурност за получените резултати – в частните лаборатории или в тези към болниците?
– Аз работя в болнична лаборатория и в този смисъл не съм безпристрастен. Затова ще отговоря така: там, където има хора, които да мислят върху техните резултати.
– Съществува ли проблем у нас при разчитането на такива изследвания? В каква посока е той?
– Да, съществува такъв проблем и той не е регионален, т.е. не касае само България. Наскоро бях на един конгрес в Дрезден, посветен на автоимунитета, където беше разгледан този проблем. Беше изтъкнато, че като честота на грешки на четвърто място е предоверяването на т.нар. машинна интелигентност. Това, което апаратът изкара като резултат, то се приема безкритично, качва се в интернет и заминава нататък. Никой не интерпретира в контекст този резултат. Това е един проблем, за който в България не се говори. То явно и в Америка (откъдето идва изследването) отскоро се говори. Този проблем, според мен, е много голям: предоверяването на машините, отказът да се мисли, минимализиране на висшия персонал.
– Това съществува като проблем и в България?
– Разбира се!
– За какви точно заболявания се правят имунологични изследвания?
– Това, с което ние се занимаваме, са автоимунните заболявания. Те са на трето място по честота в световен мащаб. Засягат целия организъм. Лекуват се предимно в ревматологиите. Сред тях са системен лупус, ревматоиден артрит, склеродермия и т.н. Други са орган специфични като тиреоидит на Хашимото, болестта на Базедов. Има и дефицитни заболявания, когато някой компонент на имунната система липсва или е потиснат. Съществува и туморна имунология, където при злокачествените заболявания се правят някои имунологични изследвания.
– И при всички тези заболявания, при изследванията, би могло да има някаква неточност?
– Във всяка сфера би могло да има неточност и съответно тези заболявания не правят изключение. Важното в случая е, че те са доста сериозни и е добре да бъдат взети мерки тази възможност за неточност да бъде сведена до минимум.
– Затова ли във вашата болница решихте да разширите безплатните тестове за антинуклеарните антитела (АНА антитела) при автоимунните ревматични заболявания?
– Да, с идеята за по-ранно вземане на мерки.
– Защо се налага тези тестове да се разширят?
– При автоимунните ревматочни заболявания диагнозата обикновено се поставя няколко години след появата на симптомите и след отиването на лекар. Това е тенденция, която е в цял свят и отново България не прави изключение. Нашата цел е да скъсим този период, тъй като има наследствена връзка при част от тези заболявания. Затова решихме да изследваме роднини – сестри, братя, майки, дъщери, бащи на хора с ревматични заболявания за антинуклеарни антитела, защото е известно, че те се появяват преди симптомите. Следователно като ги изследваме и те имат повишен титър на такива антитела, тези хора си знаят, че са наследствено обременени, че, образно казано, „има нещо зад ъгъла“, което може да си покаже муцуната в един момент и при болки в ставите, при някои клинични симптоматики, те да не губят време, а веднага да се обърнат към специализирана помощ, да се вземат бързи мерки и тези няколко години да се сведат до няколко месеца. Защото когато се лекуват тези заболявания в по-ранна фаза, успехът от лечението е по-добър.
– И сега разширявате това изследване към синове, бащи и братя. Защо?
– Защото като цяло предимно тези заболявания се срещат при женския пол заради естрогенните хормони, това е добре известно и ние го стартирахме изследването по този класически механизъм. Факт е обаче, че при работата ни с колегите от Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, както и други ревматологии в София, защото това е общ проект, ни даде основание да наблюдаваме, че и при хора от мъжки пол, които имат съответната предиспозиция, тези заболявания не са никак редки.
– Има ли вече интерес към безплатните изследвания?
– Да ви кажа честно не такъв, какъвто очаквахме. Около 40 човека имам изследвани досега, а очаквахме много повече. Според мен проблемът е от психологическо естество. Хората като че ли не искат да знаят. Те разсъждават: аз се чувствам добре, за какво ми е да ме изследват, та да ми намерят нещо? Това е нормален психологически механизъм, който, в случая, на нас малко ни пречи.
Автор: Гергана Хрисчева
Звуковият файл можете да чуете ТУК
Източник: БНР, предаването „Закуска на тревата“
Още по темата:
Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ изследва безплатно за АНА автоантитела роднини по права линия на пациенти с автоимунни ревматични заболявания
Проф. Кюркчиев: ANA са безспорен предиктор на ревматоидните заболявания