Имунологът, проф. Доброслав Кюркчиев:
„Пренавиването“ на имунитета в случая с COVID-19 e потенциално опасно
Проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Завършил е медицина в МУ София през 1997 г. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”. Научните интереси на д-р Кюркчиев са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, туморната имунология. До май 2018 г има 54 научни публикации в български и 35 в международни специализирани списания (IF- 49), участие в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни доклади в конгреси и конференции, участие в 32 научни проекта и 1176 цитирания в научната литература. Специализирал е в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология. През месец октомври 2015 г. придобива научна степен „доктор на медицинските науки”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.
Проф. Кюркчиев, изправени сме пред огромно предизвикателство – пандемията от коронавирус. Допреди месец като че ли я подценявахме, а сега нещата коренно се промениха – и у нас, и по света. Защо?
Промени се възприемането на това, което се случва. По мое мнение то се промени основно от два фактора- епидемията в Европа, конкретно в Италия, и мерките, които повсеместно се вземат за ограничаването й. Тези два фактора промениха начина, по който европейските граждани започнаха да гледат на Covid-19.
Експертите, които се занимават с вируса у нас, твърдят, че възрастовата граница се снижава – вече боледуват все по-млади хора.
Млади хора винаги са боледували. Боледуване може да значи много неща. Добре е да се уточняват параметрите на понятието „зараза“ „боледуване“ „степени на боледуване“ и „смъртност“. В различните понятия процентът млади хора се разполага различно. Основен проблем при тежкото протичане на Covid-19, което вероятно имате предвид, в голяма част от случаите е не толкова самият вирус, колкото придружаващите заболявания. Основно сърдечно съдови, захарен диабет , хипертония, затлъстяване, белодробни заболявания. Младите също страдат от тях и то в не малка степен.
И друго – напълно здрави хора не реагират еднакво на коронавируса. Едните се оправят бързо и са с леки симптоми, а другите доста по-бавно. От какво зависи?
Зависи от имунната система и от осъществявания от нея имунен отговор. Той е различен при различните хора. Също така е различен при едни и същи хора в различни моменти. „Напълно здрав“ е много относително понятие. То включва идеята за субективното самоусещане често на базата на липса на информация. Какво се случва под повърхността, където се води войната между инфекцията и имунитета и дали то има външни, усещани от човека изяви, е нещо съвсем различно. А именно то ще определи симптомите.
Мерките, които се въведоха у нас, а и по света – самоизолация, физическо дистанциране, както го нарече СЗО, работят ли?
Наред с термините, които цитирате има и още един, който никак не звучи добре. „Социална изолация“. Значението на този термин по-добре от мен може да бъде обяснено от колегите, които се занимават с психиатрия, както и от психолозите. За мен обаче терминът има съвсем конкретни измерения. Повърхностната представа за изолация е да пишеш статуси във Фейсбук как не излизаш и спасяваш животи. Друго измерение на термина, според мен, е например да се презапасиш за много месеци с хранителни продукти без да те интересува, че за други хора може да няма. Или пък да направиш всичко възможно да се сдобиеш с големи количества хидрокси хлороквин, без да те интересува, че хората с тежки автоимунни заболявания остават без терапия. Това също е поведение на „самоизолация“. Иначе конкретно на Вашия въпрос следва да отговорят хората, ангажирани в налагането на тези мерки. Не аз.
Вие „за“ или „против“ масовото тестване на населението сте?
Това е въпрос до голяма степен на държавна политика и понеже аз не се занимавам и нямам намерение да се занимавам с такава, едва ли моето мнение е меродавно. Въпросът за масово тестиране на населението има няколко аспекта, които е редно да се вземат предвид – медицински, икономически и психологически. От медицинска гледна точка масовото тестиране за антитела от клас IgM и IgG би дало ценна информация за заразените контингенти в българската популация – колко от заразените боледуват, от тях колко са безсимптомни, колко са в леко състояние, колко достигат до хоспитализация, колко дълго остават IgG антителата. Това би описало епидемията и би било полезно като бъдещо знание.
От психологическа гледна точка масовото скриниране би „открило“ с пъти повече носители на вируса. Тъй като броя на заразените в масовото съзнание се отъждествява с броя на болните, истерията и стреса в хората би се задълбочил. За да се предотврати това би следвало на хората ясно да се обясни разликата между „заразен“, „болен в леко състояние“ и „сериозно болен“. Ако идеята е друга,тогава по-добре е наистина да няма масов скрийнинг.
Съществуват ли що-годе достоверни данни до колко траен е изграденият имунитет у хора, които са преболедували вируса?
Такива данни няма как да съществуват при положение, че вирусът е описан при хора през декември 2019. Могат да се търсят аналогии на SARS-Cov-2 с подобни вируси като SARS-Cov, предизвикал епидeмия с потенциал на пандемия през 2003/2003. Там антителата от клас IgG се установяват до две години след преболедуване.
Българите изкупиха витамините от аптеките и ги пият с шепи. Доказано ли е, че те наистина предпазват от новия вирус?
Не само нищо такова не е доказано, но не съм чувал и никой сериозен източник въобще да го споменава. По мое мнение пиенето на витамини и имуностимуланти (разлика между двете масово не се прави) е не толкова с цел предпазване от вируса, колкото с цел „засилване на имунитета“, за да може имунната система да се справи с инфекцията на ранен етап, така, че даже да не се разболеем. Макар и повърхностно тази идея да изглежда много смислена и логична, когато говорим за имунен отговор скалата засилва/отслабва е твърде елементарна и невярна. Възприемането на такава скала е обяснимо за не-специалисти, но да разсъждават единствено в контекста на нея медицински лица, считам не само за недопустимо, но и за потенциално опасно.
Изобщо „пренавиването“ на имунната система как влияе?
Никога не е безобидно, а в конкретния случай е потенциално опасно. При тежките случаи с Covid-19 е описана свръх-активация на имунния отговор с „излив“ на множество активни субстанции, известни като цитокини. Съществуват доста данни, че именно „цитокиновата буря“ е един от основните проблеми, свързани с тежкото протичане и фаталните случаи. Не случайно лекарства, които блокират цитокини и техните сигнални пътища, се коментират като част от терапевтичната стратегия. Възприемането на имунитета еднозначно тип – „силен е добре“, а „слаб е зле“ е доста далеч от реалната ситуация. Имунитетът трябва да е балансиран и добре регулиран. Защото твърде силния имунен отговор към дадена инфекция може да доведе до т.нар. „имунопатичен ефект“, който да е по-сериозния проблем от самата инфекция.
Една от мерките е да не излизаме навън – нито на разходка по паркове, градини и пр. Но пролетта настъпва, а как да си набавим витамин Д, например. Това не е ли вредно за децата и младежите – със седмици да не излизат от вкъщи?
Хората считат витамините за нещо, което е винаги полезно, макар и да не особено важно. Тази представа е дълбоко невярна. Витамините са сложни вещества с много и разнообразни действия. Част от тях са свързани един с друг и следва да се разглеждат комплексно. В случай, че човек реши, че му липсват витамини е добре това негово усещане да бъде подплатено с изследвания и резултат. Тогава е логично, след консултация с медицински специалист, да започне прием на витамини.
На втория Ви въпрос, да вредно е, и не само за децата и за младежите. Обездвижването, екстремната дигитализация, фрустрацията от липсата на нормален живот не е нещо, което, който и да било би нарекъл „полезно“. Можем само да се надяваме, че си струва.
Каква е вашата „рецепта“ за предпазване от вируса?
Нямам такава и нямам намерение да имам. Относно самия мен, аз ценя свободата си изключително много и не смятам да си налагам допълнителни ограничения. Считам, че е важно предпазването на рисковите групи и запазване капацитета на медицинската система, за да може да им помогне в максимална степен.
Защо толкова много хора загинаха в Италия и Испания – и не само възрастни?
Все още е трудно да се отговори на този въпрос. Коментират се твърде много обективни и субективни фактори: възраст на населението, начин на статистическо проследяване, социално-културни особености, щам на вируса, антибиотична резистентност и т.н.. Вероятно всеки от тези фактори има своето място и съвкупността им определя това негативно развитие на ситуацията в тези страни. При минали епидемии също са се наблюдавали определени области с много по-висока от средната смъртност.
Българските експерти твърдят, че пикът у нас ще е в края на април, около Великден. Какво ни очаква? Какви са вашите прогнози – кога ще можем да се поуспокоим?
Аз чух и прогнози, че около Великден е възможно „припламване“ покрай струпването на хора. Във всички случаи колегите епидемиолози и вирусолози доста по-добре от мен могат да дадат компетентно становище в този аспект на ситуацията. Лично аз се надявам до средата на лятото най-късно „да се успокоим“. Поне по отношение на Covid-19. Колко време ще трябва на европейското общество да се успокои от травмите покрай ситуацията и дали това ще се осъществи напълно е вече съвсем друг въпрос.
Говори се, че усилено се работи за създаването на ваксина срещу COVID-19, кога реално може да влезе в употреба тя?
Това е дълъг и многостепенен процес, за който е абсолютно необходимо преминаването през определени етапи. Не мисля, че е възможно това да се осъществи в най-добрия вариант преди следващото лято.
Какви са поуките за вас като специалисти от всичко, което ни се случва през последните месеци?
От позицията си на имунолог лично аз смятам, че се налагат два основни извода. Първо, борбата с най-древния враг на човечеството – микроорганизмите и инфекциите, далеч не е на път да приключи, а напротив – придобива нови измерения. Проблемът тепърва ще съществува, до голяма степен и поради антибиотичната резистентност, която все по-голямо множество от бактерии придобиват. Второ, безконтролното приемане на имуностимуланти /имуномодулатори, като бонбони с цел „да си подсилим имунитета“, е нещо, което е крайно време да бъде преосмислено и тези средства да се използват със съответните показания и смисъл.
От позицията си на лекар ми е трудно да приема, че хиляди пациенти с тежки автоимунни ревматични заболявания се игнорират напълно и с лекота се оставят без терапия. В името на хипотетичното лечение на Covid-19.
От позицията си на гражданин за мен е шокиращо да разбера колко лесно страхът поставя свободата на заден план при огромна част от нашите съграждани.
Въпреки създалата се усложнена обстановка у нас, всички клиники и отделения в УМБАЛ „Св. Иван Рилски – София“ продължават да приемат пациенти, които се нуждаят от незабавно лечение, съобщават от лечебното заведение. От там призовават пациентите за търпение, тъй като заради засилените мерки, които включват и задължително тестване на всеки новопостъпил болен за COVID-19, приемът в болницата отнема малко повече време. Целта е да се гарантира сигурността, както на пациентите, така и на грижещите се за тях представители на медицинския персонал.
Източник: в-к “Сега”