Сега е моментът здравните власти да осъзнаят, че не е нормално в държавата да липсват животоподдържащи лекарства, които доскоро са се произвеждали у нас, казва известният епилептолог, доц. Петя Димова
В Световния ден за подкрепа на засегнатите от епилепсия, 26 март напомняме, че в света с тази диагноза живеят 65 млн. души. Тревожната статистика сочи, че от 1000 болни с епилепсия, то 4 до 10 от тях са с непрестанни пристъпи. При 1/3 от болните епилепсията не може да бъде контролирана, тъй като не се поддава на медикаментозно лечение. Единственият начин за тях е неврохирургична операция. Такава у нас се прави само в Референтния център за функционална и епилептична хирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Потърсихме доц. Петя Димова, епилептолог и един от основателите на центъра, заедно с доц. Красимир Минкин, за да научим има ли по-сериозни рискове за болните от епилепсия на фона на нова и непозната вирусна инфекция КОВИД 19, както и какво се случва с лекарствата за спешни случаи при епилепсия.
Доц. Димова, в България има над 70 000 човека, които страдат от различни форми на епелепсия. Те сред уязвимите групи ли са от корона вирус инфекцията?
Всички са уязвими, в по-малка или по-голяма степен. Паниката е излишна, но всеки трябва да се съобразява и пази максимално в условията на настоящата ситуация.
Най-често епилепсията се проявява при деца до 10 г., а вторият пик е в третата възраст. Коя от двете групи е по-застрашена в сегашната ситуация?
Надявам се, стана добре известно на всички, че хората в напреднала и особено тези в старческа възраст, със съпътстващи сериозни соматични заболявания, най-вече сърдечно-съдови, диабет, ХОББ, неопластични, са най-застрашени от тежко протичане и неблагоприятен изход от болестта COVID-19. При тях тежко протичащата корона-вирусна инфекция би могла да доведе и до влошаване на епилептично заболяване, ако такова е налице, затова тези пациенти следва да спазват още по-стриктно ограничителните мерки, избягвайки ненужни контакти и оставайки у дома. При децата с епилепсия по-висок риск от влошаване на фона на евентуална COVID-19 има и при тези, които наскоро са преболедували от обичайните грипни и други сезонни вирусни инфекции, тъй като всяка инфекция компрометира, изтощава нормалния имунитет, а за някои вируси това е много, много типично. Високата температура, изтъквана като характерна за някои случаи на настоящата пандемична инфекция, може да влоши съществено епилептичното заболяване, водейки до по-тежки, по-продължителни и по-чести епилептични пристъпи, особено тогава, когато те са по типа на т.нар. „големи припадъци“. Така че в настоящата ситуация, поставени в изключително необичайни, изолационни условия, при налична около нас вирусна инфекция, която е нова и непозната, с усложнения, които не са идентифицирани точно, най-добре е да се избягва излишният риск от влошаване на епилепсията.
Наскоро Вие и Ваши колеги алармирахте, че в България липсват ефективни и евтини лекарства за спешните случаи при епилепсия и това кара хората да си ги доставят от чужбина. В момента границите в почти цяла Европа са затворени. Това не обрича ли на гибел тези хора?
Гибел е много силна дума и аз по никакъв начин не искам да допринасям за увеличаване на паниката сред хората, особено сред тези с хронични заболявания, каквито са пациентите с епилепсия! Епилепсията е сериозно заболяване на мозъка, при което стресът и негативното психично натоварване категорично имат влошаващ ефект…Безспорно е, че липсата на лекарства винаги е била и е много съществен проблем, който сега неминуемо ще се задълбочи. Хората, които си доставяха – за себе си, близките си или децата си – лекарства от чужбина, вече не могат да го направят. Искрено се надявам и се моля да не се стигне до ситуации, в които пациенти, зависещи от такива медикаменти, се влошат поради липсата им! Може би сега е моментът здравните власти да осъзнаят, че не е редно в държавата да липсват лекарства, пък дори те да са само за много малко страдащи хора; да няма лекарства, които наистина са животоподдържащи, дори животоспасяващи. Особено, когато те са евтини и са били произвеждани в България и/или все още се произвеждат, но за износ. Моля се и да има налични достатъчни количества от всички антиконвулсанти, използвани до момента у нас. Защото всяка смяна на антиепилептично лекарство крие риск от влошаване.
Има ли някакви специални мерки (изключваме общоприетите като изолация и спазване на лична хигиена), благодарение на които тези пациенти да се предпазят от заразяване?
Нищо по-специално не е налице за тези пациенти. Установените и доказани правила са за всички. Това, което пациентите с епилепсия трябва да избягват сега, е да не ходят на излишни прегледи, изследвания и консултации. При епилепсията няма „профилактични прегледи“. Когато състоянието е стабилно, пък дори и с пристъпи (но не по-чести от обичайното!!!), пациентите не трябва да искат провеждане на ЕЕГ, на кръвни изследвания, на серумни нива на лекарствата, срещи с лекар „за проследяване“. Стабилизираното заболяване не налага посещение на болница, на кабинети и лаборатории! Винаги може да се изчака – месец, два, три, когато човек няма влошаване на епилептичното заболяване. Ако такова е налице, по каквато и да е причина, вкл. съмнение за заболяването COVID-19, пациентите с епилепсия трябва да потърсят личния си лекар, наблюдаващия невролог и след това, при указания от тях – най-близко разположената болница със специалист(-и) по епилепсия. Големите болници, в областните градове може и да са най-добри, но сега там са концентрирани и пациентите с новата болест, а и лекарите в тях ще са ангажирани предимно и все повече с болни от COVID-19. Разбира се, ясно е, че когато пациент е във влошено, в тежко състояние, никой няма да му откаже преглед и прием в болница, но е излишно да се стига дотам, когато това може да бъде избегнато.
Известно е, че сред рисковите фактори за отключване на епилепсията може да бъде и прекарано вирусно заболяване. Възможно ли е заразата с COVID-19 да провокира пристъпи при здрави хора или все пак трябва да е налице някаква предиспозиция?
Три месеца след обявяването на тази болест като нова за света няма как да се каже категорично до какво води тя. Тепърва ще разберем. На фона на всяко вирусно заболяване високата температура може да доведе до провокация на фебрилни гърчове при малки деца. Тежкото протичане на всяка инфекция и във всяка възраст може да доведе до засягане на мозъка (енцефалит) с остра изява на епилептични пристъпи и/или последваща епилепсия. При грип, например, това е добре известно усложнение. А предиспозицията винаги е важна, но обикновено тя е неизвестна. Затова избягването на заразяване е най-важно.
Споменахте фебрилни гърчове. Имайки предвид, че един от симптомите на COVID-19 е високата температура, как родителите да се ориентират дали става дума за „обикновен“ гърч или за започваща епилепсия?
Фебрилният гърч е вид епилептичен пристъп, но не е епилепсия. Той е най-често единичен, провокиран от висока температура при малки деца (под 7-годишна възраст) и е драматично състояние, тъй като е внезапно и има прояви (загуба или променено съзнание, необичайни движения, промяна в дишането и посиняване/побледняване), които разбираемо допълнително стресират родителите на болното дете. Отново подчертавам – НЕ трябва паника, а стремеж за самообладание: поставяне на детето настрани, измерване на температурата и, по възможност, на продължителността на гърча. В настоящите условия е задължително НЕ да се тръгва веднага към болница, а да се осъществи контакт по телефона с лекар – личен или от спешна помощ, като максимално точно се обясни състоянието на детето. Лекарите трябва да преценят, макар и от разстояние в този момент, какво и къде трябва да се направи.
Неврохирургична операция е единственият наистина доказан метод за лечение на болестта, но не всички пациенти са показани за него. Как ги подбирате във вашия Центъра по функционална и епилептична хирургия и колко такива пациенти са оперирани от началото на годината?
Наистина е така – хирургията на епилепсията може да излекува: пациентите да нямат повече пристъпи и да не приемат повече лекарства. Това е излекуване. Около 1/3 от всички хора с епилепсия не се повлияват от лекарствата – антиконвулсанти, но от тях само около 1/3 могат да бъдат успешно и безопасно оперирани. В крайна сметка, около 10% от болните с епилепсия подлежат на тази, все по-широко прилагана по света, и високо оценявана терапевтична възможност. За да се извърши епилептична хирургия, обаче, се изисква време – за различни, все по-сложни и прецизни изследвания, за обсъждане и преценка от много специалисти, включително с болния и неговите близки, на всички рискове и шансове. Изключително рядко това е интервенция, която се налага в условия на спешност. Затова подборът у нас, както и навсякъде в развитите страни, е много внимателен и се основава на резултатите от всички проведени изследвания, на опита и на обмислянето и обсъждането при всеки отделен случай. До въвеждането на извънредното положение поради COVID-19 в нашия център са извършени 7 интервенции, което е обичайният брой за съответния период време. Статистиката ни от 2007 г. насам показва, че за една година се правят 18 до 25 операции на пациенти с епилепсия. Много рядко ни се е налагало да извършваме епилептична хирургия по спешност, но и в тези случаи сме се справяли и те са приключвали успешно. В нашата болница никой пациент няма да бъде върнат, да бъде отказан, ако се нуждае от лечение, особено по спешност и дори в тези дни на извънредност и много неизвестности. Все пак, разумът, правилата и мярката са много важни сега, за да дочакаме, дай, Боже, по-скоро по-спокойни времена за всички нас – пациенти и лекари.
Източник: Clinica.bg