Активният вирус при тип В увеличава риска от рак”, казва гастроентерологът от Университетската болница „Св. Иван Рилски”-София:
– Проф. Антонов, възстановена ли е работата на Клиниката по гастроентерология, която дълго време, заради извънредното положение, приемаше само спешни пациенти?
– Напълно се възстанови нормалната работа и със заповед на министъра на здравеопазването приемаме както и преди извънредното положение.
Единственият проблем е, че самите пациенти са притеснени и тези, които мислят, че не се налага в момента да се интересуват от състоянието си, обикновено ми се обаждат и казват, че няма да дойдат. Останалите, хронично болните, си идват нормално.
– По какъв повод идват най-често пациентите при вас?
– За т.нар. протоколи към здравната каса. Това са пациенти с хепатит В и С, болест на Крон или Улцерозен колит. Същевременно има и пациенти, при които беше забавен диагностичния процес и сега с отварянето на здравните заведения бързат да направят необходимите изследвания. Имаме и хора с напреднали чернодробни заболявания, с декомпенсирани цирози. При тях грижите са нон стоп. Другият контингент са пациентите с неуточнени диагнози, съмнителни за раково заболяване.
– Възстанови ли се в пълен обем лечението и диагностиката на пациентите с вирусни хепатити? Вие сте един от най-големите центрове в страната.
– Въпреки че вече имаме капацитета да лекуваме в пълен обем тези заболявания, заради страха от коронавируса COVID-19, са много по-малко пациентите, отколкото по същото време на миналата година.
– За тези пациенти кое е по-опасно: хипотетичната опасност да се заразят с коронавирус или нелечението на основното им заболяване?
– Въпросът е изключително важен, защото коронавирусът представлява инфекция, от която, слава Богу, смъртността не е много висока. Опасността при него е за пациентите с придружаващи заболявания. При тези, които са инфектирани с вирусни хепатити, особено хепатит В и С, COVID-19 може да предизвика опасност, когато болестта е напредналаq например декомпенсирана чернодробна цироза. При тях трябва много внимателно да се преценява дали да се хоспитализират, но трябва да се знае, че без нашата помощ те няма да оживеят. Така че пред дилемата коронавирус или декомпенсирана цироза, ние предпочитаме да си лекуваме пациентите, естествено като предварително ги изследваме. Болните с хепатит В и С, при които няма чернодробна цироза, при тях нещата са следните: изчакването при напреднал хепатит С може да доведе до декомпенсация на чернодробната болест и терапията да не е толкова ефективна, колкото в момента. При хепатит В наличието на активен вирус увеличава значително риска от рак на черен дроб и цироза. Тези пациенти колкото по-бързо ги подложим на антивирусна терапия, толкова по-бързо ще овладеем тежестта на тяхната болест и същевременно ще ги предпазим от рак на черния дроб.
Имам и положителна новина: медикаментът тенофовир, който се използва при лечение на хепатит В, предпазва от вируси, включително има доказателства, че предпазва и от коронавирус. Тази информация не е тайна и в САЩ това е един от медикаментите, които бързо изчезнаха от аптеките. Фирмата-производител на това лекарство в момента е пред регистрация за лечението му за COVID-19. Това потвърждава и нашите наблюдения, че пациентите, които го приемат са до известна степен протектирани от инфектиране с коронавирус.
– Коя е най-застрашената група пациенти?
– Тези с онкологични заболявания, при които се налага оперативна интервенция и са на химиотерапия, доколкото следя информацията от щаба. Другата група са декомпенсираните цирози.
– Има ли симптоми, по които човек може да се ориентира, че е засегнат от хепатит В или С?
– В началото няма никакви симптоми. Когато болестта е напреднала, т.е. от хепатит отива към цироза, хората започват да усещат, че нещо става с тях. Първият симптом е уморяемост, липса на сили. Не дай, Боже, пожълтяването, това е вече доста сериозен признак. Ако човек има съмнение, че може да е инфектиран с хепатит В или С, поради съмнителни контакти или лоши навици, съветвам да не изчаква. Колкото в по-ранна фаза е установено заболяването, толкова по-добър е ефектът от терапията. Със съвременнта безинтерферонова терапия, с което разполагаме, ние вече сме в състояние да излекуваме хепатит С в над 99% от случаите, стига болестта да не е довела до чернодробна цироза. Тогава пак изчистваме вируса, но цирозата си остава и е много трудна за лечение.
Източник: в-к “Монитор”