Д-р Ирена Иванова е началник на клиничната лаборатория в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. В това интервю ще ви дадем повече информация за имунологичните ензимни тестове за Covid-19. Те осигуряват най-висока чувствителност и специфичност, както и има възможност да се предвиди хода на самото заболяване – дали ще премине безсимптомно или ще има усложнения.
Д-р Ирена Иванова: Категорично серологичните анализи не са алтерантива на PCR анализите. Те са взаимно допълващи се и принципно различни. PCR анализът доказва наличие на вирусна РНК в организма, докато серологичните тестове доказват синтезираните в организма специфични антитела срещу вирусните белтъци, т.е. отразяват реакцията на организма срещу вируса.
Д-р Иванова, наскоро УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ обяви, че заменя „бързите тестове“ за установяване на коронавирус с автоматизирани методи на основата на имунни реакции. Каква е разликата между двата метода?
Най-важната разлика между двата метода е в тяхната аналитична надеждност, като по-надеждни са автоматизираните имуноанализи поради тяхната по-висока специфичност и чувствителност към търсените антитела. Това за пациентите означава, че вероятността от грешен резултат е сведена до минимум. Автоматизираните методи са в тесния смисъл на думата лабораторен анализ, т.е. проучен, калибриран и с налични контролни материали в две нива. Последното е важно за нас лабораторните специалисти, за да се контролират грешките в аналитичния етап в целия процес на анализа и да се намали рискът от грешки.
Друга разлика е, че реакционното време на т.нар. “бързи тестове“ е между 10-15 мин, а за имунологичните е 40 мин. Автоматизраната работа обаче означава по-малко грешки и възможност за изработване на повече проби за час.
На снимката: Апаратът, на който се обработват пробите по новия, автоматизиран метод
Имунологичният метод може ли да бъде алтернатива и на PCR теста или всеки от тях има своята роля?
Категорично серологичните анализи не са алтерантива на PCR анализите. Те са взаимно допълващи се и принципно различни. PCR анализът доказва наличие на вирусна РНК в организма, докато серологичните тестове доказват синтезираните в организма специфични антитела срещу вирусните белтъци, т.е. отразяват реакцията на организма срещу вируса. Той най-общо е изграден от РНК и няколко белтъка и изхождайки от тази структура е ясно, че PCR метода доказва РНК на вируса, а белтъците се определят чрез специфични имунологични методи. Тук е важно да се отбележи, че сходството между белтъчните структури на вирусните частици в групата на корона вирусите и също така между различни вируси в това число хепатитни, СПИН, мононуклеоза и пр. , е голямо, поради което тестове с по-ниска специфичност могат да се „объркат“ и да детектират „чуждо“ антитяло. Тази вероятност е по-голяма при „бързите тестове“, затова се казва, че те са по-скоро ориентировъчни и приложими при скриниране на големи популации от хора, но не се препоръчват за диагностика.
За достоверността на резултата има ли значение кога е направен тестът?
Да, има и то е важно. Трябва внимателно да се проследи епидемиологичната анамнеза: кога човекът мисли, че се е срещнал с вируса, при какви обстоятелства, или пък ако има симптоми от кога са те.
За синтеза на имуноглобулините са необходими няколко дни до седмици и има вече категорични проучвания, че около 7-я ден от появата на симптоматиката можем да очакваме при около 50% от засегнатите позитивни IgM, а на 14-я при 100% от засегнатите наличие на IgG. Разбира се има изключения поради индивидуални особености на имунитета, както и поради различния вирусен товар и ход на инфекцията.
Логично е най-напред да има позитивен резултат от PCR изследване. Като отрицателните резултати не винаги означават липса на инфекция, поради наличието на инкубационен период.
Най-добре е тестовете да се комбинират и да се проследят динамично, защото все още има доста неизвестни за това какво се случва след отминаване на острата фаза на инфекцията.
Възможно ли е чрез новия метод да се предвиди какъв ще бъде ходът на инфекцията – дали се очаква да премине безсимптомно или напротив, може да има усложнения?
Трудно е да се каже категорично, защото все още има доста неизвестни около момента след контакта с вируса, но е ясно, че това зависи от вирусното натоварване и от имунния статус на пациента. Важен е въпросът колко антитела като концентрация са необходими, за да бъдем защитени от повторна инфекция? До кога може да трае защитата? Възможна ли е повторна инфекция? Могат ли хората с антитела да се върнат на работа? Логиката ни кара да мислим, че по-продължителното наличие на IgG би защитило организма от повторно инфектиране. В лабораторията сме свидетели, както на продължително задържане на титър на антитела IgG с месеци, така и случаи, при които антителата падат в рамките на 3 дни. Прогностично значение биха имали други лабораторни анализи повече от групата на имунологичните, които са пряк белег за хода на имунната реакция и доколко тя е балансирана, за да не се обърне в един момент срещу собствените ни клетки. В това число се спряга изследването на интерлевкин 6. В литературата се цитира, че при случаи с по-изразена клинична картина, синтезът на антителата е по-интензивен, т.е. ние бихме детектирали антителата по-рано. Също така трябва да се има предвид и вида на изследвания биологичен материал – степента на детекция е най-висока в брохоалвеоларен лаваж (над 90%), но това не е приложимо при всеки пациент. Този процент спада при назофарингеалния секрет (под 70%) и в кръвта (под 30%).
Може ли хора, които не са пациенти на болницата да се възползват от имунологичния тест и колко ще им струва?
В болницата се практикуват всички анализи за доказване и проследяване на инфекция със SARS CoV 2. Разбира се че всеки, който желае, може да се изследва, но аз препоръчвам това да става след консултация с лекар, за да се прецизира добре епидемиологичната анамнеза и вида на анализите, които конкретно да се направят. Такава консултация пациентите могат да получат и в клиничната лаборатория на болницата. За анализа не е необходимо пациентите да са на гладно, но е добре да не са приемали храна или течности през последните два часа. Бих обърнала внимание на факта, че ние определяме поединично и отделно и двата вида антитела IgM и IgG, което е изключително важно, защото дава отговор за хода на инфекцията – остра фаза, минало състояние, наличие на имунитет. Неизвестните около коронавируса са все още много, но изминалите няколко месеца ни дадоха възможност да рутинизираме доста от процедурите и да натрупаме опит, което се надявам да доведе до по-добра ефективност в работата ни.
Източник: framar.bg