ДУМА НА БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ЛЕКАРИТЕ ПО ПОВОД СВЕТОВНИЯ ДЕН ЗА БОРБА С ЛИМФОМ
На 15 септември целият свят отбелязва Световния ден за борба с лимфом – най-честите злокачествени хематологични заболявания. Тази година мотото на информационната кампания е A Word of thanks / Дума на благодарност. Благодарност към лекарите, които се грижат за пациентите с лимфом, благодарност и към близките на болните, които са с тях във всеки един момент от това дълго пътуване.
Какво представляват лимфомите?
Лимфомите са хетерогенна група злокачествени хематологични заболявания, които най-често засягат лимфните възли и костния мозък, но понякога и нелимфни органи. Те представляват около 5.2% от всички злокачествени заболявания и около 55% от малигнените хемопатии.
Лимфомите се разделят на две големи групи: болест на Ходжкин и Неходжкинови лимфоми, като всяка от двете групи има множество подгрупи като конкретният подтип е определящ за дългосрочната прогноза и повлияване от проведената терапия.
Разпространение
В световен мащаб честотата на заболяваемост нараства постоянно през последните години. Смята се, че над 580 000 човека по света биват диагностицирани с онкологичното заболяване ежегодно. За България няма точна статистика, но се предполага, че около 7.4/100 000 души всяка година чуват страшната диагноза. Мъжете са засегнати по-често от жените (1.2:1).
Общата 5- годишната преживяемост е съответно 87% за болест на Ходжкин и 71% за Неходжкиновите лимфоми.
Рискови фактори
Рискови фактори за развитие на Неходжкинов лимфом са:
- автоимунни заболявания, СПИН, приложение на имуносупресивна терапия
- използване на пестициди в работна среда
- йонизиращата радиация.
Като основен рисков фактор за развитие на болест на Ходжкин се приема Ебщайн-Бар вирусната инфекция, както и фамилната обремененост.
Симптоми
Едно от най-големите предизвикателства пред справянето с болестта са нетипичните симптоми, които лесно могат да бъдат сбъркани с банална вирусна инфекция и по този начин диагностицирането и лечението на закъснее фатално. Сред най-честите симптоми са:
- уголемени (над 3 см.) лимфни възли, които, за разлика от баналните вирусни инфекции, не са болезнени
- загуба на тегло (около 10% в рамките на 2 месеца)
- повишена температура
- обилни нощни изпотявания
- обща слабост
- повтарящи се инфекции
Поставяне на диагноза
Диагнозата се поставя посредством биопсия на засегнат лимфен възел и/или костен мозък. Съвременната диагностика включваща още имунохистохимично изследване, флоуцитометрия, цитогенетично изследване и ПЕТ/КТ, които помагат за разграничаване на отделните подвидове лимфоми, както и за индивидуализиран подход при лечението на пациентите, което довежда до подобрена обща преживяемост и качество на живот. След поставяне на диагнозата, заболяването се стадира посредством образно изследване (най-често КТ), като съществуват 4 стадия в зависимост от разпространението на заболяването, последвано от „А“ или „В“ типология, в зависимост от наличието на значима клинична симптоматика.
Терапия
Терапевтичният подход към лимфомите включва: хирургично лечение, химиотерапевтично лечение, таргетна терапия и лъчелечение. В голяма част от случаите се налага комбинация от изброените подходи.
Прогноза
Прогнозата на лимфомите зависи от няколко фактора: хистологичен вариант, стадий при поставяне на диагнозата, възраст на пациента, придружаващи заболявания, както и общото състояние на болния. Напредването на диагностичната техника, както въвеждането и приложението в рутинната практика на т.нар. „таргетни“ молекули (селективно действащи върху строго определен рецептор на конкретен вид клетка), доведе до значително подобряване на общата превивяемост, времето свободно от прогресия и качеството на живот с този вид заболявания. В близкото бъдеще се очаква навлизането на десетки нови молекули и клетични техногии, които да доведат до пълното излекуване на тази група заболявания, което дава надежда на милиони хора по целия свят.
Източник: УМБАЛ „Св. Иван Рилски“