Проф. Васил Каракостов, началник на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, пред в-к Диктор” за новите минимално инвазивни техники за лечение на фрактури на гръбначните прешлени, причинени от остеопороза, възпалителни или онкологични заболявания:
Минимално инвазивни оперативни техники оставиха в миналото гипсовите корсети след операция на гръбначния стълб
-Какво се разбира под остеопоратични фрактури, проф. Каракостов?
Монографията „Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация“ излезе от печат. Тя представя най-голямата собствена серия от последователни пациенти с остеопоротични и патологични фрактури на гръбначния стълб, а неин автор е началникът на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, проф. Васил Каракостов. Като водещ национален експерт в областта на спиналната неврохирургия проф. Каракостов описва в книга си собствени алгоритми на поведение и препоръки за вземане на решение по отношение на диагностиката и лечението на пациенти с остеопоротични и патологични фрактури на прешлените. Проучването обхваща 994 случая (319 мъже и 675 жени), които са лекувани от проф. Каракостов и неговия екип в Университетската клиника към МУ-София в периода 2007-2018 година. Средната възраст на пациентите е 73,4 години. Най-възрастният от тях е на 94 години, а най-младият – само на 20. Става въпрос за две иновативни, минимално инвазивни оперативни техники за лечение на болката и подсилване на здравината на прешлените при пациенти с фрактури на гръбначния стълб вследствие на остеопороза, травми или при метастази от злокачествени заболявания.
Остеопоротичните фрактури са световна епидемия, водеща до значителна заболеваемост, смъртност и високи разходи за здравеопазване. Срещат се при 30 до 50% от хората над 50-годишна възраст. Доказано е, че последствията от остеопоротичните фрактури водят до 1,23 пъти по-висока смъртност, като този процент се увеличава прогресивно с увеличението на броя на фрактурите. Според едно проучване около 820 000 българки са с повишен риск от осеопоротични прешленни фрактури.
– Остеопорозата е едно системно заболяване, което обхваща предимно възрастта след 50 години, и то в по-голяма степен засяга жените. Това се дължи на хормоналните особености, които настъпват в женския организъм след менопаузата и те са свързани с липсата на един от характерните хормони за жената – естроген, който има отношение към това да се „каптират“ натрупванията на калций в костите и по-специално, това което нас ни касае, в прешлените. Прешлените са една пореста структура, която е изградена от белтъчни гредички, около която се натрупват калциеви колонки, подобно на сталактитите и сталакмитите. Тази пореста структура осигурява не само здравината на прешлените, но е и място, където са ситуирани клетките на костния мозък, които произвеждат кръвта. Когато костните гредички изтънеят и станат по-малко, това води до намаляване цялостната здравина на прешлените. Тогава цялото натоварване, което гръбначният стълб носи, а то основно е върху прешлените, води до тяхното смачкване. Прешлените придобиват форма на клин или на вафла, която е смачкана от натиск. Това именно са остеопоротичните фрактури. Те настъпват при минимални физически натоварвания, най-често в битови условия – по-рязко сядане, навеждане, при вдигането дори и на тенджера, а през зимата подхлъзване и падане води до фрактура. Прешленните фрактури са болезнени и инвалидизиращи, защото всяко движение на пациента е придружено от остра болка. Обикновено в легнало положение и покой, оплакванията намаляват, но при всяко ставане тези болки се възобновяват и това прави пациентите по-адинамични, а в тази възраст това не е добре.
– Кои области на гръбначния стълб са най-деликатни, ако може така да се каже, и могат да се появят тези фрактури?
– Най-често това са най-натоварените зони – лумбалният и гръдният отдел. Затова и при пациентите, особено при жените, когато остеопорозата е нелекувана и дълго време те нямат оплаквания (остеопорозата се нарича „тихият убиец“), прешлените лека-полека се снижават, придобиват една клиновидна форма и като че ли жените стават по-нисички. Те се прегърбват – т. нар. вдовишка гърбица. Много характерно е, че остеопорозата засяга предимно по-слабите дами.
– Статистиката сочи, че само 1/3 от хората с вертебрални фрактури попадат в лечебните заведения. Каква е причината за това?
– По-голяма част от тези вертебрални фрактури не са толкова болезнени, и пациентите неглижират минималните болкови оплаквания, не им обръщат особено внимание и поради това остават клинично недиагностицирани. Те не са повод пациентът да бъде изследван, защото усещанията, при някои от тях не са толкова ясни – няма много силна болка конкретно в дадена област, а обща болезненост в гръбнака. Повечето от лекарите, при които попадат тези пациенти, казват: „Това са възрастови изменения“, и предписват физиотерапия, балнеолечение, лекарства и т. н. В един момент болката става част от ежедневието на пациента и той я приема, като възрастова даденост. Затова и тези пациенти не попадат в лечебни заведения.
– А как се поставя диагнозата?
– Диагнозата се поставя с рентгенова снимка, а най-добре със скенер или магнитен резонанс. Рентгеновите снимки не дават детайлите, които при пациентите са от голямо значение – назъбеност на краищата на прешлените, наличието на хоризонтална цепки в техните тела, наподобяващи отлепване, както и различни пукнатини. Това на рентген не може да се види. На рентген се виждат вече по-напреднали и груби изменения, когато тялото на прешлена е променено до степен, че то се различава по форма и големина от съседните прешлени.
– Какво се случва обаче, ако не се лекува това изменение?
– При една част от пациентите тези фрактури, тези сплесквания, стигат до крайност: пълно сриване в структурата на прешлена. Прешлените се деформират почти като пластики, които намаляват пространството, през което излизат нервите отстрани и това води вече до една изострена болка, която може да опасва като с обръч зоната, в която е фрактурата. В тази фаза минимално инвазивните техники, които се използват в началния етап за поддържане на височината на прешлена и неговото заздравяване, вече не могат да бъдат приложени. Тогава се извършват открити оперативни интервенции.
– В монографията си описвате две иновативни, минимално инвазивни оперативни техники за лечение на болката и подсилване на здравината на прешлените при пациенти с фрактури на гръбначния стълб. Какви са те?
– Съвременното минимално инвазивното лечение е с вертебопластика и кифопластика. Вертебопластиката се извършва под рентгенов контрол с една или две игли, чрез която се прониква в това счупено прешленно тяло и се инжектира подобна на паста за зъби субстанция, която след 7 минути се втвърдява и заздравява прешлена. А при определено количество на това вещество може да се повдигне прешлена, така че да възстанови неговата височина. В основата на тази методика е да се достигне по неинвазивен метод, т. е. с недиректна оперативна интервенция, до тялото на прешлена, така че да се избегне елемента на повишаване на риска от една открита операция.
Кифопластиката е вариант на вертебопластиката, като при този метод заедно с иглата, която прониква в тялото на прешлените, се вкарва един балон, който да си направи достатъчно удобна кухинка, в която този цимент да попадне. И двете методики са еднакво ефективни, като при кифопластиката се смята, че това е метод, който намалява вероятността цимент да се разлее извън тялото на прешлена. Но при достатъчно добро техническо изпълнение и подбран добър вид цимент, се избягват тези изтичания. Всъщност вертебопластиката е по-ефективна и финансово по-ненатоварваща здравната система или пациента.
– Какви са плюсовете на тези методики?
– На 7-ата минута, след като е инжектиран този цимент, той вече е абсолютно втвърден и пациентът може да си тръгне още същия или на другия ден, без да има оплаквания. Не е необходимо, както в миналото, да се лежи по шест месеца в гипсови корита или корсети, да се носят такива твърди корсети, които така или иначе не могат да обездвижат достатъчно добре пациента. А всяко пролежаване в повече за един възрастен човек води до рискове от тромбози, тромбоемболии, застойни пневмонии. В тази връзка при около 80% от тези пациенти, които не са правилно лекувани, има летален изход на края на първата година. Ако пациентът се залежи много, не е добре за него и изходът е неблагоприятен. Затова вертебопластиката е един от методите, които бързо социализират пациентите и ги връщат към движението, което е в основата на живота.
– Вертебопластиката има ли противопоказания?
– Противопоказания има. Тогава, когато прешленът е засегнат от някакъв възпалителен процес, не е показано да се прави вертебопластика, докато той не се ликвидира. Не е показано да се прави вертебопластика и тогава, когато около мястото, където ще се интервинира, при пациента има възпалителен процес или анатомични варианти на прешлените, които могат да доведат до недобро позициониране на иглата спрямо гръбначния мозък. Методът не е подходящ и, когато костни фрагменти от фрактурирания прешлен са навлезнали в гръбначния канал. Но това са сравнително редки случаи, в които като казуси има други варианти за лечение.
– Споменахте, че вертебопластиката е финансово по-ефективна за здравната система и пациента. Какво означава това?
– Обикновено НЗОК реимбурсира от 80 до 90% вертебропластиката. Кифопластиката е по-скъпа, но НЗОК отпуска и за двете методики едни и същи средства, което означава, че реимбурсацията при кифопласиката фактичеси е на около 50 до 60%, което оскъпява лечението.
Автор: Румяна Стефанова
Източник: в-к “Доктор”