Доц. д-р Мариана Господинова: Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да приемат по-голямо количество течности в жегите. Но преди това трябва задължително да се посъветват с личните лекари или кардиолозите до каква степен могат да увеличат приема на течности, защото пък това може да доведе до прояви на сърдечна недостатъчност.
Доц. д-р Мариана Господинова, кардиолог и началник на Референтния център по сърдечни амилоидози към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: През последните няколко месеца времето със сигурност ни поднесе изненади. Първоначално беше студено, с валежи, които бяха необичайни за този период от годината. Сега всеки ден жегите става все по-непоносими. По какъв начин можем да предпазим организма и най-вече сърцето си в тези горещини? За да ни обясни, сме поканили началника на Референтния център по сърдечни амилоидози към болница „Св. Иван Рилски“ в София, кардиологът доц. Мариана Господинова. Първият ми въпрос към вас е от какво трябва да се пазим в жегите и как?
Мариана Господинова: Знаем, че високите температури през летните месеци оказват неблагоприятно влияние върху всички хора на практика, но особено неблагоприятно въздействие има при пациенти със сърдечно-съдови заболявания, също така при най-уязвимата група пациенти – това са възрастните пациенти. Техните регулаторни механизми не са както при младите хора и всяка много висока температура или рязка промяна в температурата оказва неблагоприятно влияние върху сърдечно-съдовата система. Кои всъщност са най-застрашените пациенти? Това са пациенти с артериална хипертония, със сърдечна недостатъчност, с исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт, преживян мозъчен инсулт, пациенти с кардиомиопатия – това е моята любима тема, тъй като се занимавам с едно рядко заболяване- сърдечна амилоидоза. И всъщност това са групата пациенти, които трябва да са много внимателни в тези много горещи дни и съответно да следят своето състояние, промяна в своето състояние, поява на минимални оплаквания, като замайване, гадене, повръщане, дори може да се стигне до нарушено съзнание, когато има прегряване на организма.
Водещ: Всъщност това са първите признаци, за които те трябва да следят?
Мариана Господинова: Да, първите признаци, за които трябва да следят са, когато се появи силно потене в началото, след това, когато стане прегряване, дори потенето спира, появява се един ускорен пулс, едно сърцебиене с много силно усещане на сърдечните удари. В същото време, поради разширяване на кръвоносните съдове, обикновено артериалното налягане спада и това може да доведе до колапсно състояние. Затова първо пациенти, които приемат някои медикаменти, като диуретици например, във връзка с повишено артериално налягане или сърдечна недостатъчност, кардиолозите обикновено в летните месеци съветват да се намали дозата, ако това е възможно. Също така пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да приемат по-голямо количество течности, но за тези пациенти, те трябва да се посъветват с техните лични лекари или кардиолози до каква степен могат да увеличат приема на течности, защото пък това може да доведе до прояви на сърдечна недостатъчност.
Водещ: Вие казахте, че най-рисковата група са възрастните хора – от колко до колко години?
Мариана Господинова: Обикновено над 65 години, но по-скоро мисля, че възрастта се премества към 70-75 години. Особено хората над 75 години наистина са уязвими поради притъпени регулаторни механизми. Тъй като и възрастните хора, разбира се, страдат по-често от сърдечно-съдови заболявания, някои от тях дори не са съвсем изяснени, други хора са инвалидизирани поради други причини – нарушения в двигателните функции, и това ги затруднява дори да се погрижат за себе си, да пият достатъчно течности или да се преместят от едно място, което е горещо, на друго, което е прохладно. Общо-взето хората в летните месеци, дори здравите, просто трябва да избягват най-горещите часове на деня, трябва да бъдат на по-хладно, в по-хладни стаи, с възможност за климатици или пък пускане на щори, изобщо да се направи всичко възможно, дори когато са вътре, да бъде хладна стаята и часовете да речем между 10.00 или по-скоро в момента за България е 11.00 часа и 17.00-18.00 часа по възможност тези хора, които са уязвими, да не излизат от дома си.
Водещ: А можете ли да ни кажете какъв процент от вашите пациенти идват с оплаквания при вас, свързани с високите температури през последните няколко седмици?
Мариана Господинова: Почти всеки, който идва при мен на преглед, особено ако е в часове, които са горещи, тъй като знаете, че ние, лекарите, преглеждаме през целия ден, на практика се оплакват от сърцебиене, от много лесна умора, от това, че смятат, че може би има нужда от промяна в дозата на техните медикаменти, защото кръвното им е по-ниско, отколкото е обичайно. И е важно те сами да имат активно отношение към състоянието си, едно стриктно проследяване и на артериалното налягане, и когато има тенденция към промяна от обичайното им артериално налягане, на фона на провежданото лечение, съответно да се посъветват с техния личен лекар или кардиолог на кой от медикаментите да намалят дозата – на първо място, за да се чувстват по-добре, и на второ, знаем, че ниското артериално налягане може да бъде опасно при пациенти с исхемична болест на сърцето и това може да доведе до други усложнения.
Водещ: Сега в хода на разговора ни се сещам за един въпрос. Младите хора спортуват, ходят на фитнес, спортуват и навън, спортуват и в зали. Сега в това топло време, особено в обедните и следобедни часове, за тях може ли да има някакъв вид опасност също за сърцето?
Мариана Господинова: Да, разбира се. Аз абсолютно препоръчвам и за млади и здрави хора да избягват обедните горещи часове да спортуват на открито. Активно физическо натоварване, активни физически упражнения трябва да бъдат предприемани отново в сутрешните по-хладни часове или във вечерните часове. А през деня моето мнение е, че е по-добре да спортуват на закрито, във фитнес зали със съответната климатична инсталация. Те са застрашени от прегряване, не толкова директно от някакъв сърдечно-съдов инцидент, но могат да имат също едно прегряване, което да води до много лесна умора, гадене, повръщане, до много ниско кръвно налягане. Могат също така да колабират, тъй като и при тях могат да бъдат нарушени тези регулаторни механизми, когато… естествено, че при по-голямо физическо натоварване, при по-топло време в сравнение с възрастните и увредени хора.
Водещ: А когато вече имаме установени сърдечни проблеми, какви мерки трябва да вземем и ако не вземем, може ли да кажете на слушателите ни какво ги очаква като евентуално усложнение?
Мариана Господинова: Това, което препоръчвам – всички пациенти, които имат известно сърдечно-съдово заболяване, просто в горещите дни да избягват да бъдат на открито, под пряка слънчева светлина в най-горещите часове на деня, това е между 10.00-11.00 и 17.00-18.00 часа. За възрастните хора, пенсионерите това е постижимо, тъй като те могат да бъдат вкъщи в този период от време и да излизат в сутрешните и във вечерните часове. Хората, които са на работа, те са доста уязвими, особено хората, които… да речем има хора, които работят на открито в най-горещите часове, други, които работят в помещения, които нямат климатизация. И всъщност те са застрашени от прегряване, от много ниско артериално налягане, до колапси. Също така има доказателства, че тази висока температура може да провокира дори промени в кръвосъсирването – както да повиши съсирването, така и да намали, и може да провокира дори остри коронарни синдроми, миокарден инфаркт. Затова човек, който имам известно сърдечно заболяване, трябва да е внимателен и да се грижи за себе си, знаейки тези рискове. Съответно, когато излиза навън, да бъде естествено предварително хидратиран. Много добър съвет бих дала – още преди да излезе човек от дома в горещо време, да е приел малко повечко течности, които така ще го държат хидратиран в продължение на около час, да носи със себе си вода, като не се препоръчва ледено студена вода, препоръчва се хладка вода в горещите дни. Също така облеклото е важно, важно е да се носи шапка, която е от естествени материали, слънчеви очила, слънцезащитен крем, тъй като освен прегряването, има и риск от изгаряне. Знаете, че това пък повишава карциномите на кожата. Така че ние сме тези, които трябва да се грижим за себе си, с тези мерки – да бъдем добре оводнени, с прием на достатъчно течности, като се има предвид, че е хубаво по една чаша вода на всеки час в много горещите дни да се приема. Естествено, да се приема по-лека храна; домакините да избягват готвене вкъщи в горещите дни, защото това увеличава температурата на цялото помещение. Също така тези, които имат проблеми с кръвното, да измерват редовно кръвното си налягане – сутрин, вечер, при оплаквания. И какво друго да кажа, общо взето това е – пазене от слънцето, оводняване, носене на шапка, слънчеви очила, дрехи от естествени материи, по-широки, по-светли и избягване на по-тежки физически натоварвания, тъй като това също обременява сърцето. Сърцето се бори, като то се опитва да изтласква кръвта към кожата с цел да се охлади, но това води до сърцебиене, до натоварване на сърцето и когато има вече наличен проблем със сърцето, то може – не казвам, че ще се случи нещо фатално – но е възможно човек да се чувства недобре и да трябва да търси по спешност лекарска помощ.
Водещ: Доц. Господинова, към края на разговора няма как да не ви попитам – в пандемия сме, колко по-опасен е коронавирусът за пациенти със сърдечно-съдови проблеми?
Мариана Господинова: Според мен коронавирусът би могъл да бъде опасен за всички. Нашата практика показва, че да, вярно е, че пациентите със сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно, диабет, други хронични заболявания са по-уязвимата група и смъртността при тях наистина е по-висока, но това важи и за всички останали заболявания. Но виждаме, че и по-млади хора също боледуват тежко и има и фатални инциденти. Така че мога да използвам призива, независимо че не е по темата – да използваме летните месеци, когато инфекцията е леко овладяна, тези, които не са ваксинирани, да се ваксинират, за да могат вече в зимните месеци, когато се очаква възможна нова вълна на инфекцията, да бъдат по-защитени. И всеки ваксинирал се човек изпитва една по-голяма свобода, той се чувства по-спокоен.
Водещ: Т.е. да приемем, че ваксините не са опасни за хора със сърдечни проблеми?
Мариана Господинова: Напротив, те са показани точно при хора със сърдечни проблеми, т.е. тези ваксини биха ги защитили от по-тежко протичане на заболяването.
Водещ: А коронавирусът може ли да атакува директно сърцето и всъщност да остави някакъв траен отпечатък?
Мариана Господинова: Да, би могло. Това, което се наблюдава, е, както и при други вирусни заболявания – вирусен миокардит и вирусен перикардит. Това означава възпаление на сърдечния мускул или пък на обвивката на сърцето. Това са едните усложнения, които могат да бъдат наблюдавани. Другото е, когато имаме нарушения в съсирването на кръвта, възможно е да се достигне и до миокарден инфаркт, до запушване на коронарен съд. Т.е. инфекцията улеснява развитието на образуване на тромби.
Автор: Вилислава ВЕТРЕНСКА
Източник: Радио “Фокус”