Над 2 часа продължи съвместната операция на проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
„30 години съм посветил на този род интервенции. Оптимистичен съм за изхода на операцията и възстановителния период на пациента. Преди десет години не разполагахме с тези съвременни технологии, които днес значително улесняват работата ни. Много се радвам за възможността да гостувам на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ по покана на доц. Сираков и на това, което ще ви демонстрираме днес на живо!“, заяви проф. Хенкес пред аудиторията от лекари и журналисти, която наблюдаваше операцията на живо.
Пациентът беше 54-годишен мъж с гигантска фузиформена аневризма на базиларната артерия в мозъка (вретеновидно разширение по цялото протежение на мозъчния съд). По време на интервенцията, която е уникална не само за България, но и много рядко срещана в световната практика, двамата поставиха 11 стента в центъра на аневризмата. На практика по този начин беше изграден изцяло нов съд в центъра на аневризмата. Операцията, която двамата извършиха, е изключително рискова. Според проф. Хенкес, който предварително на няколко пъти е консултирал пациента, рискът той да не издържи процедурата или да почине малко след нея, е бил 30%. Ако не беше опериран обаче рискът от фатален край до края на годината е бил още по-висок – 60%.
„Операцията протече рутинно, всичко е лесно в ръцете на проф. Хенкес. Направихме нов съд, състоящ се от няколко стента, които централизират кръвотока в себе си. За жалост, няма възможен предварителен скрининг за мозъчни аневризми. Те биват откривани, когато изкървят, или когато пациентът отиде на преглед с други оплаквания. Искам да благодаря на проф. Хенкес за колаборацията и възможността да оперираме на българска територия“, заяви доцент Сираков след успешната операция.
54-годишният мъж страдал дълго време от нетипично главоболие преди да потърси лекарска помощ. Направеният в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ показал огромна аневризма, която всеки момент може да изкърви и да го убие. Заради големия риск от интервенцията обаче (стандартният риск при третиране на аневризми е около 1,5-2%), било взето решение операцията да бъде отложена до момента, в който вече е абсолютно неизбежна. През това време лекарите внимателно са следили състоянието на пациента. А в последния месец то прогресивно се влошавало: болният вече трудно преглъща, дави се, има проблеми с ходенето, което показало, че е време.
Каква е прогнозата за пациента:
Възстановяването в такива случаи е сложен процес, който трае между 3 и 6 месеца. С времето организмът изгражда новия съд около сложените стентове, намалява обема на аневризмата, която оказва компресия върху съседните мозъчни структури и пациентът започва да живее нормално. Рисковият период, в който трябва напълно да се затвори тази аневризма, е 6 месеца. Когато той мине пациентът не би трябвало да се влошава, а дори може да се очаква още подобрение. „Обикновено в този момент казваме на пациента: от тук насетне не очакваме влошаване от сегашното ви състояние“, обяснява доц. Сираков.
След лекцията на проф. Хенкес за съвременните методи за интервенции на мозъчни аневризми, екипът Хенкес-Сираков продължава с още една изключително сложна операция. Този път пациентът е 61-годишна жена, която стига до страшната диагноза след като дълго време е с непрестанно главоболие. Тя веднъж вече е била оперирана от екипа на доц. Сираков, тъй като е имало непосредствена опасност за живота й. „Тогава я третирахме в състояние на спешност с койлове, което реши проблема за момента, но не и за в бъдеще. Затова сега, заедно с проф. Хенкес, ще поставим стент, който ще покрие входа на аневризмата и ще я изолира“, обяснява единственият сетрифициран български неврорентгенолог – доц. Станимир Сираков.
Кой е проф. Ханс Хенкес
Проф. Ханс Хенкес е един от пионерите в интервенционалната неврорентгенология. Той е Медицински директор на най-голямата Клиника по неврорентгенология в Германия, която се намира в Щутгарт. Клиниката е специализирана в диагностиката и лечението на мозъчно-съдови заболявания и приема пациенти от цял свят. Над 1200 интервенции на изключително сложни мозъчни аневризми се правят там годишно
За доц. Станимир Сираков
Доц. Станимир Сираков е председател на Българското дружество по интервенционална рентгенология, ръководител на сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София и доцент в Катедрата по образна диагностика на МУ-София. Специализирал е при водещи имена на европейската интервенционална рентгенология като проф. П. Боснякович – Сърбия, проф. Ж. Море – Франция и проф. Ш. Монайе – Франция. Той е единственият българин с европейска диплома по неврорентгенология, която се присъжда от новосформирания Борд по невроинтервенции.
За мозъчните аневризми
Мозъчната аневризма представлява балоноподобно разширение на някоя от артериите в мозъка. Най-често тя бива откривана когато се спука, причинявайки кръвоизлив в мозъка или тясното пространство около мозъка. Това кървене води до хеморагичен инсулт, мозъчни увреждания и смърт. Мозъчните аневризми могат да възникнат при хора от всички възрасти, но най-често се откриват във възрастовата група 30-60 години. При жените рискът да се получи мозъчна аневризма е по-голям от мъжете, като съотношението е 3:2,1. Статистиката сочи, че ако не бъдат третирани, половината от пациентите умират, а другата половина остават инвалиди.
В България годишно се откриват около 250-300 аневризми. 142 пациенти с такава диагноза са били лекувани в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ през миналата година. От началото на 2019 година до сега случаите са над 150. Само 2 от тях са били оперирани, останалите са третирани ендоваскуларно, каквато е и световната тенденция.