Комбинирани мултикукъри 3:1 са апаратите за образни изследвания на бъдещето
Д-р Марин Пенков, началник на Отделението по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, беше гост в предаването на БНТ „100% будни“. Вижте какво каза:
Стефан: Каква е разликата между образните изследвания? Да разграничим кои ни вредят и кои не оказват въздействие върху здравето ни?
Разликата е в енергията, която използваме, за да изследваме човешкото тяло. При най-популярното – рентгена, се използват рентгенови лъчи; за ултразвуковото изследване се използва ултразвукова енергия, а за да се направи ЯМР се използва хомогенно магнитно поле или ядрено магнитен импулс. В ултразвуковото изследване, както и при ЯМР, няма никакви вредности. Особено при ултразвука. Магнитният резонанс също няма доказани вредности на този етап. Все пак той е много нова технология. Може би в бъдещето някой може да открие нещо, но засега няма такива данни, методът дори е позволен за бременни.
Разбира се рентгеновото облъчване носи доза радиация, но за това много се работи. Все повече се говори за нискодозови изследвания, стриктно се следи дозата. Когато влезе мултидетекторното изследване (скенер), ние можехме повече, виждахме повече, но на цената на сериозно облъчване. Има едно голямо изследване, което показва, че първите 10 години след навлизането на скенера със 70% се беше повишило облъчването на населението за медицински цели. И тогава специалистите излязоха с йезуитското обяснение, че да, вредно е, но човек няма да загине от лъчевото натоварване, а от пропуснатата болест.
Стефан:: Но без образни изследвания не може, нали така?
Д-р Пенков: Да, точно така. Много често ние сме първите, които се срещат с диагнозата. Колегите предполагат един вид заболяване, а понякога излиза друго. За това също има хубаво разработени гайдлайни как да се реагира при такъв случай.
Боряна: А ние като пациенти как да се насочим към правилния специалист? Чувала съм, че по света рентгенолозите се специализират в изследването на определени зони от човешкото тяло. Как е в България?
Д-р Пенков: Много отдавна по света колегите се специализираха по субсистеми: нервна, муксулно-скелетна, гастроинтестинална. Това доведе до още по-тясна специализация, например само спортна медицина или това, което аз успях да взема тази година – детска неврорентгенология. В България, за съжаление, все още се делим по апаратура и сме длъжни да разбираме от всичко.
Боряна: Т.е. по света специалистите се делят по зони, а при нас по машини. Някой е скенеролог, друг ядреномагнитолог, така ли?
Д-р Пенков: Да. Започват нещата и при нас да се изчистват, но все още твърде бавно. Сега гледаме една глава, след малко идва някой, който го боли коляното, след това ляга някой с коремни оплаквания. Това е нещо, което за в бъдеще би следвало в нашата специалност да се изчисти и човек да знае кой от какво разбира много добре.
Стефан: Може ли сами да си назначаваме такива изследвания?
Д-р Пенков: За можене – може, но не е редно, защото човек например казва: „мен ме боли този пръст“. Често обаче това се оказва проводна болка от шийна дискова херния и тогава трябва да се прегледат шийните прешлени, а не пръстът, който боли. Нормалният път е лекар, който задава въпрос, и след това сме ние, които търсим отговора. Има една максима в рентгенологията: кажете какво търсите и ние ще ви го намерим. Така че клиницистът пита, ние отговаряме, и тогава наистина има най-голяма полза за пациента.
Боряна: Можем ли да дадем пример за различните методи на образна диагностика за какви заболявания се използват?
Д-р Пенков: Ехографията, например, е метод на първи избор за всякакви коремни оплаквания и такива в малкия таз, бъбреци или болки някъде в тази зона. Тъй като ултразвукът не се разпространява във въздух, за съжаление няма как да бъде приложим за белия дроб.
Рентгеновото изследване е на първо място за абсолютно всички травми. То е метод на първи избор и при заболяване на белите дробове.
Скенерът, както и магнитният резонанс, могат да се използват буквално за всичко. Единственото нещо, за което не ползваме ЯМР е преглед на белия дроб, тъй като във въздуха няма сигнал.
Стефан: Т.е. за белите дробове единственият вариант си остава добрият стар рентген?
Д-р Пенков: Да, точно така. Или скенерът, който всъщност е подобрен рентген.
Боряна: А кое от тези изследвания носи най-голяма информативна стойност?
Д-р Пенков: Зависи от случая. В момента точно с това се занимаваме – подготвяме правила за добра клинична практика: при каква клинична ситуация кое е най-подходящото изследване. Надяваме се до края на годината да ги внесем в Министерство на здравеопазването, за да ги разпишат и да ги има писмено. Те ще са насочени към наши колеги и там ще се казва: например при главоболие – магнитен резонанс; суха кашлица с кръв в храчките – скенер; само кашлица – рентген.
Стефан: Кой е най-скъпият апарат?
Д-р Пенков: Ядрено магнитният резонанс – и като апаратура, и като обучение на техническия персонал, тъй като е изключително сложно изследването и лаборантите, с които работим, трябва да са едно ниво отгоре като познания по физика и за възможностите на апаратурата.
Стефан: А възможно ли е, тъй като методът е доста скъп, понякога да се пропуска назначаването му, за да се спестят пари.
Д-р Пенков: Тъкмо обратното. Тъй като е доста модерно да се назначават подобен тип изследвания, колегите го обичат.
Стефан: Бих искал да си поговорим малко конкретно за вашата професия. Аз си я представям, че сред цялата гилдия на лекарите, които са познавачите и събирачите, вие сте откривателите. Виждате неща, които други не виждат. Какво си представяте за бъдещето – каква е мечтаната апаратура, която искате да имате? Така че да ви даде цялата информация, включително и за белия дроб?
Д-р Пенков: Сигурен съм, че в бъдете апаратурите ще станат комбинирани мултикукъри 3:1. Много се работи и върху изкуствения интелект. Има една програма „Радионикс“, която може да ви каже, например, какъв е туморът в мозъка на основата на огромна база данни, които чете. Сега вече има и „Радиогеномикс“, където прехвърлиха образното изследване към генетичната база данни за този тип тумори. Това ще бъде бъдещето.
Боряна: Винаги съветваме хората да си правят профилактични изследвания. Какви могат да бъдат те, когато говорим за образна диагностика?
Профилактичното изследване първо трябва да бъде зададено по пол и възраст, освен това, за да е профилактично, добре е да е масово, т.е. евтино. При жените задължително след 45-годишна възраст мамография веднъж годишно или на половин година, ако има риск жената за развитие на рак на гърдата. При мъжете-пушачи над 50 г. трябва да се контролира рискът от развитие на рак на белия дроб.
Цялото ВИДЕО
Д-р Марин Пенков специалист Образна диагностика. Началник отделение по „Образна диагностика „ в УМБАЛ Св Иван Рилски от 2012 г. Завършил е медицина в МУ- София през 2003 г. През 2009 придобива специалност Образна диагностика в същия университет.
От 2004 до 2009 г. работи в отделенията по образна диагностика при Университетска болница „Лозенец” и МБАЛ „Токуда Болница София”.
От 2009 г. е лекар ординатор рентгенолог в МБАЛ „Св. Иван Рилски” в отделението по образна диагностика е от самото му начало.
Професионалният му интерес е в сферата на неврорадиологията и гастроинтестиналната рентгенология. Притежава европейски дипломи за субспециализация в сферата на неврорентгенологията и детската неврорентгенология.