По повод Международния ден за борба с епилепсията, който светът отбелязва от 2015 г., доц. Красимир Минкин и доц. Петя Димова бяха гости в предаването „100% будни“ на БНТ. Двамата са основния двигател, който стои зад единствения у нас Референтен център за епилептична и функционална неврохирургия, който функционира към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Доц. Минкин е началник на центъра и единственият неврохирург у нас, който се занимава с епилептична хирургия. Доц. Димова пък е човекът, който след дълги изследвания (понякога продължаващи с месеци) казва коя е частта от мозъка, която причинява епилепсията. Двамата са страхотен екип, а едно от доказателствата за това е, че центърът е част от европейската референтна мрежа и е признат като един от най-добрите на Стария континент.
Водещ: Доц. Димова, вие сте човекът, който се занимава с диагностиката на епилепсията в Референтния център по епилептична и функционална хирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Да започнем с това – как се диагностицира епилепсията?
Доц. Петя Димова: Първо да кажа, че епилепсията е най-честата патология в детска възраст, както и в по-напреднала възраст. Диагностиката изисква най-разнообразни изследвания, но преди всичко познания, за да не бъде объркан епилептичният пристъп с синкоп (краткотрайна загуба на съзнание), колапс, хистеричен пристъп, диабепична кома и т.н.
Водещ: Значи често се случва, щом засягате тази тема?
Доц. Петя Димова, невролог
Доц. Димова: Абсолютно! Добре е известно, че не само у нас, но и по света, че около ¼ от пациентите, носещи тази нелека диагноза, всъщност нямат епилепсия. Т.е. 25% от хората, диагностицирани с епилепсия, пият лекарства, носят стигмата на болестта, без реално да страдат от това заболяване.
Затова диагнозата е трудна, изисква познание, специализация, провеждане на специфични изследвания, две от които са задължителни, особено в 21 век: видео ЕЕГ (с което основно се занимавам) и ядрено-магнитен резонанс, който е наличен в България вече над 30 години.
Водещ: Всъщност във вашата болница имате апаратура, дарена от Българската Коледа, която комбинира тези две изследвания – видео ЕЕГ и ЯМР?
Доц. Димова: Да, тя комбинира провеждането на двете изследвания. Интерпретацията на данните са два отделни процеса. Това, което получихме в края на 2019 г. от Българската Коледа, базирано на апарат, който получихме отново от Българската Коледа преди 3 г., позволява провеждането на дълго ЕЕГ в ядрено-магнитен резонанс. Т.е. с една сложна технология и специални шапки, се избягват магнитните взаимодействия между двата апарата. Обработката на информацията, получена от тях, се извършва в последствие и комбинацията на цялата тази информация носи нещо допълнително.
Водещ: Дава ви по-точна картина?
Доц. Димова: Точно така. Но аз бих искала да обясня, че това е метод за изследване само на най-сложните и тежки случаи, които следва да бъдат оперирани, т. нар. огнищни епилепсии, при които е много трудно да се докаже къде е и колко е голямо огнището. Т.е. не е подходящо за всички пациенти. Имаме страшно много желаещи, след като анонсирахме новата апаратура, които казват: искаме да се изследваме. Това при много от тях не е нужно.
Водещ: Доц. Минкин, вашият център е единствен в България, където се извършва хирургия на епилепсията. Кога се стига до нея?
Доц. Красимир Минкин, неврохирург
Доц. Минкин: Ако продължа от там, докъдето стигнахме, по-важната част от хирургията на епилепсията е диагностиката на пациентите с епилепсия. Хирургията е накрая на един много дълъг процес – много различно от останалите хирургии, където специалистът седи в един кабинет и казва: ти си за хирургия, а ти си за лекарства.
Водещ: Ама трябва да ви кажа, че много страшно звучи това?
Доц. Минкин: За вас може да звучи страшно, но за пациентите е обнадеждаващо, защото става въпрос за хора, които продължават да имат епилептични пристъпи, въпреки многобройни лекарства, взимани в продължение на десетки години. Така че ако нямате епилепсия звучи страшно, но ако има човек тази болест и му се каже, че има шанс да бъде излекуван с една интервенция, звучи като един от най-щастливите дни в живота му. Въпросът обаче е, че за да се стигне до хирургия се минава през много дълъг процес. Част от нашите пациенти сме ги подготвяли за това с години.
Водещ: Т.е. вие ги познавате много добре тези хора?
Доц. Минкин: Ние имаме много близък, бих казал повече от приятелски контакт.
Преди да стигнат до операция, тези пациенти минават през дълго видео ЕЕГ мониториране, с което се занимава доц. Димова. След това им се прави построцесинг на ЯМР (изследване, което беше въведено в България отново от нея), правим ПЕТ скенер, СПЕКТ. Имаме куп изследвания, които трябва да проведем, за да видим дали един пациент е подходящ за хирургия. За да го илюстрирам – през 10-те години, откакто работи центъра, сме оперирали 270 пациенти, а сме изследвали 1300.
Водещ: Изпреварихте ми въпроса. Какво показва статистиката?
Доц. Минкин: Ако гледаме нашата държава, имаме около 70 000 пациенти с епилепсия. От тях с фармакорезистентна форма са около 15 000. Това означава, че ние сме изследвали една малка част от тях, тъй като не всеки иска да бъде опериран. Част от тях имат вроден страх от хирургията, други дълги години не знаеха, че съществува такъв център. И ако продължим със статистиката: от 1300, които сме изследвали, сме оперирали 270, а от тях 200 нямат никакви пристъпи вече. Това означава, че в около 70% от случаите сме посгигнали пълен успех, при около 20% сме ги намалили значително, а при 10% сме се провалили. Мозъкът е достатъчно сложен и има въпроси, на които не можем да отговорим – не само ние, но и никой по света.
Водещ: Може ли да ни обясните какво се случва на тази операция?
Доц. Минкин: Това, което се случва на тази операция е сравнително просто – маха се част от мозъка. Той като количество е около литър и половина. От тях много често е достатъчно да се махнат 3-4 мл., за да може всички останали части на мозъка да функционират нормално. Нашата цел е да открием тези малки части, които работят неправилно, и да ги отстраним.
Разбира се, има и други методи, които обаче не са толкова успешни като хирургията. Сред тях е стимулацията, т.е. правенето на едни доста скъпо струващи интервенции, при които се имплантират стимулатори, било то на вагусовия нерв, или в определени части на мозъка, където успеваемостта не е толкова голяма. Не можем да говорим за спиране на пристъпите, но намаляваме тяхната честота.
Водещ: От тези 270 пациенти, които сте оперирали, колко от тях са деца?
Доц. Минкин: Около половината.
Доц. Димова: Даже повече от половината. Това, че сме референтен център означава, че сме част от европейска референтна мрежа. Ако в България трябва да бъде насочен пациент за епилептична хирургия, това сме ние. От всичките центрове в Европа (напр. в Германия има педесетина такива), ние сме известни с това, че имаме доста повече деца оперирани, отколкото на Запад. Което означава, че в България диагностиката е добра и че все пак има лекари, които насочват за такава хирургия, епилептична. Тя е много по-успешна в детска възраст. Често при тези пациенти, при които не сме успели, неуспехът не се дължи на това, че сме махнали неправилната част, а на това, че епилепсията е едно сложно заболяване и тази абнормна мрежа, която поддържа епилептичните пристъпи, е създала и други неправилно работещи центрове. Когато махнем един от тях, пристъпите спират за известно време, но се активират други. Причината е, че епилепсията е дългогодишна болест, и то нелекувана правилно.
Водещ: Спрямо вашите колеги, например погледнато Изток-Запад, нашата страна къде стои?
Доц. Димова: Това, с което разполагаме и успехите, които имаме, ни нарежда на едно нормално място в Европа, сред развитите страни. Разполагаме с апаратура и технологии, вкл. и оперативни, които категорично ни нареждат по-напред от Сърбия, Румъния, както и от повечето центрове в Турция, въпреки че тя в България напоследък е много популярна медицинска дестинация. Но много българи се връщат разочаровани от там.
Водещ: Много българи също така ходят да се лекуват в Германия, Австрия?
Доц. Минкин: Имаме някои различия с доц. Димова – тя скромна, аз по-нескромен. Мисля, че сме на по-високо ниво, дори в сравнение с водещите центрове в Европа. Ако вземем например един от най-големите центрове в Италия, този в Милано, който е един от първите 4-5 центъра създадени в Европа, те нямат нито ЕЕГ по време на ЯМР, нито същия достъп до ПЕТ скенер или до СПЕТ, т.е. диагностичните изследвания, които ние можем да правим тук. Младите центрове, въпреки че нашият вече не е съвсем млад, защото е на 10 години, когато разполагат с подкрепата на болницата (за което много благодарим!) имат възможност да въведат технологии, каквито дори традиционни центрове във Франция, Италия, Германия не въвеждат, заради ригидност на мисленето. Смея да кажа, че в сравнение с водещите центрове в Европа, не знам кой има повече методи за изследване от нас.
Водещ: Всичко това се случва в болница „Св. Иван Рилски“ в София! Тези неща трябва да се казват.
Цялото интервю можете да видите ТУК
Източник: „100 % будни“, БНТ
Още по темата: