Д-р Александър Йорданов е хематолог в Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Завършил е Медицинския университет във Варна през 2013 г. Професионалните му интереси са в областта на стволовите клетки и малигнените лимфоми. Рутинно осъществява стернална пункция и трепанобиопсия, амбулаторна инфузия на високодозово желязо, цитогенетични и молекулярногенетични изследвания в болничното отделение, в което работи.
По повод Световния ден за борба с онкологичните заболявания той беше гост в предаването „Пулс“ по ТВ Канал 3.
Водещ: Д-р Йорданов, има ли признаци, по които да познаем хематологичните заболявания?
Д-р Йорданов: Първо бих искал да кажа, че във връзка с Деня на онкологичните заболявания в нашата болница на 3,4 и 5 февруари се проведе една кампания за безплатни прегледи за такива заболявания. В нея освен мен, се включиха още 5 колеги от Клиниката по хематология и онкология. Прегледахме общо 57 пациенти. Една част от тях бяха планувани за прием в клиниката.
Водещ: Много са хубави тези инициативи, докторе. Вашата болница често се включва в такива инициативи, защото това е най-прекият път пациентът да получи качествено лечение. Не е тайна, че не винаги си обръщаме внимание на здравето. Та кажете, увеличават ли се случаите на хематологични заболявания във вашата практика?
Д-р Йорданов: За съжаление в България няма регистър на повечето заболявания и няма как да изкараме достатъчно достоверни данни. Моята клинична практика, а и на колегите, показва, че тези заболявания се увеличават през последните години като причината вероятно е в това, че хората живеят все по-дълго. И това е не само в България, но и във всички икономически развити държави.
Водещ: Кои са най-често срещаните?
Д-р Йорданов: От една страна хематологичните заболявания се разделят на злокачествени и доброкачествени. За наш късмет доброкачествените са по-често срещани. От злокачествените заболявания най-чести са лимфомите и хроничните левкемии.
Водещ: Да поговорим малко за симптоматиката. Този тип заболявания често се бъркат с вирусни и човек се подлъгва и остава по-дълго в къщи, мислейки си, че е грип, а излиза нещо съвсем различно.
Д-р Йорданов: Така е. Понякога злокачествените хематологични заболявания могат да имитират клиничната картина на вирусна или бактериална инфекция. Но ако отпадналостта не премине след седмица, максимум две, добре е пациентът да се обърне към специалист.
Водещ: Говорим за една постоянна умора, субфебрилна температура… Какви симптоми още може да има?
Д-р Йорданов: Обикновено има една обща отпадналост, която е най-често срещана при хематологичните заболявания и се свързва с анемичния синдром. Голяма част от хората отдават това на умора (пролетна, есенна), но при една част от тях кръвните изследвания установяват анемичен синдром. Другата причина, поради която трябва да се обърне на състоянието на пациента е, когато имаме увеличени лимфни възли, които не преминават след 2 или 3 месеца, независимо от антибиотичната терапия. Също така, когато при една абдоминална ехография се открие увеличен далак – зад него много често се крие хематологично заболяване като причина.
Водещ: Вие хематолозите кои показатели гледате на кръвната картина, за да разберете, че има някакъв проблем?
Д-р Йорданов: Баналната кръвна картина често може да насочи опитния специалист към дадено заболяване. Основните кръвни показатели, които вълнуват хематолозите, са трите кръвни редици: червената (еритроцитната), бялата (левкоцитната) и тромбоцитната. При нашите заболявания обикновено се наблюдава отклонение именно в тези показатели.
Водещ: Кое трябва да е понижено, кое повишено?
Д-р Йорданов: Обикновено ниски стойности на хемоглобина под долна граница (130 за мъже и 120 за жени). Състояния, при които хемоглобинът е под 100 се смятат за спешни и се изисква незабавна хоспитализация.
Водещ: С левкоцитите как стои въпросът?
Д-р Йорданов: Левкоцитите при повечето левкемии са увеличени и това може да бъде няколко пъти над нормата. Има и ситуации, в които могат да бъдат понижени, под долна граница. Тогава се говори за понижен имунитет, който също може да се наблюдава в хода на едно хематологично заболяване или да е свързан с други специалности.
Водещ: А по възраст, по пол как се разпределят хематологичните заболявания. От една стана за доброкачествените да ни кажете, а след това и за онкологичните?
Д-р Йорданов: Доброкачествените заболявания обикновено се срещат във всички възрастови групи. Обикновено при анемичния синдром най-честата категория са жени в детеродна възраст, което се отдава на месечния цикъл и хроничната загуба на желязо. В световен мащаб се предполага, че около 15% от жените в тази възраст са засегнати от анемичен синдром.
По отношение на злокачествените заболявания, обикновено се срещат в шестата или седмата декада от живота, т.е. при по-възрастни пациенти. С изключение на ходжкиновите лимфоми, които се срещат в сравнително млада възраст, между 15 и 25 години.
Водещ: Вярно ли е, че мъжете боледуват по-често от хематологични заболявания?
Д-р Йорданов: Вярно е. Съотношението е 1,2:1.
Водещ: Докторе, как се поставя диагнозата при ендо онкохематологично заболяване? Ще ви помоля да разкажете пътя на пациента.
Д-р Йорданов: В някои случаи пътят наистина е дълъг. Зависи пациентът в какво населено място живее, дали около него има специалист, който максимално бързо да се ориентира в нещата и да го насочи към подходящо изследване.
Първо се започва с рутинните кръвни изследвания, в които виждаме някакво отклонение. Когато имаме увеличен лимфен възел, за който подозираме, че е злокачествено уголемен, както се случва при лимфомите, се налага хистологична верификация, т.е. да бъде взет материал от лимфния възел или да бъде изваден напълно от хирурзите. На базата на имунохистохимични изследвания се поставя диагнозата лимфом и той бива категоризиран в графата ходжкинов или неходжкинов. След това всеки от лимфомите се лекува по различен начин. Т.е. тази първична диагностика на лимфомите поставя началото на стартиране на терапия. В мига, в който е поставена диагнозата, пациентът трябва да бъде стадиран, т.е. да се види до колко а напреднало заболяването. Това обикновено става с образно изследване: компютърна томография, ЯМР и в последните години все повече се използва ПЕТ скенера, който е доста по-чувствителен метод, особено при пациентите с лимфоми. След това се провежда и костно-мозъчна биопсия, която ни показва дали имаме засягане на кръвотворния орган от основнот заболяване. Когато сме няасно със стадия на заболяването, вида лимфом, тогава правим терапевтичните планове как да процедираме с пациента.
Водещ: Във всеки един случай е абсолютно персонално и един с друг случаите не си приличат, нали така?
Д-р Йорданов: Такава е тенденцията – да персонализираме медицината, защото по този начин, съобразявайки се с редица фактори като генетични, социални, успяваме да взимаме най-правилните решения.
Водещ: Тъй като сме на темата за лимфомите, вие казахте, че за наличието им обикновено съдим от появата на лимфен възел. Къде най-често по тялото се появяват лимфни възли, за които трябва да бъдем особено внимателни?
Д-р Йорданов: Лимфните възли са два вида – периферни, които са видими за пациента, и вътрешни, които се намират вътре в тялото. Обикновено най-често засегнатата група от лимфни възли е шийната. Като сигнификантен размер на лимфен възел, който трябва да ни насочи към лимфом, трябва да е над 15 мм. Виждали сме и случаи с доста големи формации, които достигат до над 10 см.
Водещ: Да, но има хора, които не са добре със зъбите, и те си казват, че проблемът им е дентален. В такъв случай как се процедира?
Д-р Йорданов: В случаите, когато се касае за възпалително уголемяване на лимфен възел, това е нормалната функция, защото показва, че в организма има бактерия или вирусна частица. Всъщност лимфните възли играят ролята на филтър и улавят тази частица. В тези случаи лимфните възли обикновено са болезнени, не надвишават описаните вече размери и след адекватна терапия се свиват. За разлика от лимфомите, при които лимфните възли са над 15 мм и са сраснали в групи и са неболезнени.
Водещ: Хората се питат каква е причината за онкологичните заболявания. Открила ли е медицината?
Д-р Йорданов: Това е доста екзистенциален въпрос. В последните 10-15 години много се говори за онковирусите. Такъв доказан причинител на лимфомите е ебщайн бар вирусните инфекции или т.нар. инфекциозна мононуклеоза. Тя се асоциира в много от случаите с лимфомната болест.
Водещ: А как стои въпросът с херпесния вирус? Много пациенти прекарват такова заболяване. Те рискови ли са за развитие на онкохематологично заболяване?
Д-р Йорданов: С вируса на херпес сме се срещали абсолютно всички, честотата е над 99%. Не са толкова рискови, колкото ебщайн бар вирусната инфекция и най-вече хроничните й форми, които водят до трайно понижаване на имунитета.
Водещ: А какво се случва с пациентите с автоимунни заболявания? Техният имунитет трябва да се поддържа нисък, за да не се развива основното заболяване.
Д-р Йорданов: Практически при автоимунните заболявания често се използва имуносупресия. Често се случва колегите от Клиниката по ревматология, където се лекуват много от автоимунните заболявания и се налага да се използва имуносупресия, техните пациенти развиват хематологични или онкологични заболявания, в резултат на понижения имунитет.
Водещ: Ако погледнем нещата откъм отключващия фактори на едно автоимунно заболяване, как биха изглеждали?
Д-р Йорданов: От една страна в последните години се говори доста за генетика, т.е. генетична предразположеност. От друга страна заобикалящата ни среда – фактори като йонизиращата радиация, различни медикаменти и химикали, които се използват в индустрията, също могат да бъдат този пусков механизъм, който да доведе до развитието на едно такова заболяване.
Водещ: А при кои хематологични заболявания медицината е достигнала най-голям прогрес?
Д-р Йорданов: Чисто статистически, преди 10-ина години в нашите учебници за миеломната болест пишеше, че средната преживяемост на тези пациенти е около 27 месеца. Самият аз работейки в сферата на хематологията през последните 7-8 години видях как преживяемостта на това заболяване се утрои и вече тя е около 7 години. Това е в следствие на въвеждането на нови медикаменти. Конвенцианалната химиотерапия, която е използвана преди години, все по-рядко влиза в употреба и все по-нови молекули влизат в лечението. Другото заболяване, при което имаме огромен успех, това е хроничната миеоидна левкемия, която в момента вече се смята за лечимо заболяване. Точно това върви от 2018 г. в САЩ като тенденция: при пълен отговор на лечението то да бъде спряно и пациентът само да бъде проследяван. А до преди 20-ина години средната преживяемост при това заболяване беше около 2 години.
Водещ: Финален въпрос: има ли профилактика и каква да бъде тя?
Д-р Йорданов: За съжаление конкретна рецепта за профилактика не съществува. Това, което бих посъветвал вашите зрители е поне един път, а дори и два пъти в годината, всеки да си пуска рутинните кръвни изследвания, да минава една абдоминална ехография, за да се огледат слезка, черен дроб. Когато човек си правя редовно изследвания, проблемите се хващат рано, а това води до едно по-качествено лечение
Цялото интервю можете да видите от ТУК
Източник: ТВ Канал 3
Още по темата:
БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ С ОНКОЛОЗИ И ХЕМАТОЛОЗИ В УМБАЛ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“ ПО ПОВОД СВЕТОВНИЯ ДЕН НА РАКА