Те бяха изпълнени от германския професор Ханс Хенкес – светило в тази област, и неговия български колега доц. Станимир Сираков.
Тези операции са рядкост не само в България, но и в световната практика, затова предизвикаха огромен интерес. Първият пациент – 54-годишен мъж, чийто живот преди операцията буквално висял на косъм, е все още под лекарско наблюдение. Втората пациентка – 61-годишна жена, вече си е вкъщи, дори се е върнала към нормалните си занимания.
Кои са “виновниците” за мозъчната аневризма и какви са прогнозите за пациента, страдащ от това заболяване, разговаряме с доц. д-р Станимир Сираков.
Той е ръководител на Референтния център по мозъчно-съдови заболявания към УМБАЛ “Св. Иван Рилски” и ръководител на сектор “Интервенционална рентгенология” в Отделението за образна диагностика в болницата.
Доц. Сираков завършва медицина през 2009 г. в Медицински университет-София. Веднага след завършването си започва работа като ординатор в Отделението по компютърна и магнитно-резонансна томография към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.
Той е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани, животоспасяващи, интервенционални, интракраниални процедури, като “койлиране” на мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначно-мозъчни артериовенозни малформации, както и минималноинвазивно лечение на злокачествени заболявания на черен дроб, бъбреци, пикочен мехур и други органи.
Доц. Сираков пръв въвежда в България и ендоваскуларното лечение на артериовенозни малформации.
Той е един от само 36-имата специалисти в света с европейска диплома по неврорентгенология.
– Какво представлява мозъчната аневризма, доц. Сираков?
– Мозъчната аневризма е разширение на участък на кръвоносен съд в мозъка. Най-често обясняваме на пациентите, че аневризма се появява там, където има слабост на стената и всяка пулсация на сърцето бие в нея, тя се разширява, а в един момент кърви.
Аневризмата може да стане с гигантски размери – над 25 мм, може и да е малка – до 10 мм, но при всички случаи главната опасност е руптурирането на аневризмата и изтичането на кръв в субарахноидното пространство – това е пространството, ограничено между мозъчната тъкан и една от мозъчните обвивки.
Доц. Станимир Сираков
– Знае ли се каква е причината за появата на мозъчна аневризма?
– Все още категорично не е ясна причината. Но има доста рискови фактори за нейната поява. Такива са хипертонията, генетични рискови фактори, тютюнопушене и др.
Не са за пренебрегване и някои вътрешни за организма фактори – като слабост на съединителната тъкан, артериални малформации, съдова патология, заболявания, травми и др.
– Има ли симптоми, които да ни “алармират”, че се е появила в мозъка ни аневризма?
– Аневризмите се срещат при 5-6% от хората. Повечето от тях никога не разбират, че имат такъв проблем. Други – според локализацията на аневризмата и ако тя е голяма по размер, заради мас-ефекта – обема, който заема в черепната кухина, може да предизвикват някаква неврологична симптоматика.
Тя е в зависимост от мястото, където е разположена аневризмата. Може да са смущения в крайници, смущение в говор, може да е зрителна симптоматика, парези и т.н. Но малките аневризми обикновено ги откриваме случайно, когато по повод на друго оплакване или заболяване се прави образно изследване на пациента.
– Каква е клиничната картина при кървене на аневризмата?
– При изкървяване на аневризмата симптомите са силно и внезапно главоболие, при което пациентите могат да бъдат и в съзнание, но могат да изпаднат и в безсъзнание. При масивни кръвоизливи вследствие на руптура на мозъчната аневризма пациентът, ако не загине на място, бива транспортиран до болница в коматозно състояние. Най-често при руптура на аневризма се причинява субарахноидален кръвоизлив.
Той е сериозно животозастрашаващо състояние с леталитет, достигащ 65% в ранните часове след настъпване на инцидента. Лошата прогноза се дължи в голяма част от случаите на възможни усложнения, които могат да настъпят след руптурирането на аневризмата, и образуването на субарахноидален кръвоизлив – т.е. изтичане на кръв от мозъчните съдове между меката и твърдата мозъчна обвивка.
– Как се поставя диагнозата в такъв случай?
– Както при всички заболявания, ако пациентът е в съзнание, на първо място е клиничната диагностика. След което се прави образно изследване. В момента най-често се използва скенер, с който се прави т.нар. цветно изобразяване на съдовете или КТ ангиография (компютърна томография).
Това е неинвазивен и доста точен метод, който може да ни ориентира дали има такъв проблем. Подобно изследване може да се извърши и на ядрено-магнитен резонанс, или ЯМР ангиография, който също е неинвазивен и прецизен метод. Засега обаче най-точен метод за оценка на наличието на аневризма, за нейната форма и големина, както и кръвния поток, който преминава през нея, е т.нар. конвенционална ангиография. Това е контрастно изобразяване на съдовете, вкарва се контрастно вещество в артериите и по този начин те се оцветяват.
При различните пациенти се преценява кой от методите би бил най-удачен за приложение.
– Каква е прогнозата за пациента, когато се постави диагноза “мозъчна аневризма”?
– Ако е случайно открита, според локализацията и размера на аневризмата, се сяда и се коментира с пациента какъв е фактическият шанс да руптира и съответно какъв шанс има от усложнения, ако пристъпим към интервенция. Повечето пъти се взема решение за третиране, защото не можем да предположим кога ще “гръмне“ една такава бомба със закъснител. Тя може да “гръмне“ във всеки момент, но пациентът може и да си изживее живота, без нищо да му се случи.
Трябва много внимателно да му бъде обяснено какво представлява аневризма, съответно той да е наясно с рисковете и да вземе своето решение. При кървене на аневризмите е ясно – сядаме и ги третираме, за да няма повторно кървене.
– От думите ви разбирам, че единственият шанс за пациента е оперативното лечение?
– Освен оперативното има и ендоваскуларно лечение на мозъчните аневризми. Ние се занимаваме с ендоваскуларното лечение. В нашата клиника 99% от аневризмите се третират посредством ендоваскуларен подход. Това е минималноинвазивен метод, при който най-често през бедрената артерия със специални микрокатетри и под рентгенов контрол се достига до аневризмата и тя се запушва (облитерира се). Докато неврохирурзите се занимават с класическата неврохирургия.
Отварянето на главата и съответно оперирането на аневризма по хирургичен път.
– Има ли рискове за пациента?
– Разбира се. Мозъчно-съдовата хирургия и в частност аневризмата, е най-рисковата част в неврохирургичната среда с мозъчно-съдови заболявания. Усложнения могат да настъпят, когато след третия ден вече излятата кръв в субарахноидното пространство започне да се разпада. Тези разпадни продукти дразнят съдовете отвън и се предизвиква вазоспазъм, който е причината за увреда и загиване на мозъчна тъкан
Автор: Румяна Стефанова
Източник: в-к “Доктор”
Още по темата: