Най-често заболяването протича на пристъпи, като след всеки нов пристъп симптоматиката може да се задълбочи и постепенно след много години да се стигне до тежка инвалидизация
Благодарение на съвременните лекарства много от нашите пациенти продължават да работят, да си гледат семействата и да водят пълноценен живот
Алтернативните методи за лечение на множествена склероза, които изобилстват в интернет, са опасни
Наричат множествената склероза „болестта с много лица“. Заболяването е най-често срещаното хронично автоимунно възпаление на централната нервна система (ЦНС) при млади хора. Понякога протича много агресивно и води до бърза инвалидизация. Заради атипичните симптоми на болестта тя се диагностицира понякога доста късно, а прогнозата за развитието й е в пряка зависимост от това, кога е започнало лечението. „Прозорец към света“ на коварната болест отваря наскоро излязлата монография „Мултиплена склероза“ на проф. Пенко Шотеков, началник на Клиниката по неврология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София. В нея се разглежда заболяването в по-широк аспект с последователно проследяване на епидемиологията, наследствеността, патогенезата, патоанатомията, клиниката, съвременните способи на диагноза и диференциална диагноза и терапията. Монографията е богато илюстрирана с над 50 собствени снимки на проф. Шотеков от магнитно-резонансна томография, схеми и с над 25 таблици.
Началникът на Клиниката по неврология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ проф. Пенко Шотеков, дмн, е завършил висшето си образование във Висшия медицински институт – София, и след конкурс постъпва на работа в Катедрата по неврология на ВМИ като стажант асистент. Последователно е назначен за асистент, старши асистент и главен асистент, а от 1975 г. вече е с призната специалност по неврология. От 1988 г. е доцент по неврология, завеждащ неврологично отделение и завеждащ Ултразвукова лаборатория към Клиниката по неврология към Университетска болница „Александровска“. През 1999 г. става професор по неврология. Бил е завеждащ Катедра по неврология при медицинския факултет на Медицинския институт – София, и началник на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Александровска“.
Проф. Шотеков е един от най-големите специалисти в България в диагностиката и лечението на множествената склероза.
– Проф. Шотеков, диагнозата „множествена склероза“ за повечето хора е синоним на обреченост. Какво представлява това заболяване и толкова ли е страшно?
– Мултиплената склероза или както широко е позната като множествена склероза е автоимунно заболяване на централната нервна система (ЦНС) и за съжаление засяга млади хора, чиято имунна система е по-реактивна, по-чувствителна и по-бързо реагира на разнообразни външни фактори.. Така че от една страна организмът е предразположен към заболяването, а от друга страна то може да бъде предизвикано от външни фактори. Човек може да е предразположен, но когато няма външните фактори, той може да не се разболее, и обратното.
– Какво значи човек да е предразположен?
– Значи предразположение на имунната система да реагира на антитела, които са подобни на обвивката на нервните влакна в централната нервна система. В резултат на което тези антитела симулират обвивката на нервната система – т. нар. миелин, или белтъкът, от който е съставена тази обвивка. Имунната система се насочва да унищожава този миелин. В резултат на което се получава демиелинизация (оголване) на нервните влакна в определени зони, и образуването на лезии (плаки) в мозъка, което пък води до широк спектър от признаци и симптоми.
– Какви са най-характерните симптоми на множествената склероза?
– Симптомите могат да бъдат от най-различен характер, защото тези автоимунни увреди на ЦНС са локализирани на множество места. Възможно е да се проявят като парализа на някой от крайниците или на половината на тялото, нарушение на зрението, сетивни нарушения, болкови симптоми и т. н. Характерно за множествената склероза е, че когато започне такъв автоимунен възпалителен процес, той постепенно стихва, след което настъпва обратният процес на възстановяване на обвивката на нерва или т. нар. ремиелинизация. Това възстановяване обаче не е пълноценно и затова винаги има някаква остатъчна симптоматика. Най-често заболяването протича на пристъпи – т. нар. пристъпни форми на мултиплена склероза, като след всеки нов пристъп, симптоматиката може да се задълбочава. А когато се натрупат много такива лезии в ЦНС, се развива състояние на функционална непълноценност на ЦНС. След всеки пристъп на болестта инвалидността нараства. Възможно е влошаването да се забави за определен период и после да продължи с утежняване на симптоматиката или да се наблюдават незначителни подобрения на състоянието. Най-тежката форма на развитие на заболяването, която засяга около 10% от пациентите с множествена склероза, е когато симптомите прогресивно се влошават от началото на болестта. Това е т.нар. първично прогредиентна форма на болестта.
– Казахте при какви условия може да се прояви болестта, но известен ли е причинителят на множествената склероза?
– Патогенезата на множествената склероза е много сложна и тя активно се проучва през последните 25-30 години, за да се стигне до извода, че това е автоимунно заболяване на мозъка. Наследственост при заболяването е много слабо изразена. По-скоро има генетична предразположеност, която при определени фактори на външната среда може да доведе до развитие на мултиплена склероза. Такива фактори може да бъдат вирусни инфекции, околна среда, климат и др. Тези външни фактори са описани именно в монографията, която издадох наскоро.
– Коя е „червената лампичка“ за родителите, проф. Шотеков, че с детето им се случва нещо нередно?
– Често пъти симптомите са толкова слабо изразени, че и самият пациент не може да разбере, че нещо се случва с него. Приблизително в 1/3 от случаите първа проява на заболяването е оптичният неврит. Той се изявява с болка зад окото или при движение на окото и намалено зрение. Други начални чести симптоми на МС са слабост и скованост в мускулите на крайниците, бърза уморяемост при ходене, нарушение в походката, намаление на сетивността, изтръпване (мравучкане) или по-рядко болка в областта на тялото или крайниците. При наличие на подобни пристъпни симптоми с внезапно начало при млади хора е препоръчителна консултацията със специалист – невролог за изключване на друга неврологична патология, включително и множествена склероза.
– Наистина МС си е заслужила прозвището „болестта с много лица“. Как се поставя диагнозата?
– При съмнение за МС данните от клиничната картина и хода на болестта трябва да бъдат подкрепени от образно изследване на гръбначния и главния мозък с ядрено-магнитен резонанс. Понякога в процеса на уточняване на диагнозата е необходимо провеждането и на други изследвания като лумбална пункция за изследване на церебро-спиналната течност, неврофизиологични – зрителни, слухови потенциали и други изследвания, някои предимно за изключване на болестта мултиплена склероза . Все пак искам да направя едно отклонение, че не винаги наличието на някакви лезии в мозъка при ядрено-магнитен резонанс показва, че се касае за мултиплена склероза. Поне още 25 заболявания на централната нервна система могат да дадат подобна ядрено-магнитнорезонансна картина. Така че в тази монография, която съм написал, основната диференциална диагноза е представена със съответния снимков материал.
– Има ли лечение за това тежко заболяване, проф. Шотеков?
– Има лечение, но всичките медикаменти се прилагат в началните стадии на развитието на болестта, за съжаление до определен момент. Именно за това стремежът е тези пациенти да бъдат открити на време и да се започне своевременно системно лечение. Искам да поясня, че тотално лечение на заболяването няма, но с новите медикаменти се поддържа състоянието на пациентите, пристъпите, за които вече казах, да не бъдат толкова чести, да не бъдат толкова тежки, ако се появят, или въобще да не се появяват. Отделните пристъпи на болестта се лекуват от десетилетия с високи дози кортикостероиди. През последните двадесет години пристъпно-ремитентна форма на мултиплена склероза се лекува с имуномодулиращи хода на болестта медикаменти – интерферони-бета и някои др. Това са медикаменти, т.нар. имуномодулатори от първи ред, които регулират хода на протичане на заболяването. Тази терапия е изцяло парентерална – подкожна или мускулна. Другата голяма група медикаменти са т.нар. моноклонални антитела, които се прилагат интравенозно. Третата група медикаменти са с имуномодулиращ и имуносупресивен ефект, които се приемат под формата на таблетки или капсули. Твърдо мога да заявя, че у нас има всички съвременни медикаменти, които се използват в целия свят и са напълно безплатни по линията на Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, те се изписват по специален режим от Комисии за изследване и лечение на мултиплена склероза, които са изградени към по-големите университетски клиники. Такава комисия има и в Клиниката, която завеждам. Благодарение на съвременните лекарства много от нашите пациенти продължават да работят, да си гледат семействата и да водят един пълноценен социален живот.
– А какво ще кажете за алтернативната медицина, която изобилства в интернет? Има ли тя място в лечението на множествената склероза?
– Направо ще кажа, че няма място и интернет в това отношение е вреден, защото там всеки има възможност да пише. Пишат хора отчаяни, пишат хора, които определено целят да правят бизнес с различни методи, с разни алтернативни лечения, с хомеопатични лекарства, с диети и с какво ли още не. Повечето от тези методи за лечение на мултиплена склероза са опасни, най-вече с това, че отказват някои от болните с мултиплена склероза от официалното – изключително скъпото лечение, което, както ви казах, държавата им го дава безплатно. И не само това, но някои от тях си продават медикаментите по интернет, които те са получили безплатно от държавата. Други пациенти заминават в Китай, където им правят иглотерапия и им казват: „Не правете никакво друго лечение. Идвайте само при нас – срещу 5 хил. лева на сеанс“. Други отиват в Индия, където им наливат масло върху главата и им правят разни шамански заклинания. Някак си не мога да проумея, че в ХХI век има хора, които вярват на тези неща, повече отколкото на официалната медицина, като залог за това е тяхното собствено здраве. Те отказват всякакво лечение с официално приетите медикаменти и се оставят на съдбата или предприемат някакъв тип алтернативно лечение, за да стигнат накрая до инвалидната количка.
Автор: Румяна Стефанова
Източник: В-к “Доктор”