Плюсове и минуси при поставянето на ваксина срещу коронавирус за пациентите с автоимунни заболявания
На конференция на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, която се проведе наскоро, проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по Клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, пое ангажимент пред многолюдната аудитория да внесе разяснения за ползите и рисковете от поставянето на ваксина срещу коронавирус. Те касаят конкретно пациентите с автоимунни заболявания, а не цялата българска популация.
Очаквайте утре информация за принципа на действието на двете РНК ваксини (на Psizer/Bionteck и на Moderna). Първата ще е първа за България, а втората може би втора.
Ето какво каза по този повод проф. Кюркчиев:
Проф. Доброслав Кюркчиев
ДОСЕГАШНИЯТ ОПИТ
Хората с автоимунни заболявания и настоящите ваксини: практически опит няма. Единствената връзка с практиката са наблюденията върху хората с автоимунни заболявания и прекарването им на Ковид-19. Част пациентите вече имат и личен опит. Като цяло се счита, че при автоимунните заболявания инфекцията не протичат по-тежко и, че пациентите с автоимунни болести не са от застрашените групи. Следователно е логично подобна ситуация да имаме и при ваксините, които имитират аспекти от заболяването. От друга страна обаче автоимунните заболявания са различни (те са повече от 80), всяко си има особености. Също така едно заболяване протича и засяга по различен начин различните хора (някои са с увредени органи, други не). И тук е мястото на лекуващите лекари, които да преценят ситуацията полза/риск за всеки индивидуален пациент, защото познават болестта му. При всяка ваксинация при хора с автоимунни заболявания има две опасности:
ВЪЗМОЖНИ ОПАСНОСТИ:
Тласък на болестта
- „ Тласък” на болестта. При Ковид-19 са описани автоимунни феномени, така както и при почти всички инфекции. Тоест това е възможно. От друга страна обаче, за „тласъците” по правило вина имат алуминиевите адюванти, които настоящите две ваксини не притежават. Но така или иначе е възможно. Възможно е кръстосана реакция на имунната система с вирусния белтък при имунизация и едновременна реакция със собствени белтъци, които го наподобяват. Като цяло за ваксините се счита, че при около 10% от пациентите с автоимунни заболявания може да се наблюдава „тласък” на заболяването. Поради това се препоръчва при тази група ваксините да са с повишено внимание и да се прилагат само срещу „тежки инфекциозни заболявания”. Дали това е такова и ще протече така зависи много при всеки отделен индивид.
Ваксината да не подейства
- Имуносупресивната терапия, потискайки имунния отговор, може да направи така, че ваксината да не действа. Също възможно. За грипната ваксина има данни, че при 47% от имунизираните пациенти с автоимунни заболявания не действа.
3. Не считам, че прекаралите Ковид 19 има нужда да се ваксинират поне няколко месеца след прекараното заболяване. Според мен опасността от автоимунни тласъци в този случай би нараснала.
Източник: УМБАЛ “Св. Иван Рилски”