Загубата на слух, шум в ушите и нарушено равновесие освен, че носят дискомфорт, могат да бъдат признак на сериозно заболяване. Всъщност това са класическите симптоми за шваном – бавно растящ, доброкачествен мозъчен тумор, който засяга един от черепно-мозъчните нерви, отговорни за слуха и равновесието. Това съобщават от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ по повод Световния ден на слуха, който отбелязваме на трети март. Средно по трима пациенти на месец с това заболяване лекуват в Клиниката по неврохирургия на болницата.
В началото, когато шваномът е с малки размери, (под 2-3 мм), той може да не дава неврологична симптоматика и откриването му е да вследствие на магнитно-резонансно изследване на глава по друг повод. В други случаи този вид тумори могат да се елемент от едно генетично предавано заболяванe, наречено неврофиброматоза. При него е възможно да възникнат двустранни шваноми, които сериозно да засегнат и двете уши. „Макар и по-рядко, случвало се е да диагностицираме и лекуваме такива състояния в Клиниката“, разказва неврохирургът д-р Асен Хаджиянев. При достигане на по-големи размери на тумора се появява и неврологичната симптоматика: намален слух в едното ухо, шум, описван от пациентите, като “ звук от падащ водопад” или “ клокочене”, нарушение в координацията с проява на залитане и нестабилната походка. „Тези симптоми трябва да насочват лекаря и пациента към диагнозата шваном на статоакустикус и задължително изискват провеждането на ядрено-магнитен резонанс на глава и по-конкретно в областта на задна черепна ямка“, алармира д-р Хаджиянев, който е началник на Сектор „Запад“ в Клиниката по неврохирургия. Когато туморната маса достигне големи размери започват и проявите на общо мозъчна симптоматика: главоболие, гадене, повръщане, налице е опасност от вклиняване и смърт. Това налага спешна хоспитализация на пациента и бързо хирургично лечение. В някои случаи шваномите, наред с класическата си симптоматика, могат да причинят и появата на вътрешна хидроцефалия ( задържане на мозъчна течност – ликвор в мозъчните стомахчета). Състоянието изисква спешното поставяне на клапна система за дрениране на ликвора.
Съвременното лечение на шваномите се базира върху мултидисциплинарният подход от радиолози и неврохирурзи. Малките по размер тумори до 20 мм., могат да бъдат третирани с радиохирургия, като целта е да се “стопи” размера и да се преустанови тяхното развитие. „Такова лечение спестява на пациента хирургичната травма, провежда се успешно в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” от години и дава много добри резултати при пациенти, отговарящи на критериите за прилагането му“, обяснява неврохирургът. Когато туморът е достигнал големи размери обаче хирургичното лечение е неизбежно и неговата цел е той да бъде отстранен ако е възможно напълно или с минимален остатък. Обикновено пречка за пълното му отстраняване е рискът от увреда на други черепно-мозъчни нерви, преминаващи в съседство, които отговарят за жизнено важни функции на тялото. Затова при хирургичното лечение задължително се използва специализирана медицинска апаратура за неврофизиология и мониториране на функциите на черепно-мозъчните нерви. Тя предупреждава хирурга, когато има опасност от засягане на важна зона и по този начин гарантира съхранението на функциите след операцията. Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” разполага с такава апаратура и е въвела тази методика, като задължителен стандарт при извършването на такъв тип интервенции. В случаите, когато цялостното хирургично отстраняване на шванома е невъзможно, се прилага последващо радиохирургично лечение (комбинирано лечение: класическа хирургия и радиохирургия).
Източник: УМБАЛ “Св. Иван Рилски”
Още по темата:
ДОЦ. МИНКИН: С ПРЕЦИЗНА ХИРУРГИЯ И РАДИОХИРУРГИЯ ОТСТРАНЯВАМЕ ТУМОРИ НА ВЕСТИБУЛАРНИЯ НЕРВ
Д-Р ХАДЖИЯНЕВ: ПРИ ШУМ В УШИТЕ, ЗАГУБА НА СЛУХ И НАРУШАВАНЕ НА РАВНОВЕСИЕТО МАГНИТНИЯТ РЕЗОНАНС Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН