Ново поколение невронавигация позволява главата да бъде подвижна по време на мозъчна операция. Това е възможно с помощта на специална електромагнитна приставка, благодарение на която позицията на главата на пациента може да се променя, без да се променят предварително зададените координати в невронавигацията. Първото и единствено място у нас, в което е въведена в рутинната практика новата технология е Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Тя намира най-широко приложение и вече успешно е използвана за ендоназална, ендоскопска хирургия и други тумори на черепната база – основно пациенти с аденоми на хипофизата. При тези интервенции, благодарение на съвременните технологии, неврохирургът достига до тумора през носната кухина, което гарантира минимална хирургична травма, по-добър ефект от хирургичното лечение и по-бързо възстановяване.
Какво представлява самата операция?
При ендоскопската ендоназална хирургия оптиката и микроинструментите преминават през формираните естествени анатомични кухини на черепа. Невронавигационната система подпомага хирурга в достигането до набелязаната цел, намалявайки риска от нежелани усложнения. При стандартната невронавигация, главата е фиксираната в специален държач (пин холдер) и не може да бъде ротирана или местена допълнително по време на процедурата. Това се налага поради изискването за неподвижност на специфичните сферични излъчватели, които отразяват сигнала към камерите на невронавигационната система. Задаването на координатите и тяхното изчисляване се извършва преди да започне същинската хирургична дейност и при разместване на главата се губи точността на координатите в навигационната система. Това крие сериозен риск за грешка и отклонение в координатите и загуба на правилната посока към набелязаната цел.
При ендоназалната, ендоскопска хиругия на черепната база обаче може да се наложи промяна в позицията на главата по време на хирургичната процедура. Допълнителната електромагнитна приставка се позиционира странично или под главата на пациента. В този случай държач на главата не е необходим и тя лежи свободно на силиконова възглавница. Камерите на системата засичат координатите на важните за хирурга анатомични репери, независимо от промяната в позицията на главата и на практика отклонение и грешка са невъзможни.
„Промяната на позицията на главата с ротиране или флексиране по време на хирургичната процедура позволява още по-добра визуализация и маневриране в кухините, за да се достигне до набелязаната цел. При стандартната навигация с фиксирана глава, всяка промяна в нейната позиция изисква нова регистрация на анатомичните репери и преизчисляване на координатите в навигационната система. По време на същинската хирургична част това е изключително трудно, а в повечето случаи невъзможно. Използването на тази приставка прави процедурата по-малко рискова за пациента, а на хирурга дава по- голяма свобода на движения и маневриране с инструментариума“. Това обясни ръководителят на Референтния център за ендоскопско лечение на хипофизни аденоми д-р Асен Хаджиянев, д.м. който е пионер в използването на новата технология в България. Намаляването на времетраенето на операцията снижава риска от допълнителна травма за пациента по време на процедурата и гарантира много по-бързо възстановяване.
Първата у нас ендоскопска, ендоназална процедура с използване на тази система е извършена в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в началото на месец август. Пациентът беше дете с туморна лезия – краниофарингиом. Операцията премина успешно и с добър изход за малкия човек. При децата този специфичен консуматив се поема от фонда за лечение на деца към НЗОК. При възрастните, за съжаление, на този етап, няма реимбурсиране и е за сметка на пациента. „Надяваме се използването на тази система да бъде по-широко застъпено в нашата клинична практика, както и да се намери решение за пълното й реимбурсиране“, казва д-р Хаджиянев, д.м..
И малко статистика:
Хипофизните аденоми предстваляват около 8-10% от интракраниалните тумори. При деца се срещат рядко, за разлика от краниофанигиомите. Тези, които са показани за оперативно лечение, трябва да бъдат отстранявани навреме, за да не се стига до трайна инвалидизация. Диагнозата се представя от специфични симптоми или разгъната клинична изява: ГЛАВОБОЛИЕ, ЗРИТЕЛНИ СМУЩЕНИЯ, ХОРМОНАЛНА ДИСФУНКЦИЯ, ИНСИПИДЕН (ВОДЕН) ДИАБЕТ, изоставане във физическото развитие. Всичките тези симптоми предполагат провеждането на специализирани хормонални изследвания и задължителната образна диагностика с МРТ и контрастно усилване.
Източник: УМБАЛ “Св. Иван Рилски”