За пациентите от новините за XXVIII конференция по неврохирургия може да е интересно и това, че се изпитва апарат, който с електрически полета пречи на рака в мозъка да се множи. Сред организационните решения е да поискаме здравната каса да заплаща гръбначните операции според тежестта им. Това казва доц. Васил Каракостов, дм, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ “Св. Иван Рилски” – София, доцент към МУ–София, и зам.-председател на Българското дружество по неврохирургия.
– Доц. Каракостов, какви новини си записаха участниците в XXVIII конференция по неврохирургия, чийто организационен комитет ръководехте?
– Повечето от презентациите бяха насочени към мозъчните тумори, по-специално глиомите, и използването на съвременни техники, които да очертаят с точност големината и границите им в околната мозъчна тъкан. По този начин обемът на операцията е предварително планиран и съобразен с намаляването на травмата върху здравата и околната мозъчна тъкан до степен да се отстрани само туморната формация. Съкращава се и времетраенето на интервенцията.
Световната тенденция е използването на невронавигация. Добрите резултати се потвърждават и в опита на водещите български неврохирургични екипи, сред тях е и клиниката, в която работя. Споделихме основно опит от невромониторирането, директната мозъчна стимулация и невронавигацията при лечението на злокачествените тумори на мозъка.
– Като философия невронавигацията прилича ли на тази в колите?
– Принципът е сходен, както и във военната навигация впрочем. Опростеното обяснение включва задаване на целта – в нашия случай тумора, сканиране на координатите и параметрите й, избор на “маршрут” за най-пряк или най-безпроблемен начин тя да бъде достигната и като крайна цел – следване на прецизното навигиране от апаратурата.
В неврохирургията това навигиране означава съдействие от страна на умния апарат операторът да премине без или с минимални щети през съответните региони на мозъка и да отстрани тумора, без да засегне извънредно чувствителни и отговорни за важните дейности мозъчни центрове.
Изнесените от български клиники данни от прилагането на невромониторирането и невронавигацията и сравняването на резултатите със световния опит убедиха колегите, че технологията значително оптимизира лечението.
– Как?
– Намалява се оперативното време, подобрява се точността, ограничават се рисковете от усложнение, съкращава се възстановителният период.
Представяне на доказателствени данни от множество източници води до предлагане на алгоритъм за оптимизиране на лечението, протокол на поведение.
– Очакваше се представяне на апарат, който пречи на укрили се по време на операцията и другите лечения единични глиобластомни клетка да се размножават, перспективно ли е?
– Гостуващи немски лектори представиха данни за иновативни експериментални решения. Оказа се, че три европейски клиники използват с доста обнадеждаващи резултати нов апарат за следоперативно поддържане на тумора в нискоенергийни нива.
– Как точно работи?
– Операцията, лъче- или химиотерапията може да са премахнали или унищожили повечето туморни клетки, но поради местоположението и склонността на тумора да пуска “пипала” и да се разпространява в мозъка може да е трудно с лечението да бъдат достигнати и унищожени всички мутирали клетки. Някои може да останат и да формират нов тласък на туморно разрастване. Апаратът е насочен точно срещу изплъзналите се и неповлияни или останали след водещото лечение ракови клетки. Подобен е на шлем и след операцията се носи от пациентите през голяма част от денонощието, за да упражнява ефекта си върху оцелели “лоши” клетки. Функцията му е двустранна – директно върху патологичните клетки за потискане на тяхната енергия да се размножават безконтролно и едновременно с това създава у пациента усещане за контрол върху заболяването – поддържат психическото, емоционалното и физическото му състояние. Когато апаратът е включен, генерира подобни на вълни електрически полета с ниска интензивност, които пречат на деленето на клетките на глиобластома.
С този нетоксичен метод по време на изпитванията е било забавено нарастването на тумора. Логично е била увеличена и продължителността на живота.
Съобщението направи впечатление на колегите, тъй като глиобластомите са голямо предизвикателство в медицината. Всичко, което внася допълнителна перспектива, се смята за успех. В случая се изтъква и предимството от отсъствието на токсичност.
– Със сигурност ще има интерес сред пациентите, възможно ли е да се предложи и у нас?
– Достъпът до всяка терапия зависи от много условия, включително от нейната цена.
При партниране от страна на фирмата производител във финансирането вероятно повечето клиники, включително неврохирургията, която ръководя в болница “Св. Иван Рилски”, ще проявят интерес към експерименталното лечение.
– За много видове рак вече по-уверено се говори не за лекуване, а за излекуване, за хронично заболяване, кои нови терапии са перспективни за глиобластомите?
– Подобно на други онкологични заболявания се възлагат големи надежди на имунните терапии, които са в етап на клинични изпитвания. Те също са различни типове лечения, но най-общо се разчита на създаване на механизми имунните клетки да припознаят като чужди раковите клетки, които в мозъка успяват да се престорят на нормални, и да ги унищожат с таргетни медикаменти.
Идеята на този принципно нов тип лечение е организмът да бъде улеснен да използва собствените си защитни сили срещу тумора. Съвсем условно казано – да се лекува сам.
Допълнително затруднение при глиобластомите е, че когато те се изявят клинично, вече е налице размножаване на същия вид злокачествени клетки и на други по-отдалечени места в мозъка.
Перфектно би било, ако знаехме защо точно определени патологични клетки започват да се развиват в точно определена зона на мозъка. Засега няма установена причинно-следствена връзка или обозримо логична причина. За пушенето например се знае, че ангажира белия дроб и въпреки че не предизвиква при 100 процента рак при пушачите, е рисков фактор. За глиобластомите не можем да посочим наличието на конкретен риск.
– Все пак – може ли да се очертае някаква закономерност?
– По-чести са при по-възрастни хора, но има и доста млади, които са с този тип злокачествени тумори.
За съжаление, не можем да кажем, че има голям пробив в лечението им. Целите на хирургията са да се отстрани, колкото е възможно по-радикално, туморът, най-добре преди клетките да са се разпространили на повече места в мозъка. След това с лъче- или химиотерапия се атакува граничната зона.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ЗА В-К “24 ЧАСА” ЧЕТЕТЕ ТУК
Доц. Васил Каракостов завършва медицина през 1982 г. в Пловдив, през 1986 г. придобива специалност по неврохирургия. Специализирал е “Евокирани мозъчни потенциали” в Любляна; стереотаксична неврохирургия в Швейцария и Швеция; спинална микроневрохирургия в “Шоен клиник” – Мюнхен, гръбначна хирургия и гръбначна микроневрохирургия в Цюрих, Берн, Залцбург, Брюксел и Лайден.
Лектор и демонстратор към Европейския клон на Световната гръбначна асоциация АОSPINE. “АОSPIN – Europ” му присъжда през 2011 г. платинен сертификат за гръбначна хирургия с валидност до 2016 г. Професионалните му интереси са в неврохирургията и микроневрохирургията, гръбначната хирургия и гръбначната микроневрохирургия, минимално инвазивната неврохирургия, стереотаксична неврохирургия, ендоскопска неврохирургия, вертебропластиката.