Глиалните мозъчни тумори са актуален проблем

Глиалните мозъчни тумори са актуален проблем

Глиалните тумори на мозъка са сред водещите теми на предстоящата 28-ма Национална конферениция на Българското дружество по неврохирургия. Защо проблемът за лечението на този вид тумори не престава да бъде актуален през последните десет години? И защо те продължават да бъдат все още един нерешен кардинално проблем, попитахме доц. Васил Кракостов, зам.- председател на УС на Българското дружество по неврохирургия и началник на Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилиски“, която този година е организатор на срещата.

– Кои ще са основните теми на XXVIII Национална конференция по Неврохирургия. Защо избрахте именно тях?

– Тематиката на всяка национална конференция се определя след завършване на предходната, на финалното заседание в присъствието на всички участници. Решението на неврохирургичната общност и на организационния комитет, който тази година е университетската Клиника по неврохиругия при УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ София, е темите на настоящата XXVIII Национална конференция да бъдат: глиални тумори на мозъка, спинална неврохирургия и вария. Проблема за лечението на глиалните мозъчни тумори не престава да бъде актуален през последните десет години не само поради факта че те все още представляват един нерешен кардинално проблем, но и поради наличието на нови класификации от страна на световната здравна организация и въвеждането на съвременни маркери за типизирането на този вид тумори. Смятаме че научния обем на информация на тази конференция ще даде възможност за представянето на проблема в неговото актуално състояние за страната и един съвременен прочит и ъпгрейд на знанията и практическите умения по този проблем. Поставянето на спиналната неврохирургия в програмата на всяка конференция е поради факта че тази патология заема все по-голям дял от нашата практическа работа. Съвременните технологични достижения, които ежегодно променят и допълват тенденции в спиналната неврохирургия са повод неврохиругичната общност да бъде запознавана с тях, за да може практическото приложение на тези технически нововъведения и знания да бъде в полза на нашата ежедневна работа.

– Какво представляват глиалните тумори?

– Според класификацията на СЗО туморите на централната нервна система се класифицират в 4 степени, като 1-ва степен са доброкачествени, а 4-та степен са силно злокачествени. Глиалните тумори, са една голяма група на първични и инфилтративни тумори на мозъка, който се характеризират с липсата на ясна граница между тумора и нормалната мозъчна тъкан. Тези тумори произхождат от двата основни вида клетки които изграждат нормалния човешки мозък и се срещат с различна честота, както при възрастните така и в детска възраст. Най злокачествения тумор от тази група е мултиформения глиобластом, като неговата честота средно годишно е около 3-4 случая, на 100 000 население. Няма значими различия по отношение на пола при разпространението на този вид тумори, а като обичайна възраст за най-честата им поява се приема 55 г. При децата се открива в около 8% от случаите. Не са установени определени рискови фактори за развитие на заболяването, много рядко може да се приеме наличието на фамилност.
– Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

– Проявите на заболяването се определят предимно от локализацията на тумора. Характерни са т. нар. „общомозъчни“ и „огнищни“ симптоми, които се развиват в рамките на месец. Към първите спадат главоболието, епизодичното гадене и повръщане, отпадналост и нарушена концентрация. Огнищните прояви се определят от локализацията на тумора, съответно от нарушеното функциониране на засегнатата мозъчна област – слабост в крайниците, зрителни смущения, затруднения в говора и разбирането и не на последно място епилептични пристъпи.Определено, оплакванията на болните и клиничните прояви са повода тези пациенти да се обърнат към лекарска помощ, но окончателната диагноза се поставя на базата на образни изследвания каквито са МРТ – магнитния резонанс и СТ – компютърния томограф. Средство на избор за цялостната, топична и видова диагностика на тези мозъчни процеси е магнитно-резонансната томография (МРТ) с контрастно усилване. Често пъти се налага използването на допълнителни методи за уточняване на диагнозата със софтуерни, програми за трактография и спектрален анализ. Хирургията заема централно място в лечението на глиалните тумори. Основната й задача е намаляване на туморния обем, пълно отстраняване на видимия тумор, където това е възможно и точно хистологично определяне на вида тумор. Възможностите за радикално премахване на лезията зависят преди всичко от нейното разположение, като интраоперативният мониторинг позволява да се постигане значителен радикализъм дори и при локализация в близост до някои функционално важни зони на мозъка. Използването на контрастни вещества по време на хирургичната интервенция може да компенсира в известна степен липсата на ясна граница между тумора и нормалната мозъчна тъкан. При нискостепенните /по малко злокачествени/, глиални тумори това остава и единственият доказано ефективен метод на лечение, като след хирургичното отстраняване на тумора се провежда проследяване с магнитно-резонансно изследване на всеки няколко месеца. При туморите с по-висока степен на злокачественост се провежда и следоперативна лъчетерапия и химиотерапия. В отделни случаи, когато отстраняването на тумора не е възможно се извърша оперативна интервенция – туморна биопсия, която има за цел хистологичното доказване и типизиране на тумора и последващата преценка за по-нататъшните възможности на лечение.
– Какви са новите хирургически методи и техники?

– От чисто практична гледна точка при хирургичното лечение на глиалните тумори не се наблюдава наличието на „революционно нови“ оперативни техники които да са променили генерално концепцията за хирургическото лечение на тази патология. По скоро усъвършенстването на някои оперативни техники и тяхното масово проиложение е маркирало настоящия етап от хирургията на глиалните тумори. Прилагат се множество доказано ефективни методи за намаляване на риска от усложнения и повишаване на безопасния радикализъм като например:Интраоперативна невронавигация – метод, който в реално време по време на операцията подпомага хирурга за прецизното определяне на границата между тумора и мозъка.Интраоперативен невромониторинг – метод, който позволява по време на операцията да се определи точното местоположение на функционално важни области от мозъка с цел тяхното съхранение.„Будната краниотомия“ – метод, при който по време на операцията пациентът е в пълно съзнание без да изпитва болка, което позволява да се определят функционално важни области, свързани с речта и чувствителността на тялото с цел тяхното съхранение.
– Какви са резултатите които се постигат?

– Оперативните резултати се определят преди всичко от локализацията на тумора, състоянието на пациента и опита на медицинския екип. Рисковете за смъртен изход са под 3 %, а за неврологично влошаване – до 10 %. Известни са редица прогностични фактори, които могат да бъдат използвани за индивидуална преценка на всеки един случай. Дори при видимо цялостно отстраняване на тумора се налага провеждане на допълнително лечение, включващо радио- и/или химиотерапия. Въпреки този комплексен подход за лечение, рецидивите са неизменни. Едва 8 % от болните живеят повече от 3 години след поставяне на диагнозата. Резултатите от приложението на имунотерапия при болни с мултиформен глиобластом изглеждат обнадеждаващи. Наблюденията за това са предимно върху пациенти с рецидив на заболяването, но в последните години се търси начин за интегриране на този подход и към първоначалното лечение. Проследяването на болния се извършва като се осъществяват контролни МРТ-изследвания на глава с контрастна материя на всеки 3 месеца. В редки случаи, когато се установи рецидив на заболяването, може да се обсъжда възможност за повторно оперативно лечение.Наложило се е разбирането за мултидисциплинарния подход при лечението на глиалните тумрои, като протокол на поведение, както в целия свят така и у нас.
– Как се промени разбирането на невронауката за тази патология през последното десетилетие?

– Непрестанните търсения за подобряване на резултатите при лечението на онкологичните заболявания като цяло, последните десетилетия са маркирани от търсенията на нови формули за по ефективно въздействие върху туморното развитие. За съжаление има оптимистични пробиви в лечението на някои от видовете тумори в човешкото тяло но не до степен да се постигне позитивен резултат на 100%. Увеличаване на продължителността на живот при злокачествените тумори е факт в много области, но липсата на ясно познание за причините довели до възникването им не дава и конкретното оръжие за борбата с тях. Това което от чисто практическа гледна точка е факт, са добрите резултати при лечението на някои онкологични заболявания при тяхното ранно и предклинично диагностициране. Работата и в тази насока има своето съвременно звучене поради факта, че има маркери и пробив в диагностиката на пациентите с предразположение и стадии в които все още заболяването не е започнало да се утвърждава като такова. Дали имунологията е правилния път за изход от тази кошмарна болест, „рак“ във всичките му форми и локализации ще видим в бъдеще, поне за сега като че ли резултатите в някои насоки са обнадеждаващи.
– Увеличават ли се броя на пациентите с тази диагноза, от гледна точка на Вашата практика?

– Увеличава се броят на дигностицираните пациенти с глиални тумори на мозъка не поради повишената им честота, а поради възможността със съвременните техники за образна диагностика магнитен резонанс и скенер да бъдат открити дори и такива с по-малки размери и по-дискретна локализация. Няма убедителни статистически данни от проучвания за увеличаване на общата честота на раковите заболявания като такива, както в световен мащаб така и в нашата страна, което не ме навежда на мисълта за някакъв екстремен бум в честотата им.
– Какви са новостите в спиналната хирургия?

– Новостите в тази област на неврохирургията са предимно от технологично естество, което ще рече въвеждането на нови системи за инструментация и на нови импланти които да подобрят оперативните резултати и да минимализират обема на оперативните интервенции. Общо взето стремежа през последните години е все по-широко приложение на минимално инвазивната хирургия, но не за сметка на качеството и обемите на извършваните интервенции, а за сметка на усъвършенстване на достъпите до болестните процеси и тяхното лекуване. Както в хирургията на мозъка, така и в спиналната хирургия при лечението на онкологичните заболявания характерни за нея са въведени невромониторирането и невронавигацията като съвременни технологични постижения.
– Какво е мястото на България в тази област, в сравнение с другите страни в Европа?

– Някои от водещите неврохирургични клиники в страната са оборудвани с най-съвременната техника за диагностика и оперативно лечение, такива каквито съществуват и във водещите Европейски клиники. Нашите резултати по нищо не се различават от резултатите за радикализъм и процентно усложнение в сравнение с тези в Европейските клиники и в доста от клиниките извън пределите на Европа. Възможността за свободен достъп до научна информация и специализации във водещи клиники по света, помага за своевременното приложение на нови оперативни техники и методи за лечение, което ми дава основание да мисля, че този процес ще продължи да поставя родната Неврохирургия в едно равностойно положение с останалите Неврохирургични общности по света.

Източник: clinica.bg