С около 1,5% се увеличават онкологичните заболявания средногодишно. В България те заемат второ място като причина за смърт след сърдечно-съдовите инциденти. Всяка година се регистрират около 35000 нови случая, а починалите са над 18000. Най-често при мъжете е заболеваемостта от рак на белия дроб и простатата, при жените преобладава ракът на млечната жлеза, а колоректалният карцином засяга и двата пола.
По повод 4 февруари, Световният ден за борба с рака, разговаряме с Д-р Виолетка Маринова, един от най-опитните онколози в Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.
Д-р Маринова има две специалности – Вътрешни болести и Онкология, защитена дисертация на тема преодоляване на токсичността при лечението на колоректалния карцином и близо 30-годишен стаж като лекар. Работила е в ІV-та МБАЛ, СБАЛ по Онкология, а от 2016 г. е част от екипа на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”
Д-р Маринова, налице е тревожна тенденция, според която, онкологичните заболявания се увеличават с 1,5% всяка година. В България те са на второ място като причина за смърт, веднага след сърдечно-съдовите инциденти. Според вас на какво се дължи това?
– Има много фактори, които влияят. Аз от моята практика поставям на първо място стреса. След това начина на живот, храненето и вредните навици, замърсяването на околната среда, генетични промени и др.
Има ли превес на някой от половете при онкологичните заболявания?
При онкологичните заболявания има някои локализации, които са предимно за единия пол, например карциномът на гърдата, от който жените боледуват, но има и някои мъже, които развиват това заболяване. Интересното е, че при тях данните остават постоянни, няма някакво изразено нарастване, както при жените , но се срещат рядко.Проблемът е, че ако при жените диагнозата „рак на гърдата” е тежка, при мъжете е двойно по-тежка, защото заболяването протича много по-агресивно.
Поради различните анатомични особености, има специфични локализация на карциномите при двата пола. При мъжете – рак на простатната жлеза, семиноми, рак на пениса.При жените – рак на яйчниците, на маточното тяло и маточната шийка.
Съществуват ли онкологични заболявания, които са напълно лечими, ако са установени в ранен стадий?
– Ранната диагностика на онкологичните заболявания е предпоставка за успешно лечение.Понякога е достатъчна само хирургична операция или лъчетерапия, в други случаи само операция и профилактична химиотерапия или хормонотерапия.Това се отнася за всички заболявания, а особено за рака на млечната жлеза, на белия дроб, на дебелото черво, маточната шийка и др.
Каква е ролята на таргетната терапия при лечението на този тип заболявания? За всички видове карциноми ли е приложима?
– За таргетната терапия се заговори през последните 10 години, благодарение на доста генетични изследвания, които дадоха възможност за повечето от пациентите ни да получат индивидуално лечение.
Този тип терапия има основна роля в някои локализации като белия дроб, заболяванията на дебелото черво, бъбречно-клетъчния карцином, меланом и др.
При тези заболявания, след като бъдат установени – дали чрез биопсия или след операция, туморната тъкан се съхранява в парафиново блокче, което се изследва в различни лаборатории в страната и извън нея и по този начин се определя кой медикамент е най-подходящ за конкретния пациент. Отскоро такива генетични изследвания се правят и от кръв, така наречената „течна биопсия“. Понякога се оказва, че дадено лекарство, което се използва широко за лечение на определен вид тумори, за този пациент няма да даде желания резултат, което е важна информация за нас.
Напоследък се възлагат големи надежди и на имунотерапията при лечението на злокачествени заболявания. Какво представлява тя?
– Имунотерапията е приложима за различни локализации. Ако до скоро тя беше достъпна само за меланома, вече можем да лекуваме с нея карциномите на белия дроб и пикочния мехур. Надявам се в близките 10 години това лечение да бъде приложимо и при други заболявания. Кое е основното в този тип терапия? Тя помага на нашия организъм да разпознае туморните клетки. Самите тумори са много хитри и се опитват да бъдат недосегаеми за имунната ни система. Ролята на т.нар. checkpoint инхибитори, които са в основата на имунотерапията, е да поставят под прожекторите туморните клетки и организмът ни сам да ги унищожи.
Повечето лекари не вярват в чудеса и все пак – вие ставала ли сте свидетел на чудо във вашата дългогодишна практика?
– Три случая в моята практика се доближават до чудо. Първият случай беше с един възрастен колега, със стомашен карцином, за когото, поради напредналата възраст и неговото нежелание да се оперира, взехме решение да проведем само химиотерапия. Целта беше да намалим обема на тумора. Вместо това постигнахме пълно излекуване! Но самият пациент имаше огромен принос за това – спазваше абсолютно стриктно всички предписания: прием на медикаменти, диета, режим, начин на живот.
Вторият случай беше едно младо момиче с тумор на матката. Лечението при нея също постигна пълно излекуване. Момичето успя да завърши образованието си, роди детенце и вече повече от 9 години е жива и здрава и ме поздравява за всяка Нова година.
Третият случай, който ми дава сили в тази наша нелека професия, е също на жена, с рядък тумор в областта на шията и главата. В продължение на две години и половина редувахме при нея различни схеми на химиотерапия , лъчетерапия и ефектът е налице: в момента е клинично здрава. След срещата със страшната диагноза, тя промени напълно начина си на живот, започна да пътува в страната и чужбина.
Лечението е успешно, когато много вярваме в него и имаме голяма надежда. Може би тогава се активират някакви вътрешни сили на организма за постигане на изцеление.
А как специалист-онколог като вас се научава да съобщава тежката диагноза?
– Преди всичко много внимателно подхождам не само към близките, но и към самия болен. Дълго разговарям с всички. Говоря първо с близките, а след това и с пациента. Много е важно лекарят да има усет към психиката на болния, а и на хората, около него. На самите близки обяснявам всичко за заболяването, но ги запознавам поетапно според информацията с която разполагам. Докато не установим диагнозата и всичко необходимо, за да взема решение как да лекувам този пациент, не казвам предварително нищо. Като събера всички документи и анализи за това как да бъде лекуван, тогава в едно събеседване обсъждаме всичко – от хранене до лечение, какъв е рискът, какви са страничните реакции, колко ще бъде продължителността на лечението, на какъв етап се правят скенери, какво целя с това лечение. След това по същия начин, но в зависимост от това колко и каква информация може да понесе, обяснявам същото и на пациента. С прости думи, за да бъде разбрано и да няма усещането, че нещо се крие от него.
Близо ли е съвременната медицинска наука до момента, в който на онкологичните заболявания ще се гледа като на хронични болести?
– Това е моята мечта! На път сме да я осъществим. Пред моите болни, на които им дотяга, че трябва дълго време да се лекуват, сравнявам заболяването им със захарния диабет или артериалната хипертония. Всеки започва деня си с някакъв медикамент и не се замисля колко време трябва да го пие, знае, че трябва да го направи. Надявам се в един момент, че нашите болни ще приемат медикаментите ни не като тежест, а като важна част от деня, в която трябва да се приеме лекарството, което осигурява много дни напред. Всяка година броят на пациентите, чийто живот сме удължили, благодарение на съвременното лечение, се увеличава.
В нашата област мултицисциплинарният подход и екипността, това да работим като един организъм, са много важни. Според мен това е и причината много пациенти да предпочетат да се лекуват точно в нашата болница. При нас е изградена ефективна колаборация между различните екипи – от клиничната лаборатория, през отделенията по образна диагностика, хирургичната клиника, където се извършват оперативните интервенции, отделението по лъчетерапия. Отделението по медицинска онкология е част от Клиниката по Клинична хематология и това ни дава преимущество пред други подобни структури в страната да бъдем полезни за нашите пациенти при всички усложнения от провежданото лечение. Когато се работи в синхрон, всичко става своевременно. А за нашите пациенти времето е един от най-важните фактори.
Източник: framar.bg