Д-р Виолетка Маринова: Здравословният начин на живот е изкуство и философия

Д-р Виолетка Маринова: Здравословният начин на живот е изкуство и философия

Доктор Виолетка Маринова, онколог, в интервю за Агенция „Фокус“. Д-р Виолетка Маринова е един от най-опитните онколози в Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Тя има две специалности – Вътрешни болести и Онкология, защитена дисертация на тема преодоляване на токсичността при лечението на колоректалния карцином и близо 30-годишен стаж като лекар. Работила е в ІV-та МБАЛ, СБАЛ по Онкология, а от 2016 г. е част от екипа на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”

Фокус: Ракът е заболяване, което се среща все повече. При кой пол се среща по-често?
Виолетка Маринова: 
Преди всичко бих искала да благодаря за поканата за този разговор, защото ние, онколозите, е необходимо да говорим и разясняваме какво представлява ракът, какви са причините за това заболяване, за новите ни възможности за лечение и как да намалим риска от рак.
За съжаление злокачествените заболявания през последните 20 години са с постоянна тенденция към нарастване и по-често са засегнати мъжете. Това се регистрира не само в България, но и в световен мащаб.
Бих дала конкретен пример за рака на белия дроб: по данни от Българския национален регистър за 2015 година -мъжете на възраст 45-74 години боледуват почти 4 пъти по-често от жените в същата възрастова категория. При рака на дебелото черво разликата не е толкова значима, но пак превес има мъжкият пол.
Фокус: Кои органи засяга най-често?
Виолетка Маринова: Често казвам, че всяка нормална клетка в нашия организъм може да се превърне в ракова. И няма орган, който да е пощаден от това коварно заболяване. Разбира се, че най-често говорим за рака на белия дроб, рака на гърдата, рака на дебелото черво, рака на простатата. Не правят изключение и карциномите на стомаха, на маточната шийка, на яйчниците, на пикочния мехур и др. По-рядко срещаните са саркомите, меланома, стромалните и невроендокринните, както и мозъчните тумори.
Фокус: Какви са причините, които водят до рак?
Виолетка Маринова: Онкологичните заболявания са геномни болести, дължащи се на натрупване на геномни промени в клетката. Вследствие на това се нарушават редица процеси, свързани с регулацията на нормалния растеж на клетката, контрола на делене и програмираната смърт на клетката. Ракът е нарушен баланс между гените, които отговарят за пролиферацията на клетката (нейния растеж) и тези гени, които я потискат. За да се превърне една нормална клетка в ракова, са необходими над 60 мутации.
Причините за това са много: тютюнопушенето се счита за основен рисков фактор при рака на белите дробове. Но не трябва да забравяме и професионалната експозиция към азбест, хром, арсен, силиций и радон. При рака на млечната жлеза освен генетичните фактори, важна роля имат ранната и късната бременност, ранна менструация и късна менопауза. При рака на дебелото черво освен фамилност и хроничните възпалителни заболявания, доказана е връзката със захарния диабет и недостига на витамин Д.
Почти за всички онкологични заболявания определящи са начинът на живот, физическата активност, диетичните и вредните навици.
Фокус: Има ли значение как се храним?
Виолетка Маринова: Разбира се, че е важно как се храним, но и кога и по колко. И не само как се храним, но и какво пием, какво дишаме, колко спим дори. Здравословният начин на живот е изкуство и философия. Винаги съм била против догмите, специфичните диетични режими. Нашият организъм не може да съществува без белтъчини, въглехидрати, мазнини, вода и микроелементи. Но определено съветвам да се избягва консумацията на захар, тестените изделия, да се ограничат наситените мазнини, храни и сокове с консерванти. В менюто да присъстват фибри, зеленчуци и плодове, риба.
Фокус: Разкажете повече за новите терапии – по какво се различават те от тези, използвани преди години?
Виолетка Маринова: От времето, когато химиотерапията за лечение на рака бе основна и единствена, изминаха около 20 години.
Цитостатиците са медикаменти, част от които оказват своя противотуморен ефект в различни фази на клетъчния цикъл, други не са фазовоспецифични – антиметаболити, алкилиращи, както и натуралните противотуморни продукти.
Новите терапии бих разделила на две групи: таргетна и имунотерапия.
Таргетната (мишенна) терапия е насочена към специфични сигнални пътища, необходими за растежа и прогресията на тумора, и е по-прецизна.
Това са тирозинкиназни инхибитори, които са малки молекули и блокират растежните фактори. Важно предимство е, че преминават през клетъчната мембрана и взаимодействат с вътреклетъчните белтъци, най-често ензими. Моноклоналните антитела (големите молекули) не преминават клетъчната мембрана, имат релативна селективност и относително по-малка токсичност, инхибират растежните фактори на повърхността на клетката. Таргетната терапия се прилага при рак на млечната жлеза, белия дроб, дебелото черво, бъбречноклетъчен и овариален карцином и др.
Имунотерапията е най-съвременното лечение на солидните тумори – човешки моноклонални антитела с механизъм на действие – инхибиране на пролиферацията на Т-клетките, активация на цитокините, т.е. туморът става разпознаваем за имунната система. Първите успехи бяха постигнати при меланома, а в момента в България се прилага при различна локализация, както като монотерапия, така и в комбинация с цитoстатици.
Химиотерапията не е отпаднала като терапевтична опция на този етап.
Фокус: Подобрила ли се е ефективността от леченията?
Виолетка Маринова: Определено да. С новите медикаменти се удължи преживяемостта на нашите болни с карцином на млечната жлеза, дебелото черво, белия дроб и др. На световния онкологичен конгрес в Чикаго тази година бях изненадана от доклада на Д-р Едвард Гарон, който съобщи за 5-годишна преживяемост при 23% от болните, провели лечение с имунотерапия. В сравнение от данните през 2006г. – това е било възможно само за 1% на стандартна химиотерапия.
Фокус: Очаквате ли скоро да се открие лек и диагнозата „рак“ да не е толкова страшна?
Виолетка Маринова: Мисля, че и в момента не е толкова страшна, ако се диагностицира навреме, ако се оперира навреме, ако се провежда лекарственото лечение навреме и ако пациентът преосмисли начина си на живот, както и да реши кое е важно за него. В България има много центрове, много колеги са посветили живота си на тази мисия и разполагат с палитра от лекарствени средства, включително и иновативни. Всички мечтаят за еднократно хапче, но дали това е правилният път?

Надежда ИВАНОВА

Източник: Агенция „Фокус“