Рутинните кръвни изследвания помагат за диагностицирането и променят прогнозата за левкемията

Рутинните кръвни изследвания помагат за диагностицирането и променят прогнозата за левкемията

Д-р Александър Йорданов, Клиника по хематология и онкология в УМБАЛ “Св. Иван Рилски“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод Световен ден за борба с хронична миелоидна левкемията, който предстои да отбележим на 22 септември.

Водещ: Д-р Йорданов, на 22 септември е Световният ден за подкрепа на пациентите с този вид левкемия. Защо точно за това заболяване е световния ден, а не и за другите форми на левкемия?
Александър Йорданов: От една страна заболяването е доста агресивно. Обикновено засяга всички възрастови групи. Дължи се на генетична трансформация на клетки на имунната ни система, която води до доста бърза прогресия и увеличение на левкоцитния брой. Обикновено така се установява заболяването при рутинни кръвни изследвания. А иначе, като социална значимост заболяването е доста често срещано, особено в европейските държави, които са развити икономически, ние също сме в тази група. И може би връзката с това е, че хората живеят все по-дълго и по-дълго, тоест, тяхната обща преживяемост се е увеличила доста през годините, което съответно до довежда и до пик на всички злокачествени заболявания. Защото преди около 50-на години най-честата причина за смърт при хората са били сърдечно-съдовите заболявания, докато в сегашно време общо взето злокачествените заболявания са на първо място.
Водещ: Кои са причините за заболяването?
Александър Йорданов: Доста рискови фактори се отчитат, като на първо място се говори все пак за йонизиращата радиация, което е като рисков фактор общо взето за развитие на всички злокачествени заболявания. Характерна е т.нар. „транслокация 9;22“, което представлява промяна в 9-та и 22-ра хромозома в нашия геном, в следствие на обмяна на материал между тези две хромозоми всъщност възниква нов участък в самия геном, който води до тази бърза прогресия и бързо нарастване на левкоцитния брой. Затова и световния ден е на 22-ри 9-и.
Водещ: Казахте, че заболяването е агресивно и засяга всички възрастови групи, за съжаление, то е най-честото онкологично заболяване при децата. Каква е клиничната картина?
Александър Йорданов: Клиничната картина е доста обща, може да имитира доста други заболявания. Най-често е общо неразположение, слабост, лека тежест в лявото подребрие във връзка с нарастване на размера на слезката. И общо взето се хваща случайно през кръвни изследвания, когато установяваме висок левкоцитен брой. Обикновено той е над 50. Като цяло няма някаква по-специфична симптоматика и доста често самото поставяне на диагнозата се забавя във времето.
Водещ: Ако хората усетят някакво неразположение и дълго се чувстват недобре, без сили, трябва да обърнат внимание на личния лекар за това?
Александър Йорданов: Задължително, дори е хубаво като чисто като профилактика всеки един гражданин да се изследва поне 2 пъти годишно рутинни кръвни изследвания, една обикновена ехография, която общо взето може сравнително рано да открие не само това, но и много други заболявания. Това донякъде ни куца в България – самата профилактика, тоест, нямаме културата често да се изследваме и да си проверяваме кръвните показатели.
Водещ: Казахте, че заболяването е със сериозна прогресия, но науката отчита сериозен напредък в лечението чрез медикаменти, лъчетерапия. Трансплантацията на стволови клетки ли е най-новият вид лечение и колко успешно е?
Александър Йорданов: Бързата прогресия по принцип е характерна за това заболяване, и общо взето без лечение преживяемостта на заболяването е не повече от 18 месеца. Голям прогрес в лечението на този тип заболявания дойде от въвеждането на т.нар. „тирозинкиназни инхибитори“, които за първи път бяха въведени в САЩ през 1999 година. В България лечението с тях започна през 2002 година. Общо взето, преди ерата на този тип лечение средната преживяемост с лечение на тези пациенти не надвишаваше около 3 години, като в сегашно време с новите медикаменти в общи линии нормалната преживяемост на пациентите не се нарушава. Тоест, от едно злокачествено и агресивно заболяване успяхме да го превърнем в едно хронично, абсолютно контролирано. И съответно тирозинкиназни инхибитори през годините претърпяха голяма еволюция. В момента не само има второ поколение от тази група лекарства, но отскоро разполагаме и с трето поколение.
Водещ: Тоест, лечението на заболяването в България следва световните научни успехи?
Александър Йорданов: Категорично, да. В общи линии, това е плюсът на българските пациенти, че имат доста ранен достъп до най-новите лекарства, благодарение на това, че вървим с крак общо взето със Западна Европа и САЩ, и забавянето на въвеждането на новите молекули в хематология и онкология е не повече от половин година. Тоест, категорично българският пациент има достъп до възможно най-новите и съвременни лекарства.
Водещ: Казахте, че може да се мине в период на ремисия и нормален живот с това заболяване, а как стои въпросът с излекуването? Дали можем да говорим за такова нещо?
Александър Йорданов: И това се обсъжда. Най-новата тенденция от 2017-2018 година е при пълен молекулярен отговор, което се проследява с едно специфично изследване. Тоест, наличие на тази транслокация, за която говорих – 9;22, тя е хубаво да се проследява на всеки 3 месеца, така се мониторира отговора към лечение, като в последните години се обсъжда след 3-та година при наличие на такъв пълен молекулярен отговор, дори спиране на терапията при проследяване, което практически вървим в посоката на пълно излекуване.
Водещ: Преди дни отбелязахме и Световния информационен ден на лимфома. Обръщам внимание – информираност. Защо това е акцентът на този ден – информираност за лимфома?
Александър Йорданов: Лимфомите от своя страна са пък най-честите злокачествени хематологични заболявания, които практически също засягат всички възрастови групи, и водят началото си от клетките на имунната ни система, като най-често засягат лимфните възли и общо лимфната тъкан. А от друга страна, честотата на лимфомите също расте в световен мащаб, особено в икономически развитите държави. И в България приблизителната честота на тези заболявания е някъде между 7 и 8 на 100 хиляди души новозаболели на година, което практически прави около 500 души годишно новодиагностицирани с тези заболявания. Важна е тази информационна кампания, тъй като широката общественост следва да познава все пак част от симптомите и да знае кога е необходимо да се обърне към общопрактикуващ лекар или хематолог за консултация.
Водещ: Кажете ни какви са симптомите? Вие споменахте, че засяга лимфните възли.
Александър Йорданов: Обикновено също са общи симптоми, най-често неразположение. Характерни са и повишената телесна температура, обикновено около 38 градуса и обилните нощни изпотявания, както и отслабването на тегло, което е прогресивно и е в рамките на около 10% за около 2 месеца. Увеличаването на лимфните възли е характерно, те се виждат и от пациента, и от самия лекар, като те обикновено са над 1.5 см, най-често в областта на шията или подмишниците. Обикновено са твърди, сраснали и неболезнени. Това ги различава от доброкачествено увеличените лимфни възли, които се срещат при банални инфекции.
Водещ: Засяга всички възрастови групи – мъжете или жените боледуват по-често?
Александър Йорданов: От една страна, самите лимфоми се делят на две големи групи, и това са Хочкиновите и Нехочкиновите, като Нехочкиновите са доста по-често срещани. При Хочкиновия лимфом, най-големият пик на заболеваемост е между 15 и 22-годишна възраст, това са групата, в която се срещат най-често като заболявания. И в общи линии има още един пик – между 55-65-годишна възраст.
Водещ: Какви са прогнозите за оздравяване и за лечение?
Александър Йорданов: Двете големи групи всъщност имат доста подтипове, тоест, отделни хистологични варианти, и в общи линии също във връзка с въвеждането на новите молекули, т.нар. „таргетни лекарства“, като цяло 5-годишната преживяемост и общата прогноза за задължително през последните години доста се подобри от една страна. Някъде по световни статистики 5-годишната преживяемост при Хочкиновите лимфоми е близо 90%, докато при Нехочкиновите е 75%. Но въпреки всичко съществуват варианти, които доста агресивни, които практически до ден-днешен остават нелечими с бърза еволюция и съответно завършват фатално.
Водещ: Д-р Йорданов, нека да обобщим, какво да посъветваме нашите слушатели? Какво да наблюдават и какви да бъдат първите стъпки, ако имат някакви съмнения?
Александър Йорданов: На първо място, това, което бих посъветвал всеки един гражданин, особено след определена възраст провеждане на рутинни кръвни изследвания, които практически с едно елементарно взимане на кръв могат сравнително рано да се установят всякакъв тип заболявания, и също така по-честичко да посещават личния си лекар, независимо колко е натоварен и зает. Защото в крайна сметка едно ранно диагностициране на това заболяване може да промени цялостната прогноза занапред. Също здравна култура и малко повече следене на информационните кампании, защото те са важни.

Автор: Елеонора ЧОЛАКОВА

Източник: Сутрешен блок, Радио „Фокус“