Доц. Петя Димова: Един на 100 страда от епилепсия

Доц. Петя Димова: Един на 100 страда от епилепсия

Единствената терапия за това социалнозначимо заболяване е епилептичната хирургия. Кетогенната диета може да намали пристъпите, но да се прилага под строг контрол
Епилепсията е световен медико-социален проблем. Около 50 млн. души в света страдат от болестта. Тя е най-честото хронично неврологично заболяване – засяга 5-10 на 1000 души.

В България страдат около 70 000 души. Около 50% от епилепсиите започват до 10-годишна възраст, а общо 75% – до 20 г.

Пикът на проява на болестта е най-голям от 0 до 4 години и след 65-годишна възраст. Как неврохирургията се справя с болестта, разговаряме с доц. д-р Петя Димова от Епилептичния център при Клиниката по неврохирургия към болница “Св. Иван Рилски” в София.

Доц. д-р Петя Димова е завършила медицина през 1991 г. Притежава специалност “Неврология” от 1997 г., а от 2005 г. профилна специалност “Детска неврология”. Специализирала е във Фрайбург, Германия; Виена, Австрия; Венеция, Италия.

От 2006 г., заедно с доц. Красимир Минкин прави екип за лечение на най-тежките форми на епилепсия – така наречената фармакорезистентна епилепсия. Като признание за техните усилия от началото на 2014 г. Центърът за епилептична хирургия в болница “Св. Иван Рилски” е включен с още 11 референтни центъра в Европа в тригодишен проект Е-PILEPSY за хирургично лечение на тежки епилепсии.

– Какво заболяване е епилепсията, доц. Димова?

– Епилепсията всъщност е обобщено название на много болести, тъй като епилепсиите вероятно са десетки, дори стотици видове. Става дума за мозъчно заболяване, което засяга всяка възраст и се характеризира с внезапни пристъпни състояния с различна тежест. Най-често епилепсиите  са хронични, т.е. продължават години или дори през целия човешки живот.

Някои от тези епилепсии имат генетични причини – т.е. те са заложени в нашата генетична програма и в един определен момент наличният дефект в йонен канал или пък много малка анатомична промяна в част от мозъка вследствие на т.нар. “соматична“ мутация, водят до възникване на пристъпи. Приема се, че генетичните причини под различна форма са най-честите.

Други причини за епилепсия са мозъчните травми, възпалителни заболявания на мозъка и други увреждания, което са придобити по време на живота и епилепсията възниква при принципно здрав човек.

– Кога се проявяват епилептичните пристъпи?

– Най-често в детска възраст. Следващият момент на честа изява е старческата възраст, тъй като поради съдови и/или дегенеративни промени в мозъка настъпват увреждания, които водят до възникването на епилептични огнища.

– Каква е клиничната картина на заболяването?

– О, тя е изключително разнообразна. Има тежки, големи припадъци, които са най-драматичните. Има и такива, които дори не се отчитат – нито от близките, нито от пациента – те се установяват само с електроенцефалография (ЕЕГ).

Разбира се, не всеки припадък е епилепсия. За да се каже, че някой страда от епилепсия, трябва да има минимум два непровокирани пристъпа, т.е. няма друга причина за изявата им.

Когато човек получи мозъчно сътресение и веднага следва припадък – това не е епилепсия. Когато детето има фебрилно състояние – например при 39-40 градуса температура получи гърч – това не е епилепсия, това е фебрилен гърч. Пак повтарям, епилепсията означава непровокирани пристъпи, които са поне два и след това продължават да се изявяват дълго време.

– Често срещани ли са епилепсиите?

– Мястото на епилепсията навсякъде по света е изключително голямо, тъй като това е практически най-честата неврологична болест. Около 1% от населението на Земята страда от епилепсия. Това означава, че приблизително един на всеки 100 човека около нас има пристъпи.

А мястото на епилепсията в България е категорично подценено, тъй като на това социалнозначимо заболяване не се обръща достатъчно внимание. Хората с епилепсия по принцип имат ограничения за работа, а децата с епилепсия имат ограничения за обучението си поради стигматизиране и страха на обществото от епилептичните пристъпи, които са от хиляди години и още не могат да бъдат преодолени.

Наистина, много от тези хора са увредени вследствие на дългото заболяване и на приема на много, не безвредни медикаменти. Затова е жалко и неправилно, че това състояние и проблемите на хората с епилепсия са подценени.

Дори в съвременното модерно общество епилепсията се възприема все още като болест на хора, които трябва да бъдат изолирани. Реално и самите те, и близките им страдат и водят живот, който е непълноценен.

– Има ли лечение за епилепсията?

– Лечението се състои от различни видове интервенции. Най-често се използват лекарства – т.нар. антиконвулсанти. Но те не лекуват епилепсията, а само потискат пристъпите, гърчовете. Тези медикаменти обаче потискат целия мозък и това е основният им недостатък.

Един пациент с епилепсия ги взима години наред, а повечето от тях влияят и на нормалните мозъчни функции; повечето от тях въздействат и на други органи и системи, например – за да се метаболизират. Поради това трябва да признаем и да се съобразяваме с техните негативни отражения.

Има диетични лечения, които се възродиха в последните 20-30 години – такава е кетогенната диета. Тя стана много модерна и в момента я използват почти за всичко, но абсолютно неоснователно.

Кетогенната диета е използвана още през 20-те години на миналия век в САЩ за намаляване на гърчовете при тежки епилепсии. Трябва да се знае обаче, че тази диета е трудна за приложение и следва да се провежда под строг контрол на различни специалисти, а не както е в момента в България.

– Какво представлява кетогенната диета?

– При кетогенната диета обичайните доминиращи в нашата храна въглехидрати, се заменят с мазнини. Ограничават се и протеините, а мазнините водят до промяна в много метаболитни процеси на мозъка: от една страна, образуваните кетотела го захранват с енергия, което ги прави “специфично гориво“ за мозъка.

От друга страна, променените условия в мозъка намаляват свръхвъзбудата на невроните, която е основната характеристика на епилепсиите. Кетогенната диета има негативи, особено върху бързо развиващия се организъм в детска възраст, когато най-често се налага нейното приложение.

Единственото нещо, което може да излекува някои епилепсии, но за жалост – това не се знае дори от специалисти невролози, е хирургията. Тя е приложима при хора с епилепсия, дължаща се на едно огнище, на малка част от мозъка, която може да бъде премахната, така че след това пристъпите спират. Много от пациентите, особено при успешна операция в детска възраст, спират и лекарствата си.

Модерната епилептична хирургия се развива на Запад от 50-те години на 20-и век и преживя изключителен бум и развитие навсякъде по света от края на 90-те години поради навлизането на модерни технологии – особено в изобразяването на мозъка. За щастие от средата на миналото десетилетие, макар и едва през 21-и век, модерна епилептична хирургия се развива и в България.

В УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, където работя, беше създаден Център по епилептична хирургия. За тези вече повече от 10 години работа на Центъра изследваните пациенти с обсъждане на епилептична хирургия са от порядъка на 100-150 годишно, като до операция достигат между 15 и 25.

Процентът на тези, които оперираме, не е висок и това потвърждава, че не работим без преценка и без задълбочено обмисляне, а следваме световните принципи на епилептичната хирургия. За наша радост, голям процент от оперираните пациенти – над 70% –  повече нямат пристъпи, а много от децата вече не приемат и лекарства.

Безспорен факт е, че хирургичното лечение на епилепсията е много по-успешно в детска възраст, преди да настъпят сложни преустройства и промени в различни връзки и системи на мозъка като следствие от дългогодишното заболяване.

– През последните години в борбата с епилепсията се използват и т.нар. пейсмейкъри, които се имплантират в мозъка… 

– Това са най-общо палиативни (в превод – “успокоителни“) методи. Съществува т.нар. дълбока мозъчна стимулация, както и по-лесно приложима система, използвана в България при десетина пациенти – вагус-нерв стимулация.

В мозъка или в периферията – както е при вагусовия (блуждаещия) нерв, се слагат устройства, които периодично изпращат импулси, водещи до модулация на мозъчната дейност. Така свръхвъзбудата, характерна за епилепсията, може да бъде намалена. Това не са лечебни процедури за съжаление, са и скъпи и следва да се прилагат само при пациенти, които не се влияят от лекарства и не могат да бъдат оперирани.

Категорично, това са най-тежките случаи, при които нищо друго не може да се направи, за да се облекчи състоянието на пациента.

– На всеки от нас му се е случвало да стане свидетел на човек с епилептичен припадък на улицата или на работното място. Какво трябва да направим, за да му помогнем?

– Първо трябва да се разпознае епилептичният припадък. Най-тежките се характеризират със стегнато, изпънато тяло; посиняване на устните и пяна на устата; треперене на крайниците; широко отворени и най-често обърнати нагоре очи.

В такъв момент трябва да се постараем, ако има нещо в устата на пациента (без да се пъха ръка или друг предмет в нея!), да се освободи, за да има достъп на въздух. Най-сигурно е човекът само да бъде обърнат настрани, за да може слюнката, която се събира, да изтича навън, а да не отива надолу, към белите дробове.

Така и езикът, който е мускул и също е в гърч, поради гравитацията да се измести настрани, а не да запушва достъпа на въздух към гърлото. Добре би било да се постави нещо под главата на страдащия, за да не се травмира по време на често много силните движения на тялото, които няма как да бъдат контролирани.

– Има ли предхождащи сигнали за самия болен, а и за близките му, че ще получи епилептичен припадък?

– Много често има и това обикновено го знаят близките на хора, които страдат от дълги години. Нерядко няколко дни преди епилептичен пристъп болните стават по-нервни, по-възбудени, с променено настроение и поведение. Това са т.нар. продроми (предвестници), по които се познава, че може да има пристъп или припадък.

Друг важен момент, по който се разбира за следващ пристъп, е когато пациентът съобщава за т.нар. “аура” – това са кратки огнищни пристъпи, проявяващи се с определени симптоми, които той усеща и помни.

Например, това може да е неприятен вкус в устата, прилошаване в стомаха/корема и чувство за гадене, усещане на необясним страх, изтръпване в определена част от тялото, замайване. Невинаги и задължително следва пристъп, но тези белези са много важни, понеже насочват към зоната, в която възниква епилептичната възбуда.

Каква е честотата на пристъпите?

“Броят на пристъпите е много различен при всеки пациент и зависи от вида на епилепсията и от прилаганото лечение. Той може да бъде намален с медикаменти, които намаляват и тежестта, продължителността на пристъпите.

Има пристъпи, при които са важни провокиращите фактори – така е при фебрилните гърчове. Винаги съветваме родителите да се постараят температурата да не се покачва над 38-38.5 градуса. Това е превенция на фебрилните гърчове, които, ако са много, чести и продължителни, могат да бъдат увреждащи за мозъка на детето.

Когато имаме епилепсии, провокирани от други специфични фактори – например мигащи светлини, безсъние, употреба на алкохол – както обичайно се случва при посещение на дискотека в младежка възраст, също препоръчваме на пациентите да избягват тези дразнители. Алкохолът, разбира се, е абсолютно забранен при всички хора с епилепсия!

Пациенти с фоточувствителна епилепсия трябва да бъдат със специални тъмни очила при пътуване с кола и променяща се светлина – тъй като резки промени на осветеността (преминаване край редуващи се дървета, излизане от тунел с рязко увеличаване на светлината) могат да предизвикат определени видове пристъпи.

Все пак епилепсията остава заболяване, което трудно може да се предвиди и епилептичните пристъпи са драматични, тъкмо защото са внезапни и неочаквани”, обясни специалистът.

Румяна СТЕФАНОВА
Източник: в-к „Доктор“