Доц. д-р Васил Каракостов е началник на Университетската Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ – София и зам. – председател на Българското дружество по неврохирургия. В това си качество той беше председател на Организационния комитет на XXVIII-та национална конференция по неврохирургия, която се проведе на 4 – 6 октомври 2019 г. В работата на форума взеха участие над 100 специалисти. Във фокуса на научната програма тази година бяха съвременните методики за радикално отстраняване на глиални тумори и най-новите достижения в областта на спиналната неврохирургия. Пред Zdrave.net доц. Каракостов разказа за постиженията на неврохирургията в България и за възможностите, разкриващи се пред специалността.
Доц. Каракостов, кои са новостите в неврохирургията, които станаха известни по време на XXVIII-та национална конференция по неврохирургия?
Тази конференция се провежда регулярно всяка година, като на предходната беше решено Университетската Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ да бъдем домакин, а темата да бъде глиалните тумори на мозъка. Това са злокачествените тумори, които в световен мащаб са проблем както като успех на лечение, така и като продължителност на живот в дългосрочен план. В докладите, които бяха застъпени на тази конференция, водещите клиники в страната споделихме своя опит и знания съобразно новите техники за интраоперативно определяне границите на тумора след въвеждането на така наречената невронавигация и мозъчното картиране. Тъй като туморът е разположен в сърцевината на мозъка, е от голямо значение кой е най-прекият и безопасен път. Това се определя със съвременните техники, както и с възможността да се направи операция в будно състояние на пациента, без той да усеща болка и без да има никакъв дискомфорт. Когато се работи във важни центрове като този на говора, те трябва да бъдат стимулирани по време на операция и да се знае каква част от тумора може да се отстрани най-безопасно и най-радикално. Това са част от нещата, които за цялостната аудитория от неврохирурзи в страната, бяха споделен опит и резултати, както от нашата работа, така от европейската практика.
Една от новостите, която беше представена на конференцията, беше външна система, подобна на каска, която пациентите носят и която създава негативно електрическо поле, с което възпрепятства и понижава способността на клетките да се делят. Този продукт е въведен от една израелска фирма в три европейски клиники и за наше щастие един от моите специализанти работи в една от тях в Германия. Той изнесе доклад за опита, който са натрупали в клиниката за едногодишен период от време с този апарат. Използвайки тези тесни контакти, ние смятаме да колаборираме с фирмата и да получим разрешение и ние да се включим във въвеждането на тази апаратура.
Какво представлява тази система?
Системата е мобилна. След операцията пациентът я носи подобно на детските предпазни каски. С нея се постигат два ефекта – единият е понижаването на способността на клетките да се делят, а вторият – е психологически. Пациентът усеща, че туморния процес е под контрол, т. е., че нещо, което системно носи, спира растежа на туморните клетки. Като една малка държава в Европа, но с напреднала медицина, нямаме претенциите в настоящия момент на нашата конференция да бъде изнесен някакъв бомбастичен нов метод. Регулярните срещи, които провеждаме обаче, водят до повишаването на самочувствието на колегите с това, че ние правим същото, което правят в повечето развити страни и че се създава протокол на поведение у нас, който в този момент, в световен и европейски мащаб, е най-правилният по отношение на тези заболявания.
Друга тема, която конференцията засегна, е лечението на съдовите заболявания на мозъка – аневризмите и малформациите със съвременния ендоваскуларен подход. Без да се прави оперативно вмешателство по открития способ, а през артерия или вена с микрокатетър, се запушват съдовете, които са рискови от кървене или създават порочни кръгове от кръвоснабдяване. Резултатите от ендоваскуларното лечение се доближават до най-добрите резултати от оперативното лечение. Резултатите от това лечение в България, специално в тази болница и в клиниката, в която работя, са признати вече в много страни.
Има ли значение времевият прозорец за аневризмите, както има за инсулта?
Времевият прозорец се отнася основно до инсулта. По отношение на аневризмите той има значение доколкото пациентът да не е в най-тежката форма на кръвоизлив на мозъка. Вече има утвърдени данни, че от пет души с кръвоизлив на мозъка, двама не оцеляват още в рамките на няколко минути до час от инцидента. Дори и да достигне до болница, увредите на мозъка са толкова големи, че той просто не е в състояние да функционира. Затова тези пациенти са просто извън тази статистика. При другите, при които кръвоизливът е до определена степен, постъпването в едно специализирано заведение, в което може да се осъществи достатъчно бърза и адекватна реанимация и да се предвари мозъчния оток, би подобрило значително прогнозата за тях. Времевият прозорец е от огромно значение за пациентите, които са с инсулти, тези, които имат запушване на артерия. Кръвоизливите на мозъка се оценяват по други показатели.
В този случай има ли превенция?
В рамките на едно много дългогодишно проучване, което е залегнало в национална програма в Япония, се правят скринингови изследвания с компютърен томограф или с магнитен резонанс, с които се откриват по-рано наличието на аневризми. Те се оценяват по размер и местоположение и се казва, че при този пациент има вероятност аневризмите да кръвнат. Тогава се прави интервенцията още преди да се е проявил кръвоизлив. Това е един от пътищата които обаче изискват твърде много средства за реализацията си.
В България не се ли срещат достатъчно често тези заболявания, за да се предприемат такъв тип мерки?
Мит е, че честотата на определени заболявания в България е супер голяма. У нас няма в абсолютно нито една област на медицината точна статистика каква е заболеваемостта. Някои пациенти волю или неволю ги кръщават с инсулт, само за да бъде осъществена някакъв вид хоспитализация. Същото е и със сърдечно-съдовите заболявания. Заболяванията са такива, каквито са. Ние не сме нито на Марс, нито някъде другаде. Не може в Македония, Румъния, Гърция, Сърбия заболеваемостта да е една, а България да е друга.
Каква е причината за възникването на вродените тумори?
След масовото приложение на фолиевата киселина по време на бременността, една част от туморите в детска възраст, имат доста по-малка честота, отколкото преди. Все още обаче не е открита истинската причина за възникването им както при възрастните, така и при децата. Предполага се, както например при белодробните тумори, че един от факторите, който е рисков, но не е и причина, е тютюнопушенето. Предполага се и, че голяма част от туморите в човешкото тяло имат вирусна или гранична между вирусите и бактериите причина за тяхното възникване. Но все още няма категорични данни за това.
Мозъкът е най-голямото предизвикателство пред учените в човешкото тяло. Какви са възможностите за лечение и превенция на мозъчни инциденти и заболявания?
Невъзможно е да се прави превенция към този момент, тъй като не знаем причината за възникването им. Но съвременната технология за диагностика, какъвто е магнитният резонанс и скенерите, с техните софтуерни възможности, могат много по-рано, още в началото на оплакванията на всеки пациент, да открият тумора. Ако при една група хора има склонност към този тип заболявания, както е при фамилии, които имат склонност към сърдечно-съдови заболявания или диабет, тогава профилактиката се изразява в по-често сканиране и би довело до много по-ранното откриване на тези тумори дори без да са симптоматични, така че да може в много ранна фаза, преди туморът да е достигнал своите критични размери, да бъде лекуван. Ако се открие в тази фаза, той с много по-голяма гаранция ще бъде отстранен цялостно и продължителността на живота на пациента ще бъде много по-голяма, отколкото когато се открие след като клинично се е проявил. Мозъкът е една изключително сложна, но и пластична структура и със собствените си механизми се опитва да компенсира някои функции, които биха разкрили тумора. Напоследък ми прави впечатление в медийното пространство, че оплаквания от типа на главоболие веднага се препращат към определена група медикаменти. А когато един път се е появило главоболие, е важно да се изясни каква е причината за появата му, тъй като то може да е един от симптомите за туморно заболяване например.
Всяко главоболие ли е страшно?
То може да се дължи на промени в зрителната острота и човек да има нужда от очила. Или може да се дължи на проблем в задните отдели на челюстите във връзка с болни зъби. Може да е свързано с проблем в средното ухо, някакъв възпалителен процес или да се дължи и на една фамилна мигрена. От възникването на неврологията и неврохирургията се смята, че една от основните неврологични прояви, каквато е главоболието, е потенциално опасна ако нейното развитие наподобява мастиленото петно. Един път появило се, то има тенденцията да се разраства допълнително и да се увеличава или като сила, или като характеристика. Главоболието е сигнал на организма, че нещо някъде не е в ред, но това не означава винаги, че причината за него е тумор.
Защо глиобластомите все още се водят нелечими заболявания?
Ние трябва да приемем, че все още има заболявания, които въпреки всички възможности и технологии, са нелечими. Например, ако туморът засяга ствола на мозъка и произлиза от самия ствол, а не го притиска отвън и не е капсулиран, той трудно може да бъде лекуван, защото изяжда основата на самия мозък. Да оставим настрана трудността на достъпа до него, за това е измислен така нареченият кибернож. Тези тумори са в състояние в дълъг период от време бавно и прогресивно да създават дискомфорт, но като краен резултат те не могат да бъдат излекувани. Постоянно се правят опити, за да се открие лечение. Даже се създават лабораторни колективи или центровете за проучвания, които се опитват да създадат система, с която организмът, който е най-невероятният лечител, да припознае туморите като чужди тела, като вирусна инфекция, и да създаде срещу тях имунен отговор. В настоящия момент организмът не може да се справи с това и не се бори достатъчно ефективно. Преди няколко години един японски учен взе Нобелова награда заради откритието си, че когато организмът се постави в състояние на стрес без да му се доставя никакво количество енергия тоест храна, за определени периоди, той започва да се изчиства от непотребните и вредни клетки. Това означава, че организмът има достатъчно собствени сили да се справи с много тежки заболявания при определени условия.
Напоследък центровете за проучвания на раковите заболявания и за борба с тях се ориентират основно около теорията за имунотерапията като бъдещ елемент за справяне с туморите. На места този метод дава резултати, като например с малигнения миелом, за който вече има имунотерапия, която подобрява резултатите от няколко месеца до години. Това са периоди, в които няма метастазиране, което означава че може би това е правилният път и за другите заболявания.
Автор: Надежда Ненова
Източник: zdrave.net