Проф. Златимир Коларов: Лупусът е най-сериозната ревматична болест

Проф. Златимир Коларов: Лупусът е най-сериозната ревматична болест

От лупус страдат най-често жените между 20 и 40 години

Слънчевата светлина и хормоналният дисбаланс отключват заболяването

Тя може да изглежда като грип, сърдечна или бъбречна криза. Затова ревматолозите наричат болестта лупус  „великия имитатор”. Става въпрос за хронично автоимунно заболяване на съединителната тъкан, което засяга най-често млади, работоспособни хора, и то предимно жени в детеродна възраст. Симптомите му обаче наподобяват много някои от тези заболявания и затова до окончателната диагноза се стига след дълъг период от време.

Какво е лупус, как се поставя диагнозата на заболяването и има ли лечение за него разговаряме с ревматолога в столичната болница „Св. Иван Рилски” проф. д-р Златимир Коларов. 

Проф. Златимир Коларов е роден е през 1954 г. в София. През 1980 г. завършва Медицинския университет в София. Десет години работи в различни градове на страната – Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив като лекар и асистент по вътрешни болести. Сега е професор в Клиниката по ревматология на МУ-София. Автор е на близо 500 научни труда, публикувани и изнесени на научни форуми в страната и чужбина, сред които монографии, учебници, ръководства и справочници по медицина и ревматология, 30 научно-популярни книги и брошури за пациенти, 8 художествени и 1 публицистична книги, 1 сценарий за игрален и 9 за документални филми. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и Съюза на писателите-лекари „Димитър Димов“ в България, клон на Международния съюз на писателите-лекари – UMEM.

– За лупус много хора чуха, когато попзвездата Селена Гомес обяви, че страда от него. Това рядко заболяване ли е, проф. Коларов?

– Това е рядко срещано заболяване, но то не изпълва критериите на т. нар. редки болести. Лупусът е най-сериозната ревматична болест. Той се включва в групата на системните заболявания на съединителната тъкан, известни като колагенози. Организмът произвежда антитела, с които се бори с външни агенти, вредни за него. Като щади своите тъкани, той атакува външните бактерии, вируси, гъбички. Това е естественият имунитет. В даден момент по неизвестни засега причини организмът изключва, изгубва способността да се разпознава и започва да произвежда антитела срещу себе си. По този начин унищожава своите тъкани. Тогава се получават тези групи от системни заболявания на съединителната тъкан. При лупосът се срещат различни антитела. Това дава основание да се определя като витрина на антителата. Т. е. почти всички антитела, които съществуват, могат да се срещнат при тези болни. И те са насочени в голяма степен към различни органи и системи. Специфично за болестта е тази полиморфна, пъстра клинична картина. Тя може да има леки форми, които да са кожно-ставни – само с кожни прояви и ставни оплаквания, до ангажиране на различни органи и системи. Една от най-тежките прояви на болестта е т. нар. цереброваскулит, при която се засягат мозъчните съдове, лупусният нефрит, което е критична форма, ангажира бъбреците. Възможно е да се открият изливи в коремната кухина, в белия дроб, трите кръвни реда – левкоцити, тромбоцити и еритроцити, и т. н. И тази полиморфна клинична картина може да включва много и различни по характера си други вътрешни болести.

– Което е объркващо за лекаря, камо ли за пациента…

– Не е необходимо пациентът да разпознава, че е болен от лупус. Няма как да го разпознае. Наистина понякога и за лекари с опит е трудно той да бъде разпознат. Моят съвет винаги към тези болни е появи ли им се проблем, да търсят квалифицирана медицинска помощ. Първо, общопрактитуващия лекар трябва да пусне необходимите изследвания, може да не са за лупус, за други неща, но от резултатите може да прецени, дали да го изпрати при специалист. Затова откликнах и на молбата ви за интервю, защото считам, че медиите са много важни, за да стигне информацията до хората. Истинската информация, не от екстрасенси, хомеопати и всякакви други психопати.

Съвременните възможности за диагноза и за лечение се повишиха много. Преди 40 години, като студент, а и когато започнах работа, тогава диагнозата лупос ние, лекарите, я приемахме едва ли не като присъда. И аз си спомням една от първите ми болни в Бяла Слатина, момиче на 16 години, почина. Майката се грижеше много и тежко го изживя. Сега нас, ревматолозите, тази диагноза не ни притеснява. Имаме съвременни средства да се борим. Светът не само България набра опит и това не е онази страшна болест, която беше преди. С огромно удовлетворение констатирам, че сега нашите диагностични възможности са много по-големи.

– С кои болести може да се сбърка лупусът?

– С много болести може да се сбърка. Той може да протича с кожни обриви, с температура, може да има ставни болки. Но те не са специфични и характерни. Ставни болки има при много болести. Температура има при още повече болести. Може да има косопад, афти по устата, по половите органи. Може да има анемия. Но има много видове анемии, едни от тях са различните автоимунни анемии. Тоест в тази разнообразна клитична картина няма нещо специфично, което да накара болният да мисли за лупус.

– Как се поставя диагнозата?

– Първо, когато дойде болният при нас, ние се ориентираме по оплакванията. След това пускаме стандартни панели на изследване. Стандартни кръвни изследвания, биохимия, бъбречни, чернодробни проби, автоимунните изследвания, комплементът, който е катализаторът на автоимунната реакция. И си излизат вече съответните промени. Тя е цяла палитра от изследвания.

– Защо заболяването се нарича лупус – вълк?

– Едно време са казвали вълчоядено, все едно вълк ги е ухапал. Това е заради кожните белези по лицето като ухапване от вълк. И това е било основание да го неракат лупус, от латински вълк. Сега при ранна диагноза и съваременно лечение тези форми не се срещат. Среща се обаче пеперудообразния обрив, който обхваща бузите и носа. Обривът се получава при излагане на слънце и е израз на т. нар. фоточувствителност на тези болни. Но това не е повод всеки път щом ни жарне слънцето да се притесняваме, че имаме лупус. Има много хора, които си имат нормално зачервени страни. Други страдат от розацея. Отговорът каква е причината за пеперудообразния обрив ще получат в кабинета на специалиста, в случая ревматолога.

– Има ли заболяването предпочитания за пол и възраст?

–  Има. При жените лупусът се проявява 8-9 пъти по-често отколкото при мъжете. Това дава основание да се обсъждат и хормонални фактори за появата на болестта, но те не са доказани. Лупусът има късно начало и ранно начало – в детската възраст. Но най-често се проявява при жените между 20 и 40 години. Тогава той протича и по-активно, а и по-тежко.

– Казвате, че не са ясни причините, и все пак нещо провокира появата му?

– Предполага се слънчевата светлина. Не е хубаво болните с лупус да се излагат много на слънце. Някои търсят причини в радиацията. В дългата история на изучаване на тази болест, се обсъждат и някои инфекции, но за никоя не е доказано, че предизвиква лупус. Честотата на заболяването при жените ни кара да търсим вина и в женските полови хормони. Определено е доказано, че не е желателно жените да взимат хормонални таблетки като контрацептиви. По-добре е да търсят механични средства да се предпазват. Тази фино балансирана хормонална система, ако няма някаква основателна причина, не е хубаво да се нарушава.

– Лекува ли се лупусът, проф. Коларов?

– Лупусът не се лекува, овладява се. Болестта се контролира, затова  пациентите трябва да се следят непрекъснато. Имаме различни групи лекарства – кортикостероиди, антималараци, имуносопресори, сега вече имаме и биологични препарати. Въпросът е да се прецени кой на какво лечение трябва да бъде. Моята препоръка към пациентите е да не прибягват към самолечение, а когато почувстват, че не са добре, че имат проблем, да потърсят помощ от лекар специалист. Всяка болест може да бъде овладяна, дори излекувана, ако се започне лечението й навреме.

Автор: Румяна Стефанова
Източник: в-к „Доктор“