Д-р Марин Пенков: по-близкият контакт с пациентите е това, което отличава българският лекар от европейските му колеги

Д-р Марин Пенков: по-близкият контакт с пациентите е това, което отличава българският лекар от европейските му колеги

На днешния 19 октомври отбелязваме празника на българския лекар. Поглеждаме от различен ъгъл на здравната ни система, показвайки добрите примери, защото такива все пак има. За доверието в родните специалисти, за връзката лекар-пациент и не само разговаряме с началника на Отделение по образна диагностика към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Марин Пенков в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: На днешния ден на българския лекар избрахме да се фокусираме върху добрите примери. Професионалната ви визитка е изключително богата. Акцент поставяме обаче върху образната диагностика – може би не много популярна специалност за нашите слушатели. Нека първо разясним с какво точно се занимава тя?

Марин Пенков: Образната диагностика е самостоятелна специалност в медицината, която всъщност се занимава с изследването на човека и човешкото тяло, използвайки различни видове енергия. Като започнем от известните рентгенови лъчи, ултразвука, ядреномагнитния резонанс, и стигнем до терапията на болестите, посредством ангеографските интервенционални методики под образнодиагностичен контрол. Така че ние сме диагностици на първо място, и на второ място, в една по-малка степен можем да бъдем и терапевтична специалност.

Водещ: Доколкото разбираме, образната диагностика е натоварена с една нелека задача – да открива проблеми, да поставя диагнози в случаи, в които другите обичайни методи не успяват. Иначе казано, първа преди всички да прави това.

Марин Пенков: Да. В съвременната медицина в огромен процент от случаите ние сме първите, които познаваме диагнозата на пациента, поставяме диагнозата и знаем какво се случва с него.

Водещ: Достатъчно добре развита ли е обаче тази специалност у нас?

Марин Пенков: Има два аспекта на развитието на образната диагностика като специалност. Като окомплектовка на апаратурата мисля, че да, на съвременно ниво сме. За съжаление доскоро тя беше не много популярна сред колегите и все още имаме доста дупки в специалистите, които работят образна диагностика. Но мисля, че с напредването на времето това все повече се запълва, все по-млади хора избират образната диагностика. При нас в момента специализират девет човека и мисля, че все по-близко стоим до добрите европейски практики и колегите ни от Западна Европа.

Водещ: За съжаление обаче на територията на страната подходящата апаратура за този вид диагностика е може би оскъдна. Болница „Свети Иван Рилски“ прави изключение в това отношение.

Марин Пенков: О, не, апаратура има в цялата страна. Проблемът е, че няма кой да работи с нея.

Водещ: Какво е мнението на останалите специалисти за образната диагностика? Осъзната ли е необходимостта от подобно нещо в случаите, в които разбира се то се налага, и биват ли изпращани често пациентите за такъв преглед от своите лекари?

Марин Пенков: Разбира се. Повечето от добре работещите лекари и практикуващи качествена медицина, са осъзнали силата на образната диагностика. Изискват, търсят, имат съответно високи изисквания към изследванията, към разчитанията, които правим, към диагнозите, които поставяме. Тъй като много пъти, освен поставянето на диагнозата, нашата работа е и да представим на колегите плана им за терапия. Особено за хирурзите е много важно. Много често правим виртуални операции преди операцията.

Водещ: Има ли конкретни области, в които образната диагностика се оказва най-полезна, доказала най-вече ефективността си?

Марин Пенков: Във всички. Няма конкретна област, която да може без нашата специалност. Реално не съществува специалност в медицината, която може да мине без нас.

Водещ: Обещахме си днес да не се фокусираме върху проблемите в здравеопазването, за съжаление такива не липсват. Но как, според вашите наблюдения се движи доверието в системата, доверието към специалистите през последните години?

Марин Пенков: За съжаление наистина много е намаляло доверието към всякакъв род специалисти. Комплексни са може би факторите за това нещо. Но пък има много добри примери, които успяват по някакъв начин да балансират системата. Да, за съжаление и в нашата система сигурно има калпазани и черни овце, но все повече и повече има добри примери. Младите хора остават да работят тук, искат да променят нещата. Аз поне съм оптимист, че ще се случат.

Водещ: По какво се отличава българският лекар от другите, европейските му колеги?

Марин Пенков: Може би ние имаме по-близък и по-пряк контакт с пациентите, поне от това, което съм видял в чужбина. Конкретно за нашата специалност някои колегите имат нулев контакт с пациентите.

Водещ: Някои умишлено избират това дистанциране. То по-скоро пречи или помага?

Марин Пенков: Зависи. Ако в една много подредена държава, каквато е Германия или в Швеция, там цялата информация за пациента е налична на електронното му досие и на вас не ви трябва много-много да говорите с него. Можете да си свършите работата само с наличната информация. За жалост в България електронизацията още не се е случила в здравеопазването толкова качествено и на нас ни е нужно да се срещнем задължително с пациента, за да можем да получим допълнителна клинична информация от него за неговото състояние. Това, от една страна, е по-натоварващо през деня, от друга страна пък дава безценна понякога информация, която ни помага да поставим правилната диагноза.

Водещ: Има ли необходимост от воденето на по-стабилна статистика у нас, едно по-продължително проследяване на пациента?

Марин Пенков: Категорично. Това е част от нашата работа – проследяването на пациентите, изходът от терапията, както и скрининговите методики, за които без една стабилна статистика наистина нищо не правим, преливаме от пусто в празно.

Водещ: Кой виждате вие като правилния път за постигането на така чаканото и от лекари, и от пациенти, спокойствие в системата?

Марин Пенков: Като за начало в момента виждам, че екипът на Министерството на здравеопазването е започнало въвеждането на новите стандарти в медицината, което според мен е една важна стъпка – да имаме наистина осъвременяване на нормативната уредба за различните специалности. Стандартът на всяка една специалност е едно от най-важните неща, върху които човек може да стъпи, за да работи правилно. Въвеждането на правила за добра медицинска практика и съответно след тяхното въвеждане, много важно нещо е да може институциите да контролират тяхното изпълнение. Което пък съответно ще доведе до правилната категоризация на различните видове звена и ще може да позволи на институциите да извършват правилно финансиране.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА
Източник: Радио „Фокус“