Зад пневмонията може да се крие карцином на белия дроб
Вижте кои са най-съвременните методи за лечение на това злокачествено заболяване
В сезона на грипа и настинките, пневмониите са не рядко усложнение. Зад тях обаче понякога може да се маскира и нещо много по-страшно, като карциномът на белия дроб. За това как да разграничим двете заболявания и какви са най-съвременните терапии на рака на белия дроб разказва д-р Дина Мохаммад, специализант по онкология в Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Тя беше специален гост в предаването „Пулс“ на ТВ „Канал з“.
– Д-р Мохаммад, в предварителния ни разговор вие споменахте, че ракът на белия дроб може да бъде маскиран като пневмония или друго подобно заболяване. В момента сме точно в сезона на острите вирусни заболявания, кажете ни как протича „обикновената“ пневмония. Как да я разграничим от онкологично заболяване?
– Те могат да протекат по абсолютно един и същ начин и единствената разлика е, когато видим, че терапията за пневмонията не действа. Продължително лечение, над 3 седмици, от което пациентът не се повлиява, би трябвало да ни насочи към това злокачествено заболяване.
– По възраст как се разпространява заболяването – младите пациенти ли са по-рискови, или точно обратното?
– Обикновено дебюта на заболяването, и при двата пола, е над 40-годишна възраст по световна статистика. За съжаление обаче, напоследък идват все по-млади пациенти. Най-младият човек, който лекуваме в нашата клиника, е едва на 27 години. Възрастта вече не е фактор, трябва да внимаваме във всяка една възраст.
– Вие казахте, че заболяването се открива късно, заради липсата на характерни симптоми. А как стои въпросът с профилактиката?
– Това е проблемът. Няма международно признат консенсус, който да казва, че пациентът трябва да се изследва на еди-какъв си период, за да се хване навреме заболяването. Има карциноми, които прогресират изключително бързо, в рамките на 1 месец. Други могат да се развиват 6-7 месеца.
За съжаление ракът на белия дроб обикновено е случайна находка, той трудно може да бъде хванат по друг начин.
– Как се диагностицира заболяването? Разбрахме, че то се хваща случайно, пациентът е отишъл на лекар по друг повод и изведнъж се вижда, че има сянка на белия дроб на снимката.
– Тази случайна сянка трябва да ни насочи да направим допълнителни изследвания: компютърна томография, ЯМР, ПЕТ СКАН, които по-точно стадират заболяването, което е и първата стъпка. Следва клиничен преглед, анализ на придружаващите заболявания, които биха попречили на лечението. След това е добре да се вземе препарат за биопсия. След като установим точно какъв вид е туморът, идваме до новата ера в изследванията – генетичното тестване, което ни позволява да използваме терапии, които преди време не бихме могли. Става въпрос за имунотерапия, таргетна терапия. Има пациенти, при които е подходящо да се извършва лъчелечение и операция.
Имунотерапията е нещо, което е изключително впечатляващо, което може да се приложи в малко болници у нас. Щастлива съм, че работя именно в такава болница, която ми позволява да използвам целия набор от нови терапии. Благодарение на тях можем да си позволим да превърнем онкологичните заболявания в хронични.
– Всъщност това е и отговор на нашия анонс – защо ракът на белия дроб вече не е присъда – защото има модерно лечение, което вече е достъпно и в България. Кои болници могат да прилагат тази терапия, само университетските ли?
– Само университетските и то не всички. Ако не се лъжа, става дума само за 4-5, в София.
– Вие казахте, че има различни стратегии при лечението на рака на белия дроб. Възможно ли е да се лекуваме само с имунотерапия, без инвазивни методи?
– Инвазивните методи са необходими до толкова, доколкото да проверим какъв е биопсичният материал. От там нататък, неизвазивното лечение е напълно възможно. В Клиниката по хематология и онкология имаме пациент, който е 32-ри месец само на имунотерапия. Той е в цветущо здраве, процесът се поддържа локално при него, не се развива. Този пациент е доказателство как ракът може да стане хронично заболяване.
– За съжаление обаче, когато пациентите чуят диагнозата рак, те са стъписани, объркани. Какъв е пътят на един пациент с онкологично заболяване след като то вече е диагностицирано, уточнено.
– Много фактори имат значение тук, един от тях е връзката с лекаря. Той трябва да е съпричастен с пациента, да има времето да му обясни какви са опциите, защото те обикновено не са една или две. Да седнат двамата и заедно да преценят кой път би искал да поеме пациентът, кой път би издържал. Семейството също е много важно, чисто психологическата помощ. В нашата клиника има психолог, който помага на пациентите да приемат диагнозата и да живеят с нея.
– Да поговорим за профилактика, защото е много по-добре едно заболяване да бъде профилактирано, отколкото лекувано.
– В Европа има много здравни стратегии, чрез които се обучава персоналът, правят се кампании, в които се разясняват симптомите. При този тип заболявания, ключът е в здравното образование на населението, нищо инструментално като изследване.
ИНТЕРВЮТО с д-р Мохаммад можете да гледате ТУК
Източник: ТВ “Канал 3”