Зад пневмонията може да се крие карцином на белия дроб

Зад пневмонията може да се крие карцином на белия дроб

Зад пневмонията може да се крие карцином на белия дроб

Вижте кои са най-съвременните методи за лечение на това злокачествено заболяване

В сезона на грипа и настинките, пневмониите са не рядко усложнение. Зад тях обаче понякога може да се маскира и нещо много по-страшно, като карциномът на белия дроб. За това как да разграничим двете заболявания и какви са най-съвременните терапии на рака на белия дроб разказва д-р Дина Мохаммад,  специализант по онкология в Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Тя беше специален гост в предаването „Пулс“ на ТВ „Канал з“.

– Д-р Мохаммад, в предварителния ни разговор вие споменахте, че ракът на белия дроб може да бъде маскиран като пневмония или друго подобно заболяване. В момента сме точно в сезона на острите вирусни заболявания, кажете ни как протича „обикновената“ пневмония. Как да я разграничим от онкологично заболяване?

– Те могат да протекат по абсолютно един и същ начин и единствената разлика е, когато видим, че терапията за пневмонията не действа. Продължително лечение, над 3 седмици, от което пациентът не се повлиява, би трябвало да ни насочи към това злокачествено заболяване.

– По възраст как се разпространява заболяването – младите пациенти ли са по-рискови, или точно обратното?

– Обикновено дебюта на заболяването, и при двата пола, е над 40-годишна възраст по световна статистика. За съжаление обаче, напоследък идват все по-млади пациенти. Най-младият човек, който лекуваме в нашата клиника, е едва на 27 години. Възрастта вече не е фактор, трябва да внимаваме във всяка една възраст.

– Вие казахте, че заболяването се открива късно, заради липсата на характерни симптоми. А как стои въпросът с профилактиката?

– Това е проблемът. Няма международно признат консенсус, който да казва, че пациентът трябва да се изследва на еди-какъв си период, за да се хване навреме заболяването. Има карциноми, които прогресират изключително бързо, в рамките на 1 месец. Други могат да се развиват 6-7 месеца.
За съжаление ракът на белия дроб обикновено е случайна находка, той трудно може да бъде хванат по друг начин.

– Как се диагностицира заболяването? Разбрахме, че то се хваща случайно, пациентът е отишъл на лекар по друг повод и изведнъж се вижда, че има сянка на белия дроб на снимката.

– Тази случайна сянка трябва да ни насочи да направим допълнителни изследвания: компютърна томография, ЯМР, ПЕТ СКАН, които по-точно стадират заболяването, което е и първата стъпка. Следва клиничен преглед, анализ на придружаващите заболявания, които биха попречили на лечението. След това е добре да се вземе препарат за биопсия. След като установим точно какъв вид е туморът, идваме до новата ера в изследванията – генетичното тестване, което ни позволява да използваме терапии, които преди време не бихме могли. Става въпрос за имунотерапия, таргетна терапия. Има пациенти, при които е подходящо да се извършва лъчелечение и операция.
Имунотерапията е нещо, което е изключително впечатляващо, което може да се приложи в малко болници у нас. Щастлива съм, че работя именно в такава болница, която ми позволява да използвам целия набор от нови терапии. Благодарение на тях можем да си позволим да превърнем онкологичните заболявания в хронични.

– Всъщност това е и отговор на нашия анонс – защо ракът на белия дроб вече не е присъда – защото има модерно лечение, което вече е достъпно и в България. Кои болници могат да прилагат тази терапия, само университетските ли?

– Само университетските и то не всички. Ако не се лъжа, става дума само за 4-5, в София.

– Вие казахте, че има различни стратегии при лечението на рака на белия дроб. Възможно ли е да се лекуваме само с имунотерапия, без инвазивни методи?

– Инвазивните методи са необходими до толкова, доколкото да проверим какъв е биопсичният материал. От там нататък, неизвазивното лечение е напълно възможно. В Клиниката по хематология и онкология имаме пациент, който е 32-ри месец само на имунотерапия. Той е в цветущо здраве, процесът се поддържа локално при него, не се развива. Този пациент е доказателство как ракът може да стане хронично заболяване.

– За съжаление обаче, когато пациентите чуят диагнозата рак, те са стъписани, объркани. Какъв е пътят на един пациент с онкологично заболяване след като то вече е диагностицирано, уточнено.

– Много фактори имат значение тук, един от тях е връзката с лекаря. Той трябва да е съпричастен с пациента, да има времето да му обясни какви са опциите, защото те обикновено не са една или две. Да седнат двамата и заедно да преценят кой път би искал да поеме пациентът, кой път би издържал. Семейството също е много важно, чисто психологическата помощ. В нашата клиника има психолог, който помага на пациентите да приемат диагнозата и да живеят с нея.

– Да поговорим за профилактика, защото е много по-добре едно заболяване да бъде профилактирано, отколкото лекувано.

– В Европа има много здравни стратегии, чрез които се обучава персоналът, правят се кампании, в които се разясняват симптомите. При този тип заболявания, ключът е в здравното образование на населението, нищо инструментално като изследване.

ИНТЕРВЮТО с д-р Мохаммад можете да гледате ТУК

Източник: ТВ „Канал 3“