Доц. Петя Димова е един от най-добрите невролози и епилептолози в България. Около половината от пациентите й са деца. Заедно с доц. Красимир Минкин, преди 10 години създават единственият у нас Референтен център за функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, който е признат навсякъде по света. Центърът е специализиран в диагностиката и лчението на най-сложните форми на болестта, тези които не се повлияват от медикаменти. При част от тях единственото решение е хирургично отстраняване на засегнатите участъци, които предизвикват пристъпите.
Около 270 човека са били оперирани в референтния център от неговото създаване досега. 189 от тях вече нямат никакви пристъпи, а при 54 гърчовете са намалели чувствително. Едва 27 са без промяна.
Епилепсията е най-честото неврологично заболяване в детска възраст, което понякога води началото си от наглед обикновен температурен гърч, какъвто често се случва при малчуганите, особено по време на грипна епидемия. Разговаряме с доц. Димова за това как да разграничим двете състояния и кога да потърсим лекарска помощ.
-Доц. Димова, тази година грипът е особено агресивен към децата и протича с много висока температура, която понякога води и до гърчове. До колко опасни са те?
-Всички гърчове могат да бъдат опасни, но обикновено епилептичните пристъпи са самоограничаващи се във времето, т.е. продължават до 2-3 минути. Това важи и за фебрилните гърчове, които са проява на епилептична свръхвъзбуда на мозъка в условията на абнормно висока телесна температура, но не са епилептично заболяване. Фебрилните гърчове, най-чести в бебешка и ранна детска възраст (от 6 месецапдохдо 5 години), са опасни, когато продължат по-дълго и не се приложат мерки за тяхното преустановяване. По време на фебрилен гърч, обикновено такъв над 5 минути, детето може да аспирира, т.е. секрети от устата и дори стомашно съдържимо могат да попаднат в дихателните пътища и дори белите дробове, което да доведе до възпалителен процес с усложнения. За да се избегне такава възможност, въпреки че родителите обикновено са в стрес и дори в шок, когато се случи гърч при детето им, е необходимо да го обърнат настрани, най-добре на твърда повърхност, да се опитат да измерят продължителността на гърча, както и неговата температура. Ако пристъпът продължи над 5 минути, трябва да се потърси спешна медицинска помощ, за да се приложи медикамент за неговото прекратяване и да се направят допълнителни изследвания в болнично заведение, ако е необходимо – т.е. по преценка на лекар. Възстановяването след обикновен, т.нар. „прост“ фебрилен гърч не е дълго, но детето може да бъде сънливо, отпуснато или обратно, възбудено, за часове, което е последица не само от фебрилния гърч, но и израз на общото соматично, фебрилно, заболяване.
-Може ли един такъв гърч да отключи епилепсия?
-Известно е, че до 5 на всеки 100 малки деца могат да имат фебрилни гърчове, като 1/3 от тях имат повече от един гърч. Само около 3%, обаче, от децата, преживели фебрилен гърч, в последствие развиват епилепсия. Има нарушения, т.нар. епилептични синдроми, които започват с фебрилни гърчове, и те обикновено се дължат на някакво генетично нарушение. Някои от тях протичат леко и също така се „самоограничават“ с възрастта, но някои могат да бъдат тежки и хронични. Това, обаче, може да се определи само при проследяване на детето, т.е. няма как да се предвиди какво ще се случи след първия фебрилен гърч. От горните данни, все пак, се вижда, че фебрилните гърчове са често състояние, обикновено без никакви последствия. В нашето съвремие фебрилните състояния се третират правилно и има медикаменти, които предотвратяват развитието на дълги гърчове, които доскоро бяха една от най-честите причини за развитие на определен вид епилепсия – т.нар. „темпорална епилепсия при склероза на хипокампа“. В световен мащаб и особено в центровете за епилептична хирургия, все по-рядко се лекуват пациенти с този вид епилепсия, която, между другото, може да бъде излекувана само с хирургична интервенция. Разбира се, само когато е едностранна и не е свързана с други мозъчни увреждания, напр. кортикална дисплазия. В този смисъл е добре да се знае, че при много от случаите с повтарящи се, обикновено дълги или едностранни фебрилни гърчове, както и такива, които се наблюдават при температура под 38.5оС, именно такава вродена мозъчна аномалия (дисплазия) е свързана с предразположението към гърчове. Което означава, че деца с чести, рецидивиращи и нетипични фебрилни гърчове (преценени от лекар като такива) трябва да бъдат задължително изследвани с ядрено-магнитен резонанс на мозъка.
– Разкажете малко повече за епилепсията. Защо засяга основно деца?
-Епилепсията е най-честото неврологично заболяване в световен мащаб, засягайки около 1% от хората. В Европа тя е третото по честота неврологично нарушение след болестта на Алцхаймер и мозъчно-съдовата болест (най-общо). Над 50% от всички видове епилепсия (а те са много и разнообразни) засягат деца и юноши. Защото детският, развиващият се, мозък не притежава всички защитни механизми срещу абнормната, „епилептичната“ възбуда. В бебешка и ранна детска възраст доминират невротрансмитерни системи, които могат да се приемат за „възбудни“, именно за да осигурят бързото развитие на връзките между невроните и формирането на невроналните мрежи, необходими за сложните мозъчни функции, изграждащи се в детството. Някои от тези системи точно в най-ранното детството сменят своята „полярност“ и стават инхибиторни, т.е потискащи и предпазващи от свръхвъзбуда.
-Трудна ли е за диагностициране епилепсията?
-Зависи кой се занимава с диагнозата на епилептичното състояние. Не рядко друг вид пристъпи, внезапни нарушения на съзнанието и необичайни състояния, биват интерпретирани като епилептични. Установено е, че около ¼ от хората, които са диагностицирани с тази, тежка диагноза, всъщност нямат епилепсия. Излиза, че не малко пациенти живеят с поставена диагноза епилепсия, приемат медикаменти, които не само не им помагат, но им вредят, а не се търси причината и не се лекува друг вид заболяване, водещо до такива внезапни състояния. За да се диагностицира „епилепсия“ са необходими знания за различните видове епилептични пристъпи; знания и опит в електроенцефалографията (единственият метод, който може да потвърди заболяването епилепсия); знания за необходимите изследвания, които трябва да се направят при съмнение за епилепсия. А това съмнение е налице, само когато има повтарящи се, и то непровокирани, епилептични пристъпи. Епилепсията е хронично заболяване, докато фебрилните гърчове, например, са остро и то провокирано състояние само в бебешка и ранна детска възраст.
-Как да различим двете състояния? Кои са основните методи за диагностика на епилепсията?
-Задължителни са два метода – електроенцефалография (ЕЕГ) и ядрено-магнитен резонанс. ЕЕГ е задължителна при всички видове епилепсии, а ЯМР – при тези, които протичат с огнищни пристъпи. ЯМР е без особена стойност при т.нар. генетични генерализирани епилепсии, а това са тези, които се дължат на някаква генетична причина, на мутация в гени, която се установява с молекулярно-генетично изследване, а не с невроизобразяване. Доста често именно този вид епилепсии започват с фебрилни, но не единични и не обичайни, гърчове. Все пак трябва да се знае, че и ЕЕГ може да бъде „негативна“ при пациенти с категорична епилепсия и то дори до 10% от случаите – т.е. никога в ЕЕГ при тези хора да не се установи епилептиформена активност. Следователно, тук диагнозата е клинична. Това, обаче, не са огнищни епилепсии; при последните дори само анамнезата от пациента и неговите близки дава данни на лекаря, че се касае за пристъпи, които се генерират в ограничено „огнище“, следователно – трябва да се проведе ЯМР, но този ЯМР има смисъл, когато е проведен по правилния начин – нарича се „протокол за епилепсия“.
-Какви са възможностите за лечение?
– Различни, но не чак толкова много. На първо място са лекарствата – т.нар. антиконвулсанти, които само потискат пристъпите и епилептичната възбуда. Избрани правилно, при някои видове епилепсия те могат да се прилагат няколко години, докато безопасно бъдат спрени, тъй като този вид епилепсии са принципно самоограничаващи се във времето, с възрастта. При други пациенти лечението се провежда цял живот, но те нямат пристъпи и водят напълно нормален и качествен живот. Най-трудни са тези, при които медикаментите не помагат. Когато това се разбере рано, според световните стандарти още след второто лекарство, което не действа, трябва да се мисли за друг вид лечение. Хирургичното лечение изисква много изследвания и подготовка, но приложено навреме и при малко, но правилно подбрани пациенти с епилепсия, може да бъде единственото „излекуващо“ лечение – т.е да доведе до свобода от пристъпи и свобода от лекарства. А лекарствата, дори най-модерните, не са безвредни, особено за децата – те водят до потискане на целия мозък, за съжаление.
Източник: clinica.bg
Още по темата:
ДОЦ. КРАСИМИР МИНКИН: ОТСТРАНЯВАНЕТО НА „ЛОШИЯ МОЗЪК“ МОЖЕ ДА СПРЕ ЕПИЛЕПТИЧНИТЕ ПРИСТЪПИ
ДОЦ. КРАСИМИР МИНКИН: ПО-ДОБРИ СМЕ ОТ ПОВЕЧЕТО ЦЕНТРОВЕ ЗА ХИРУРГИЯ НА ЕПИЛЕПСИЯТА В ЕВРОПА