Епилепсията може да възникне както в детска възраст, така и след това. Болестта е както генетична, така и свързана с туморна формация, травма, инфекция, дори исхемичен инсулт.
Още за диагностиката и лечението на епилепсията у нас от репортажа на Гергана Хрисчева за Сутрешния блок на националното радио – „Рано в неделя“.
Евелина Бобекова е с резистентна форма на епилепсия вече 23 години. Заболяването се отключва, когато е била 10 годишна. Досега е оперирана 3 пъти, като два пъти от доц. Красимир Минкин от Университетска болница “Св. Иван Рилски”.
Евелина Бобекова, пациент:
Моите пристъпи са- не падам, втренчвам се в една точка, чувам, обаче не мога да говоря. Имам и слюнкоотделяне. Първата ми операция беше в УМБАЛ „Пирогов“, в Детската неврохирургия. Другите две – в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Доц. Минкин направи операцията през 2007 г. Много добри впечатления имам от този лекар, който буквално ме спаси. По време на операцията бях будна, всичко виждах, всичко чувах. По време на операцията непрекъснато ме питаха „Как си?“, показваха ли да позная различни предмети. Операцията продължи близо 6 часа. Преди имах по 11-12 пристъпа месечно. Сега по 2-3 пъти получавам пристъп на месец. Може да се каже, че състоянието ми е овладяно. Работя от 2007 г. Близо 7 г. и 5 м. трудов стаж имам, на различни места.
Репортер (Гергана Хрисчева):
Близо 70 хиляди са пациентите с епилепсия у нас или един процент от населението. Това е едно от най – честите неврологични заболявания. За причините за нейното възникване разказва доц. Красимир Минкин, водещ неврохирург, който създава Център за функционална неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ като обединява мултицисциплинарен екип, посветен на хирургия на епилепсията.
Доц. Красимир Минкин, неврохирург:
Причините за епилепсията могат да бъдат различни. Може да бъдат както генетични, така и в резултат на някаква малка туморна формация. В резултат на травма, инфекция, дори исхемичен инсулт. Една част от епилепсиите започват в детска възраст, друга – при възрастни. Епилепсиите могат да бъдат провокирани от различни фактори: генетични и външни, като травма, инфекция.
Репортер (Гергана Хрисчева):
Диагностиката на епилепсията у нас е на световно ниво. Разполагаме с всички възможности за изследване, и на по-леките, и на по-тежките епилепсии, категоричен е доц. Минкин.
Доц. Красимир Минкин:
Всички достъпни по света методи за диагностициране на пациенти с епилепсия вече ги има и в България, така че могат да се прилагат не само ЯМР и видео ЕЕГ, които са основните методи, но и по-скъпо струващи изследвания, които се правят при пациенти с тежка фармакорезистентна епилепсия. Почти всяка година, откакто с доц. Димова създадохме Центъра за хирургия на епилепсията, въвеждаме някакъв нов метод. В началото трябваше да въведем дори такива рутинни методи, като видео ЕЕГ-то, това беше преди 10-ина години. След това позитронно-емисионна томография, която правим в сътрудничество с Александровска болница, еднофотонната емисионна компютърна томография, което стана възможно след закупуване на апаратура по проект от ЕС. Отскоро, благодарение на Българската Коледа, можем да правим и ЕЕГ функционален магнитен резонанс, както и обработка на данните от ЕЕГ-то със специализирани софтуери. Имаме най-различни методи, които да ни помогнат да оценим как работи мозъчната кора при пациенти с епилепсия.
Репортер (Гергана Хрисчева):
Как става диагностицирането?
Доц. Красимир Минкин:
За да бъде диагностициран един пациент, той трябва да се обърне към нас. Толкова задълбочено изследване се налага само за по-тежките случаи. Повечето епилепсии, за щастие, не изискват толкова много усилия, тъй като и едно ЕЕГ без ЯМР може да е напълно достатъчно за диагностицирането на по-голямата част от епилепсиите, възникващи в детска възраст.
Репортер (Гергана Хрисчева):
У нас преобрадават по-леките форми на епилепсията, но е много важна диагностиката на тежките форми.
Доц. Красимир Минкин:
За щастие у нас, както и по света, преобладават по-леките епилепсии, които изчезват след израстването на децата. Те се лекуват много често само с един или два антиепилептични медикамента. Но все пак около 25% от епилепсиите са тежки и именно за тях се хвърлят най-много усилия, време и ресурс, за да бъдат диагностицирани. За лечението на по-леките епилепсии, ако образът, показан на ЯМР е типичен, е достатъчно да бъде изписан един медикамент. Тук е мястото да подчертая, че това се прави от невролозите, в нашия център това е доц. Димова, един от водещите епилептолози, не само в България, но и в Европа. Неврохирурзите оставаме на доста по-заден план. Ние се включваме едва, когато опитаните медикаменти (поне 2-3) не действат. И тогава, отново в сътрудничество с епилептолозите, търсим друг начин на лечение – с хирургия.
Репортер (Гергана Хрисчева):
Как протича хирургичното лечение?
Доц. Красимир Минкин:
То започва с дълга диагностика. Почти задължително е всички пациенти да бъдат изследвани в продължение на седмици, понякога и месеци, тъй като се прави продължително ЕЕГ, с цел да бъдат хванати пристъпите. След това се прави ЯМР по специален протокол и ако тези две изследвания носят нужната информация, може да бъде предложена операция на този етап. Ако не, се продължава с изследвания с позитронно емисионна томография, понякога дори имплантираме електроди, с цел да открием къде в мозъчната кора се намират зоните, от които тръгват пристъпите. Когато са добре селекционирани пациентите, нещо, към което се стремим и е видно, тъй като от около 1300 пациенти сме оперирали само 270 за последните 10 години, ние постигаме пълен контрол на пристъпите в около 70% от случаите. Т.е. пациентът до вчера е имал пристъпи, от утре вече няма. При 20% има значително подобрение и при около 10% не успяваме да постигнем поставената цел.
Репортер (Гергана Хрисчева):
След операция медикаментозното лечение намалява, а при тези пациенти, които нямат пристъпи, може да се намалят и дори да се спрат лекарствата. Най-сложното при епилептиците е след лечението те да се социализират.
Доц. Красимир Минкин:
Ако бъде излекуван на 40-годишна възраст, това означава, че пациентът не е успял да има нормално образование, да създаде семейство, да има приятели, да има работа и дори да бъдат спрени пристъпите, може да продължи да има значителни последствия от епилепсия, продължила години. Един от големите проблеми на лечението на епилепсия е реинтеграцията на пациентите след това в обществото.
Репортер (Гергана Хрисчева):
Освен това пациентите трудно се убеждават да се подложат на операция, а най-успешни са хирургичните интервенции при децата. Около 70 на сто от оперираните нямат никакви пристъпи след това.
Целият репортаж можете да чуете ТУК
Източник: БНР, “Рано в неделя”
Още по темата: