Мениеровият синдром е едно от най-честите заболявания на вестибуларната система
Световъртеж, замайване, главоболие, шум в ушите… Това са част от симптомите при смущения на вестибуларния апарат. В какво се изразяват те и как се лекуват, разговаряме с неврохирурга доц. д-р Красимир Минкин, ръководител на Центъра по хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”
На 18 март отбелязахме Световния ден на мозъка – може би един от най-сложните органи в нашето тяло, с който са свързани всички жизнени процеси. По този повод в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, където се намира най-голямата Клиника по неврохирургия в България, стартират инициатива за представяне на симптомите и съвременните методи на лечение на някои от най-честите неврохирургични заболявания на мозъка. Сред тях са и туморите на вестибуларния апарат. За това какви са съвременните тенденции в лечението на тази толкова чувствителна система разговаряме с доц. Красимир Минкин, ръководител на Центъра по хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” и един от най-големите специалисти в България в областта на тази патология.
Доц. д-р Красимир Минкин завършва Медицинския университет в София през 2002 г. Същата година започва специализация по неврохирургия в УМБАЛ „Александровска”, а в периода 2003-2005 г. специализира хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на болница „Св. Анна” в Париж (това е един от първите три центъра в света, които въвеждат хирургията на епилепсията още през 50-те години на ХХ век). През 2007 г. д-р Минкин специализира детска неврохирургия и радиохирургия в болница „Ла Тимон” в Марсилия. Следват кратки специализации във водещи неврохирургични центрове в Германия, Италия, Франция, Великобритания и Япония. От 2008 г. работи като лекар ординатор в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Именно там доц. Минкин и доц. Петя Димова създават Центъра по хирургия на епилепсията, който обединява неврохирурзи, невролози, неврорадиолози и невропсихолози в мултидисциплинарен екип, посветен на хирургия на епилепсията. През 2011 г. ръководеният от д-р Минкин екип осъществява първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а през 2013 г. – първата имплантация на дълбоки електроди за паркинсонова болест.
– Какво представлява вестибуларната система, доц. Минкин?
– Вестибуларната система е многокомпонентна система, с която се занимават както специалистите уши-нос-гърло, така и невролози, и неврохирурзи. Има и обособена специалност отоневрология, която специално има за цел изучаване заболяванията на вестибуларния апарат. Най-често проблемът е на нивото на вътрешното ухо, където се намират едни мънички камъчета, плуващи в течност, които отговарят за това да имаме равновесие и да схващаме триизмерното пространство и позиционирането на тялото в него. В крайна сметка, ако трябва да изброим компонентите в тази система, има вътрешно ухо, нерв, който достига до това вътрешно ухо, след това преминава през вътречерепното пространство, за да стигне до мозъчния ствол, който предава информацията на мозъчната кора.
– Кога говорим за смущения във вестибуларната система?
– Смущения във вестибуларната система имаме точно, когато това възприемане на позицията на тялото в триизмерното пространство е нарушено. Или човекът има световъртеж, т. е. вид халюцинация, че нещо се движи, или че тялото се движи, при положение, че то е стабилно. Или пък, когато при придвижване в пространството получава погрешно впечатление за това придвижване – т. е. вместо че се движи по равно, той се движи надолу, или нагоре…
– Всеки световъртеж ли е признак, че нещо не е наред с вестибуларната система?
– Световъртежът като цяло е признак за нарушения на вестибуларната система, което може да бъде както на нивото на мозъчната кора – например при инсулт, тъй като тогава кората възприема погрешно, така и на нивото на нерва – при неврит, т. е. нервът не провежда правилно информацията. При много хора световъртежът е в следствие на някакъв проблем във вътрешното ухо. Така че всеки проблем на някое от нивото на тази система води до световъртеж.
– Какви са причините за тези смущения?
– Причините са много и различни. Тези смущения могат да се получат в резултат на хормонални проблеми около менопаузата в резултат на промени във функционирането на нервната система, тъй като тя е много чувствителна на хормонални промени. Смущенията на вестибуларната система могат да бъдат в резултат на стареенето. Един от основните апарати, които стареят, е точно вестибуларният апарат. Повечето възрастни хора имат нарушение на равновесието, а оттам и чести падания. Повече от пациентите, които имат сериозно нарушение на вестибуларното чувство, са точно възрастните пациенти. Причините могат да бъдат в резултат на тумори на нерва, който провежда информацията от вътрешното ухо до мозъчния ствол. Могат да бъдат в резултат на вертебробазиларна недостатъчност – нарушено кръвоснабдяване на мозъчния ствол. Когато не достига достатъчно кръв, съответно храна до мозъчния ствол, той не работи както трябва и не възприема правилно проведените импулси. Така че няколко вида заболявания могат да доведат до нарушения на вестибуларната система.
Ниското кръвно налягане причина ли е?
– Ниското кръвно налягане може да е част от причините за вертебробазиларна недостатъчност. Световъртежът може да е следствие на недостатъчно кръвоснабдяване на елементите на вестибуларната система.
– Много често жените, които по-трудно се ориентират в пространството или пък със ставането сутрин им се вие свят, си поставят диагноза „Мениеров синдром”. Всъщност какво представлява болестта на Мениер, доц. Минкин?
– Мениеровият синдром е едно от най-честите заболявания на вестибуларната система и той се дължи на заболяване, което засяга вътрешното ухо. През XIX век френският лекар Проспер Мериер описва класическия симптомокомплекс на безименната тогава болест, сътоящ се в периодични кризи на световъртеж, променливо отслабване на слуха в едното ухо и шум в същото ухо. Не само че ги описва, но и той успява да свърже тези нарушения именно с болестен процес, развиващ се в ухото, а не в мозъка – както се е считало до тогава. Тези му открития са довели до кръщаването на Мениеровата болест на него. Днес все още малко или повече класическата Мениерова болест остава енигма що се отнася до причините за нея. Установено е, че много други болестни съсояния в тялото могат да доведат до подобни симптоми, но тогава не става въпрос за болест на Мениер, а Мениероподобен синдром (наричан още псевдомениер).
– Как се поставя диагнозата?
– Диагнозата обикновено се поставя чрез тестове, които се правят от невролози и УНГ специалисти. При тези тестове главата се поставя в различни положения, след което се връща в нормално и се следи за това как пациентът възприема тези промени в пространството, какви са очните движения. Т. е. има си тестове, с които може да се ориентира един опитен клиницист дали се касае за Мениеров синдром или за нарушения на нерва. (В нашата болница такива изследвания прави д-р Даниела Меджидиева, която е един от утвърдените специалисти по отоневрология, и началник е на отделението по професионални УНГ болести и отоневрология в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” .)Което от своя страна изисква вече по-задълбочено изследване с магнитен резонанс, където може да се открие или тумор на нерва, или възпаление, или пък вид инсулт. Но това, с което ние, неврохирурзите, се занимаваме, е една малка част от нарушенията на вестибуларната система. Тези, които се дължат на тумори на вестибуларния нерв и които спадат към едни от най- най-сложните за хирургично лечение тумори. Всички останали нарушения се лекуват от невролози или съответно при специалисти уши-нос-гърло. Така че неврохирургията има сравнително малка роля, но важна, защото, когато се касае за тумор, обикновено само неврохирурзите биха могли да помогнат.
– Какво е лечението на тези нарушения?
– Когато се касае за Мениеров синдром, има лекарства, които стабилизират вътрешното ухо. Когато се касае за вертебробазиларна недостатъчност или проблеми с кръвното налягане, се лекува от невролози с лекарства, които пречат да се появи трайно нарушение, т. е. да се появив мозъчен инсулт. Когато се касае за тумор на вестибуларния нерв, нещо с което специфично се занимаваме в тази болница, обикновено се прави от неврохирурзи интервенция, при която с отваряне на главата се оперира този тумор, разположен във вестибуларния нерв. Като най-важното е, че нашата клиника е известна в това, тъй като освен че можем да правим хирургия, можем да правим и радиохирургия. Радиохирургията представлява прецизно и фокусирано облъчване с йонизираща радиация на тумора, предпазвайки в максимална степен здравите околни структури. Това е вид на лечението, което се извършва с високо специализирана апаратура, с която можем да облъчем тумора, без да отваряме главата и е интервенция, която изисква доста голям опит. Недостатъкът на този лечебен метод е невъзможността да се лекуват ефективно големи тумори. Затова при големи тумори се налага да прибягваме до комбинация от хирургия и радиохирургия. Болница „Св. Иван Рилски“ и Клиниката й по неврохирургия е единствената клиника в страната, която разполага с пълната палитра от терапевтични методи при този вид тумори – висококачествено микрохирургично лечение в условия на интраоперативно електрофизиологично мониториране, стереотактична радиохирургия и възможност за оптимално комбиниране на тези методи.
Автор: Румяна Стефанова
Източник: В-к „Доктор“