Д-р Калинова: Паранеопластичните автоимунни синдроми са изключително разнообразни

Д-р Калинова: Паранеопластичните автоимунни синдроми са изключително разнообразни

Колегите винаги трябва да се има едно наум, особено при пациенти след определена възраст, когато клиничната картина е по-атипична и има недостатъчен ефект от терапията

Конференция МедикРОН – ревматология, онкология и неврология се проведе виртуално в периода 3-6 декември 2020 г. По време на събитието д-р Десислава Калинова, дм изнесе презентация на тема „Паранеопластични автоимунни синдроми“.

Д-р Калинова е ревматолог в УМБАЛ “Св. Иван Рилски“ – София и главен асистент към Катедра по ревматология, МУ-София. Тя даде специално интервю за Medical News и за Здравен навигатор.

Д-р Калинова, Вие изнесохте една много интересна лекция за паранеопластични автоимунни синдроми, защо избрахте тази тема да представите пред колегите си?

Смятам, че това е една допирна точка между специалностите, специалистите които са събрани тук – невролози, ревматолози и онколози. Паранеопластични синдроми има в ревматологията, има в неврологията, в дерматологията, в гастроентерологията. Това е една обширна тема и мисля, че е допирната точка между тези 3 специалности. От тази гледна точка избрах тази тема.

Какво представляват паранеопластичните синдроми?

Конкретно паранеопластичните автоимунни синдроми са резултат от активиране на автоимунен отговор, в резултат на съществуваща неолазма (новообразувание, тумор, б.а.), която в повечето случаи е недиагностицирана, подлежаща неоплазма, която си стои там някъде в организма, но задейства автоимунни механизми, които водят до тези клинични прояви, които ние установяваме в клничната практика.

Как се поставя диагнозата?

Конкретно в ревматологията, примерно един ревматоиден артрит (РА), може да бъде паранеопластичен. В началото може да не разберем, че е такъв, да си поставим диагноза РА, да започнем да го лекуваме като такъв и в хода на лечението да установим, че симптомите не се повлияват от приложената терапия, което по-късно ни навежда на мисълта да търсим или подлежащи инфекции, или подлежащ карцином, защото най-вероятно сме сбъркали диагнозата или нещо сме пропуснали в диагностичния процес.

Друга нозологична единица, например един миозит, който може да бъде паранеопластичен, да го диагностицираме в клиничната практика, в началото карцинома може да не е проявен, да започнем да го лекуваме и в хода на лечението, той да бъде диагностициран.

Когато се установи, че това е паранеопластичен синдром, възможно ли е да се започне лечение преди да са се появили вече последващите симптоми?

 Ако има подлежащ карцином, терапията, която ние прилагаме в ревматологията е кортикостероиди и имуносупресори. Тя донякъде може да повлияе клиничните симптоми, но няма да ги копира напълно.

От друга страна имуносупресията, Чрез потискане на имунните клетки, които нормално се борят с антитуморния имунитет, могат да влошат проявите на злокачествения процес.

Какво е решението в такъв случай?

Понякога решението е много трудно. Защото ние имаме съмнение, че е карцином и не можем да го докажем. В тази ситуация, проследяването на тези пациенти, тесният контрол на лечението и състоянието може да ни помогне в по-ранното му диагностициране.

Ние чухме в залата предложение от проф. Куртева в бъдеще да работите заедно.

Нейната идея беше бъдещите терапии да бъдат насочени, както от една страна на лечение на туморния процес, така и към повлияване с тази терапия и на автоимунните процеси. Това в бъдеще би било чудесно, но в сферата на експериментите.

Много от новите медикаменти се прилагат и в ревматологията и в онкологията, но при вас, в ревматологията, не са на първа линия, как би могло да стане?

Точно така, при нас все още започваме лечението с кортикостероиди и конвенционалната имуносупресивна терапия, която в някои ситуации се оказва, че не е най-подходящият избор.

Какво трябва да запомнят колегите ви от вашата презентация?

Това, което трябва да запомнят колегите е, че паранеопластичните синдроми реално съществуват. Те са изключително разнообразни, както в неврология, в ревматология, в дерматология, в гастроентерология.

Винаги трябва да се има едно наум, особено при пациенти след определена възраст, особено когато клиничната картина е по-атипична, когато имаме недостатъчен ефект от терапията, когато имаме някакви нехарактерни симптоми, винаги да се мисли и за тях в диференциално диагностичен план.

Паранеопластичните автоимунни синдроми включват широк спектър от клинични синдроми, които предхождат, развиват се успоредно или последват диагностицирането на злокачествените процеси.

Доказана е непосредствена връзка между развитието на неоплазми и индуцирането на автоимунен отговор. едно от доказателствата е позитивирането на антитела срещу различни тъканни агенти (паранеопластични онконевронални антитела, някои миозит-специфични антитела).

Разпознаването на паранеопластичните автоимунни синдроми подпомага ранната диагноза на злокачествения процес, което определя и по-добра прогноза.

Какво лично на Вас ви беше интересно от изнесените презентации на колегите?

Аз слушах и онкология, и неврология, по-скоро новите медикаменти, които навлизат, за лечение на множествена склероза (МС) и в онкологията, тяхната биологична терапия, защото в ревматологията имаме много биологични медикаменти, които се използват.

Новите медикаменти, както при МС, което е едно автоимунно заболяване, така и при различните неоплазми. Може би това ми беше най-интересно и полезно да чуя, като информация.

Автор: Бойка Тодорова
Източник: Medicalnews.bg